На това много се смях още първия път, когато го прочетох.
По тази логика, с истинските мъже и жени, никога няма да стане работата, щом тя не приема, пък той не ще да предложи повторно...всеки ше си ходи по пътя сам...
))).
Моето мнение е, че истинският мъж е търпелив и изчаква жената, когато е готова...
Жената, ако е сигурна в мъжа, може да приеме, ала най-добре е да изпита положението, да бъде сигурна, че е Той...

На мен пък не знам защо изобщо не ми стана смешно,макар че звучи като виц...
някак леко ...и лежерно...Замисли ме яко при това.

Да,истинският мъж, ако е такъв,би постъпил точно по начина,по който смяташ ти.
Аз съм на същото мнение...по това може да познаеш дали един мъж е със сериозни намерения,или просто си търси ...поредната бройка.

Просто при такива ситуации е необходимо търпение и от двете страни...
нещо като изпитателен срок.
Истинското е като сиренето и кашкавала...нужно е време да узрее...
е,и материалът не е за пренебрегване,нали ;)))

здравейте,мОми!!
Има да Го чакате още дългооо...
Белият Кон на Черния Принц...
да ви е Дупе яко :))
/ кака ...

и защо мислиш така?!?

Що е време все е пред нас.
Я вземи се обоснови...а,сетих се...според теб трябва да действаме на принципа "проба-грешка",
само така натрупваме опит,и когато го срещнем Единствения,Истинския,то на прима виста ще го разпознаем...:)))
Така ли мислиш,какич?!

Търпение, да, време, нужно е.
Аз още го изпитвам, да видя той ли е или не. Дори твърде дълго го изпиитвам, с което вече прекалявам.
Една колежка веднъж ми каза, че трябва да съм максимално зла с него, и ако ме понесе такава, да го вземам.
Обаче не успявам да съм зла, е, не съм и опитвала, де ))).

то търпението си е част от изпитателния тест,но и не бива да се злоупотребява с него.
Ето,че си и лоша,даже и зла-така да мъчиш горкия мъж.
Майтапя се,естествено! :)

Аз бих те посъветвала просто да не криеш слабите си страни от него...
и ако обича и тях в теб,въпреки тях те приема безусловно,то е време
да се гмурнеш в ...дълбокото:)

При подобни ситуации се задейства вече опитът,явявайки се в ролята на защитен механизъм,на бариера,в което лично аз не виждам нищо лошо естествено.
Три пъти премери...веднъж отрежи

А,ако започнеш да мислиш и да говориш ние така,ние иначе,то вероятността е много голяма да е той,още повече и ако двамата говорите за бъдещето в 3л.мн.число
Но какво ли знам аз?! :)

Какво не приема истинската жена от първия път? Букет цветя? Вечеря? Разговор? Секс? Предложение за барк?
Не мислите ли, че звучи много грозно "истинската жена" и "истинският мъж"? Има и неистински, така ли? Тогава следва да се запитаме ние от кои сме и най-вече кое определя кой е "истински" и кой "фалшив".
Шаблони, шаблони, шаблони! На които дори захарта им една такава, блудкава.

Да, Тони, трябва мярка във всичко...и прекаленото не е добре.
И аз нямам много опит, та, тепърва ще се науча ))).

Кортана, привет, дамска седянка се заформя!
Ами, това е просто афоризъм, който аз в началото погледнах от смешната страна.
Но в действителност темата е дълбока и може много да се говори, за отношенията мъже-жени.
Моето мнение за истинските е, че когато двама души са на една вълна, когато имат допирни точки в душевността и ценностите и мирогледа си, това е достатъчно и истинско...оттам насетне, да, всякакви определения губят смисъла си.
Пращам ви нещо забавно /Тони, преди време Делян беше ни го пратил в една дискусия при Добромир, може да си спомниш ))

Ами това си е един лафоризъм в крайна сметка,а точно в тях/мое мнение,с което не ангажирам никого/има винаги голяма доза истина...
Може би под "истински" мъж или жена трябва да се разглежда,да визира в случая човека/мъж или жена/,който да покрива нашите разбирания и схващания за "истинския",разбирай нашия мъж,респективно нашата жена...
Това поне е пътят,посоката,която са поели нашите мисли и разсъждения в случая...
съгласна съм с Веси,че именно допирните точки,общите ни разбирания за ценности в живота са тези,които на първо място определят кой/коя е истински/ка.За всеки от нас поотделно.
Не виждам нищо захаросано тук,още повече че всеки от нас на база собствен опит определя,има изградени представи за истинското...бих добавила и стойностното.
"Истинското много често е невидимо с очите,то се усеща със сърцето."
Що се отнася до шаблоните,може би те ни помагат разбивайки ги,да се докоснем до същността,а тук определено/взаимоотношенията мъже-жени/ е много,много дълбока..и необхватна.

