трябва да бъде съпътствана с "метаноя", което от гръцки език означава обръщане на ума или начина на мислене, т.е. трябва да има покаяние. Иначе се превръща в безсмислен, ритуален, показен акт. С други думи истинската прошка е дълбок вътрешен процес. А също дали се замисляме и върху това, колко лесно можем да простим на хората, които са по-често около нас и все пак обичаме повече или по-малко и колко трудно прощаваме на враговете си, всъщност дали въобще имаме силите да им простим. Бог да помага на всички в трудния път на прошката и покаянието.

Съгласна съм,че това е преди всичко един вътрешен акт на преосмисляне....
Но защо ли си мисля,че е по-лесно да простим на чуждите,непознати нам хора,отколкото на своите близки,защото именно,въпреки,че ни обичат,са
ни наранявали по някакъв начин...

Покаянието включва ли в себе си смирението?!
Ето може би защо толкова ни е трудно да прощаваме не
само на думи,а със самото си сърце.