Постинг
22.06.2013 18:12 -
Kое и е правовото на нашата правова държава
Автор: hloris
Категория: Политика
Прочетен: 2967 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2013 18:13
Прочетен: 2967 Коментари: 10 Гласове:
13
Последна промяна: 22.06.2013 18:13
Ако щете ми вярвайте,но напоследък много силно ме терзае този въпрос,на който не мога да си дам абсолютно
никакъв,ама никакъв отговор:DD
Моля някой,ако вижда какви са ни правата/реални,не написани на книга,по Конституция/ да бъде така добър да ми отговори,защото май редовия българин има само задължения,да си плаща редовно данъците,сметките,здравните осигуровки,и т.н.,до плюс-минус безкрайност,но...правата,лично аз правата никакви не ги виждам,освен правото ни да гласуваме и да избираме да ни управляват най-големите дебили,пардон тарикати,които ни използват просто като жонгьорни топки?!
Или правото ни съответно след тези уж редовни,неопорочени избори,да ходим и да си дерем гласовете по същите тези площади,по които нашите господа управляващи префучават с лъскавите си лимузини,купени пак от нашите данъци и сметки...
Май и в това се изчерпват нашите права-оттук натам,единствено и само задължения/изключвам циганите,които се ползват с преимущество в тази страна/ и която след време,така както сме я подкарали,ще се нарича Мангалия/или Цингания/.
Но нали ние тъй успешно се присъединихме и интегрирахме в задното дворче на Европа,та решихме да интегрираме и тази прослойка от нашето общество...
Та питам ви аз,българи,без оглед на вашия цвят и партийна принадлежност/,какви са вашите права?!
И защо,защо ги преотстъпихте,и в чии ръце поподнаха те?!
Е,по дяволите,но по-разединен,и по-нетърсещ си правата народ надали съществува в световната история...
И май има право този,който бе изрекъл прословутата фраза,че всеки народ заслужава съдбата си...
И е прав...бо болка прав.
Та,пак ви питам,уважаеми сънародници,в какво вие виждате вашите права?!
Бихте ли така любезни да ме просветлите мен,незрящата,по този налегнал ме в жегата въпрос?!
Правова ли е една държава,в което властват престъпността,мафията и корупцията,нещо като 3 в 1,и то в перфектно добра комбинация,защото всички виждаме какво става напоследък в страната ни...
Какви са ни правата в нашата уж правова държава?!
никакъв,ама никакъв отговор:DD
Моля някой,ако вижда какви са ни правата/реални,не написани на книга,по Конституция/ да бъде така добър да ми отговори,защото май редовия българин има само задължения,да си плаща редовно данъците,сметките,здравните осигуровки,и т.н.,до плюс-минус безкрайност,но...правата,лично аз правата никакви не ги виждам,освен правото ни да гласуваме и да избираме да ни управляват най-големите дебили,пардон тарикати,които ни използват просто като жонгьорни топки?!
Или правото ни съответно след тези уж редовни,неопорочени избори,да ходим и да си дерем гласовете по същите тези площади,по които нашите господа управляващи префучават с лъскавите си лимузини,купени пак от нашите данъци и сметки...
Май и в това се изчерпват нашите права-оттук натам,единствено и само задължения/изключвам циганите,които се ползват с преимущество в тази страна/ и която след време,така както сме я подкарали,ще се нарича Мангалия/или Цингания/.
Но нали ние тъй успешно се присъединихме и интегрирахме в задното дворче на Европа,та решихме да интегрираме и тази прослойка от нашето общество...
Та питам ви аз,българи,без оглед на вашия цвят и партийна принадлежност/,какви са вашите права?!
И защо,защо ги преотстъпихте,и в чии ръце поподнаха те?!
Е,по дяволите,но по-разединен,и по-нетърсещ си правата народ надали съществува в световната история...
И май има право този,който бе изрекъл прословутата фраза,че всеки народ заслужава съдбата си...
И е прав...бо болка прав.
Та,пак ви питам,уважаеми сънародници,в какво вие виждате вашите права?!