Веси,аха,изгледах клипчето,и се сетих за Делян...какви мъдри коментари пускаше този човек,задълбочени и всеобхващи...
Ти поддържаш ли все още някакви контакти с него?!
Скоро нещо си преглеждах моите си тетрадки,и му мернах мейла...какво нещо е,почти по едно и също време да се сетим за един и същи човек.

Известно време общувахме по мейла, напоследък не...
Да, точен човек е, и аз много го харесвам.

Доколкото съм те чела,то разбирам,че си още много малка,както и че лесно се палиш.

Да,има според мен и не истински мъже/жени...обикновено това са хора/подчертавам мъже,както и жени/ който са неискрени,т.е. за мен това са фалшиви хора...хора,които непрекъснато са с маски...предполагам си гледала филма "Маската" с Джим Кери...

Хлори, аз си обичам лошите момчета/ и сега на 59,да!!
а ,вие си гонете ..Коня с веската...
пардон Принца ...

Куртано ,на път съм ,дъ тъ залюбя...
кът идно черен Сигън на бел Кон...
въй...въй.. въй....
ко та мисля ас....

за нас...
Първо трябва да открием в него 1/8 от това,,което да покрива нашите представи за нашия мъж/жена,след това на база на това я надграждаме до 1/4-ка,и така докато се получи заветната 1/2-ка...взаимоотношенията са както всяка останала работа...за да се съхранят,то те трябва да се поддържат,да се работи по тях всекидневно,всекичасно.
Всъщност колко е лесно на думи,а колко трудно е на практика...разбирането е в основата на всяка една връзка,независимо дали връзката е любовна,приятелска,професионална,та даже и съседска...но какво ли зная аз

Милейди,Кортана си има идол тук и застъпник...лично нея няма какво да я мислим.

Да-да, какви са тия 1/8, 1/4 и т. н....аз искам 100 % и то веднага ))). Може би максимализмът е пречка, ала не мога да променя "настройките" си....

то явно хвърля камъни в моята градинка...
А знаеш ли какво казва за своята половинка,че още на 10-тата минута бил сигурен,че това е тя,неговата половинка.

Е,и ти максималистка като мен...аз си падам обаче по застраховането...и може би той в случая има право...както се казва клише,ама истина:
step by step
или бързай бавно

Има и такива хора явно, които веднага са сигурни. Моите баба и дядо така са се оженили. Видели се, мигом се харесали и след 7 дни - сватба)))).
Да, трябва да изядеш една торба сол с човека...но това е мнооого време, не е работа и така. Някаква златна среда трябва да се намери, вероятно ...

Бяхме завършили техникума,един ден преди да започнем стажа си,тя е /беше/ от Дупница...и се развявахме ние един ден ,ходихме напред-назад,и не помня как/било е неделя със сигурност/ се озовахме вечерта на сватбата на едно момче от махалата...
Там тя в разстояние на има-няма два часа се влюби в шафера на младоженеца,а и той в нея,и решиха,че трябва да се женят веднага...голям зор видях тогава,аз нали съм уж разсъдлива...това става тук,в София...И тя реши,че ще иска разрешение от майка и татко,нашите естествено отреагираха,че това не е правилно...скарахме се с нея.На другия ден ни започваше стажа,трябваше да ставаме рано,помня,че много плаках в колата на едно местно момче,тя пък плака в друга такава...
Легнахме си в едно легло скарани,без да си говорим изобщо.
Сутринта ставаме,не се познаваме естествено,и излизаме...той я чакаше на две спирки по надолу,и се качи...явно се бяха уговорили...и се ожениха представи си...ходили до майка му той да я представи,ходили до техните в Дупница...край...не могат да живеят един без друг...естествено,че се сдобрихме след това-бях и шаферка на сватбата.
И сега са щастливи заедно,имат си две страхотни момчета,изобщо образцово семейство откъдето и да погледнеш...ето на това аз му казвам любов от пръв поглед.

И моята баба по майчина линия се е омъжила така...на някакъв събор се видели с дядо ми,той и предложил да тръгне с него,и тя приела...на 16 години е била,а той на 25...колко съм се дивяла като баба ми ми е разказвала тази история...бях момиче и смятах,че това не е нормално...все едно да срещна някого на улицата,и той да ми предложи брак,и аз да тръгна с него...и сега това ми звучи бая налудничаво в моите очи...може би не вярвам в любовта от пръв поглед.

А, той нашият герой,дето решил за 10 минути,че това е неговата половинка,доста е походил с нея като гаджета...цели 7 години...представям си колко сол са изяли заедно,преди да се оженят.

Да, явно има и такива случаи. Повечето изчакват и накрая пак не се получава, въпреки изпитването. Поживеят година-две и установяват, че не са един за друг. Може би, ако провидението ги срещне, може да стане и от пръв поглед....