Постинг
07.11.2018 15:55 -
ПОТЪРСИХ ТЕ
Потърсих те в нищото.
Усетих приливна вълна.
Разбрах,че ти си всичкото.
Което ми е нужно.Тук.Сега.
Потърсих те в нищото.
А там оказа се галактика.
Пулсираща с чиста истина.
И къпеща се гола в чистота.
Потърсих те в нищото.
А то в шепите ми се побра.
Притулено се сгуши в мен.
Изгря като комета в моя ден.
Потърсих те в нищото.
А то излъчи алфа мека честота.
И душа в душа в едно събра.
Нищото в лоното си люлее
Една Любов единствена.
Зачената без грях от него.
Потърсих те в нищото.
Дали разбра,че ти си всичкото
в моя тъй объркан ден.
Пътърсих те в нищото.
Нищото попи за миг в себе си
всичкото.Нужно ми в моя ден.
Бездната на нищото погълна
всмука твоя лик.Сразен от мен.
Небето с трясък се отвори.
Мълнии от чувства проехтяха.
А нищото загъдъчно мълчеше.
В лоното си една любов таеше.
Усетих приливна вълна.
Разбрах,че ти си всичкото.
Което ми е нужно.Тук.Сега.
Потърсих те в нищото.
А там оказа се галактика.
Пулсираща с чиста истина.
И къпеща се гола в чистота.
Потърсих те в нищото.
А то в шепите ми се побра.
Притулено се сгуши в мен.
Изгря като комета в моя ден.
Потърсих те в нищото.
А то излъчи алфа мека честота.
И душа в душа в едно събра.
Нищото в лоното си люлее
Една Любов единствена.
Зачената без грях от него.
Потърсих те в нищото.
Дали разбра,че ти си всичкото
в моя тъй объркан ден.
Пътърсих те в нищото.
Нищото попи за миг в себе си
всичкото.Нужно ми в моя ден.
Бездната на нищото погълна
всмука твоя лик.Сразен от мен.
Небето с трясък се отвори.
Мълнии от чувства проехтяха.
А нищото загъдъчно мълчеше.
В лоното си една любов таеше.
Главозамайващо повторение с изключителна дълбочина!
"Бездната на нищото погълна
всмука твоя лик.Сразен от мен...
А нищото загъдъчно мълчеше.
В лоното си една любов таеше."
Впечатляващо ОКО на този дивен поетичен текст, Хлорис. Прочетох го и останах естетически прелъстен. Аплаузи!
цитирай"Бездната на нищото погълна
всмука твоя лик.Сразен от мен...
А нищото загъдъчно мълчеше.
В лоното си една любов таеше."
Впечатляващо ОКО на този дивен поетичен текст, Хлорис. Прочетох го и останах естетически прелъстен. Аплаузи!
missana написа:
Главозамайващо повторение с изключителна дълбочина!
"Бездната на нищото погълна
всмука твоя лик.Сразен от мен...
А нищото загъдъчно мълчеше.
В лоното си една любов таеше."
Впечатляващо ОКО на този дивен поетичен текст, Хлорис. Прочетох го и останах естетически прелъстен. Аплаузи!
"Бездната на нищото погълна
всмука твоя лик.Сразен от мен...
А нищото загъдъчно мълчеше.
В лоното си една любов таеше."
Впечатляващо ОКО на този дивен поетичен текст, Хлорис. Прочетох го и останах естетически прелъстен. Аплаузи!
Ако знаеш как съм го написала...на един дъх,мислех да му правя редакции,но пусто време не остава.Аз съм в някаква си луда надпревара с него.
Всичко чака мен...две ръце,два крака,и една глава с две очи,които трябва да огледат и да подредят всичко.И най-вече да го гледам него...сина ми.
Толкова мога на прима виста...важното е ,че влагам хъс,и душа най-вече.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 17943