Постинг
22.09.2015 21:40 -
Домът на душата
Душата ми е дом с отворени врати-
за канени и за неканени,
за носещи цветя,
за идващи от сметището на живота.
Душата ми е с отворени врати.
Но най-навътре има стая
със зазидани прозорци.Ключът
е денонощно в мен.И рядко
го превъртам във ключалката.
Там е хазната ми:
кюлчета претопена болка,
обиди,които нямам сили да забравя,
вини,които не мога вече да изкупя,
безмилостното щракане на времето,
което си отива...
Това е тъжната ми,тъмна стая.
Ала добре сте ми дошли-
избраници,несретници,
самоуверени,изплашени,
премръзнали от самота
и пеещи като камбанки хора!
Не чукайте-
вратите са отворени.
Станка Пенчева
за канени и за неканени,
за носещи цветя,
за идващи от сметището на живота.
Душата ми е с отворени врати.
Но най-навътре има стая
със зазидани прозорци.Ключът
е денонощно в мен.И рядко
го превъртам във ключалката.
Там е хазната ми:
кюлчета претопена болка,
обиди,които нямам сили да забравя,
вини,които не мога вече да изкупя,
безмилостното щракане на времето,
което си отива...
Това е тъжната ми,тъмна стая.
Ала добре сте ми дошли-
избраници,несретници,
самоуверени,изплашени,
премръзнали от самота
и пеещи като камбанки хора!
Не чукайте-
вратите са отворени.
Станка Пенчева
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
