Постинг
22.01.2020 23:47 -
Стълбичката на израстването...еволюция
*
*
*
Първо си управляван...правилата ти диктува друг...изпълнител
След това си самоуправляващ се...правилата си ги диктуваш сам...изпълнител
И само така накрая се превръщаш в добър управляващ...правилата ги диктуваш ти...
изпълнители.
Ум робува,ум царува,ум патки пасе.
А не би ли трябвало да е така:
Ум робува,ум патки пасе,ум царува?!
Защо закономерността е нарушена,вие как мислите?!?
*
*
Първо си управляван...правилата ти диктува друг...изпълнител
След това си самоуправляващ се...правилата си ги диктуваш сам...изпълнител
И само така накрая се превръщаш в добър управляващ...правилата ги диктуваш ти...
изпълнители.
Ум робува,ум царува,ум патки пасе.
А не би ли трябвало да е така:
Ум робува,ум патки пасе,ум царува?!
Защо закономерността е нарушена,вие как мислите?!?
Следващ постинг
Предишен постинг
Умът е подвластен на сатаната.
Душата е Божия !
цитирайДушата е Божия !
Поговорката е .. Ум царува, ум робува, ум патки пасе!:)
И по-скоро е свързана със силата на собствените ни мисли...Дали мислите ни са разумни и свободни от външни влияния, зависимости и чужди заблуди; дали под влияние на собствените си мисли ставаме роби на недоизказаното, премълчаното; на страховете си, на неувереността ни.. Както се казва... "дали се вкарваме във филма!"
Или просто зацикляме мисловно и противоречейки на емоциите и чувствата си, което пък от своя страна води до "тревожен ум" и куп мъчителни обърквания, които той поражда.
А е толкова просто да бъдем "на себе си"! Разбира се, ако успеем да избягваме дребнавите спорове, да се отделяме от хора, разговори, ситуации..водещи до конфронтация; да общуваме открито, без "да преглъщаме" онова, което ни е "на езика" и да демонстрираме нашите собствени разум, чувства, усет...
цитирайИ по-скоро е свързана със силата на собствените ни мисли...Дали мислите ни са разумни и свободни от външни влияния, зависимости и чужди заблуди; дали под влияние на собствените си мисли ставаме роби на недоизказаното, премълчаното; на страховете си, на неувереността ни.. Както се казва... "дали се вкарваме във филма!"
Или просто зацикляме мисловно и противоречейки на емоциите и чувствата си, което пък от своя страна води до "тревожен ум" и куп мъчителни обърквания, които той поражда.
А е толкова просто да бъдем "на себе си"! Разбира се, ако успеем да избягваме дребнавите спорове, да се отделяме от хора, разговори, ситуации..водещи до конфронтация; да общуваме открито, без "да преглъщаме" онова, което ни е "на езика" и да демонстрираме нашите собствени разум, чувства, усет...
ivoki написа:
Умът е подвластен на сатаната.
Душата е Божия !
Душата е Божия !
eдва ли,Бог ни е дал разум и душа,и ние сме щастливи тогава,когато те са в синхрон.
Не бива да ги разделяме. Мисля още,че те вървят в комплект
Душа без разум какво е...разум без душа и той какво е?!
tonsun написа:
Поговорката е .. Ум царува, ум робува, ум патки пасе!:)
И по-скоро е свързана със силата на собствените ни мисли...Дали мислите ни са разумни и свободни от външни влияния, зависимости и чужди заблуди; дали под влияние на собствените си мисли ставаме роби на недоизказаното, премълчаното; на страховете си, на неувереността ни.. Както се казва... "дали се вкарваме във филма!"
Или просто зацикляме мисловно и противоречейки на емоциите и чувствата си, което пък от своя страна води до "тревожен ум" и куп мъчителни обърквания, които той поражда.
А е толкова просто да бъдем "на себе си"! Разбира се, ако успеем да избягваме дребнавите спорове, да се отделяме от хора, разговори, ситуации..водещи до конфронтация; да общуваме открито, без "да преглъщаме" онова, което ни е "на езика" и да демонстрираме нашите собствени разум, чувства, усет...
И по-скоро е свързана със силата на собствените ни мисли...Дали мислите ни са разумни и свободни от външни влияния, зависимости и чужди заблуди; дали под влияние на собствените си мисли ставаме роби на недоизказаното, премълчаното; на страховете си, на неувереността ни.. Както се казва... "дали се вкарваме във филма!"
Или просто зацикляме мисловно и противоречейки на емоциите и чувствата си, което пък от своя страна води до "тревожен ум" и куп мъчителни обърквания, които той поражда.
А е толкова просто да бъдем "на себе си"! Разбира се, ако успеем да избягваме дребнавите спорове, да се отделяме от хора, разговори, ситуации..водещи до конфронтация; да общуваме открито, без "да преглъщаме" онова, което ни е "на езика" и да демонстрираме нашите собствени разум, чувства, усет...
Да,определено съм я сбъркала снощи,но ако не бях надали щях да получа от теб такъв хубав коментар...дълго и много мислих върху него...доколко сме искрени и себе си в едно общуване,доколко ние слагаме дистанцията,или ни я налагат понякога на нас самите.
Да,силата на мислите...огромна е,огромно бреме,от което можем да се отървем единствено,когато спим,макар че и тогава мозъкът ни,тази невероятно създадена машинка работи,прехвърля и отделя нужно и ненужно,пресява го по някакъв си начин.
Подхвърли ми добра идея за постинг някой ден може би...доколко може да бъдем себе си в свят на правила,правилата на т.нар социум.
Да,когато емоциите противоречат на нашите чувства,то тогава се извива буря,която в повечето случаи води до едно ...пречистване...такова каквото е и в природата...
Нима човешката природа не е устроена по сходен начин на заобикалящата ни такава?!?
Не мисля...по-скоро тук е налице същият принцип и природен закон.
Следваме някакви си свои ритми подобно на природата...понякога сме в покой,друг път в нас бушува буря,понякога е мъгла в душата,друг път вали,или грее ясно слънце...ние сме деца на майката-Природа.
Не,не съм съгласна,никак не е лесно да бъдеш себе си в този наш свят с правилата,изкуствено наложени ни от вън.И точно те,ИМЕННО ТЕ,са виновни за нашата тревожност,несигурност,страх да не бъдем отвърлени от същият този просто защото сме...СЕБЕ СИ.
Това е може би,ВСЪЩНОСТ Е най-сложният въпрос ,който стои пред съвременния човек.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 17945