Бихте ли така любезни да ме просветлите мен,незрящата,по този налегнал ме в жегата въпрос?!
Правова ли е една държава,в което властват престъпността,мафията и корупцията,нещо като 3 в 1,и то в перфектно добра комбинация,защото всички виждаме какво става напоследък в страната ни...
Какви са ни правата в нашата уж правова държава?!
СТОЖЕР ЗА СЕМЕЕН ОГЪН
Пърт - очарованието на Западна Австралия
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
Пърт - очарованието на Западна Австралия
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
Правата ни са само задължения... Излиза, че и протестът е задължение.
цитирайПривет, Хлорис! Четох ти поста и плаках от безсилие. Права си... Може би- правото да мечтаем. Или да стегнем куфарите- и на Терминал 2, да бродим по чужди земи, да делим чуждо щастие, да разпилеем семейството си... Странно е, защото народът ни е буден. Разполагаме с рекурси, за да живеем добре - красива природа, плодородни земи, трудолюбив народ, земята ни е Рай. Само че първото впечатление при стъпване на родна земя е изоставеност, занемареност на сгради и второстепенни пътища, хаос. Народът ни е беден и недоволен. Защо? Кого да виним? Себе си,може би, задето допускаме да бъдем без глас и да ни игнорират.
Престави си, Хлорис, представи си един нов свят и помечтай!
http://www.youtube.com/watch?v=-b7qaSxuZUg
цитирайПрестави си, Хлорис, представи си един нов свят и помечтай!
http://www.youtube.com/watch?v=-b7qaSxuZUg
Не мога,paciencia,не мога да мечтая,след като изляза на улицата и виждам толкова
отчаяни,обезверени,смачкани хора,хора,които искат да работят,но няма къде,хора,които искат да изучат децата си,но не могат да си го позволят...
Знаеш ли,вчера влязох в един магазин и си купих един пъпеш/най-вече заради сина ми/,
и една пенсионерка от квартала така ми се сопна:
"Хе,пъпеши,то хората нямат пари за хляб..."
И ми стана едно такова съвестно,че чак ми се отщя да го ям,все едно аз съм виновна,че не може да си го позволи...
Как да мечтаем,след като животът на едно поколение премина в очакване демокрацията у нас да настъпи,та нали този преход ограби именно мечтите на цяло едно поколение...
Казваш всеки да грабва,стяга чантата и на Терминал 2,но дали това ще реши проблема ни?!
Надали,за мен това е бягство,измъкване от отговорност,би трябвало да стоим тук и да изгаряме като живи факли на площадите,и то дотогава,докато облечените във власт загубят своя сън,загубят своето спокойствие...
Азнаистина напоследък не мога да мечтая,какви мечти,след като хората умират от глад и недоимък,или от невъзможността да си купуват лекарства...да,защото е така,познавам наистина хора,които не могат да си ги позволят,и разчитат на милостта на всевишния да ги пази...
Как да мечтая,когато нямаш никаква сигурност и спокойствие в собствения си дом при тази нарастваща престъпност...И знаеш ли какво системата е виновна,защото тя направи хората такива,,превърна ги в престъпници и убийци,защото когато виждаш глада в очите на детето си,и осъзнаеш,че няма какво да му сложиш да яде,то тогава мечтите просто умират,и на тяхно място се ражда отчаянието,или озлоблението...
Смяна на цялостната политическа система-ето това според мен е решението,иначе тежко ни и горко,обречени на бавна,мъчителна и сигурна смърт,на забвение...
Какви мечти,когато излезеш на улицата,и виждаш хиляди просещи хора по улицата,и започваш да изпитваш едва ли не чувство на вина,че ти имаш дом и храна...
цитирайотчаяни,обезверени,смачкани хора,хора,които искат да работят,но няма къде,хора,които искат да изучат децата си,но не могат да си го позволят...
Знаеш ли,вчера влязох в един магазин и си купих един пъпеш/най-вече заради сина ми/,
и една пенсионерка от квартала така ми се сопна:
"Хе,пъпеши,то хората нямат пари за хляб..."
И ми стана едно такова съвестно,че чак ми се отщя да го ям,все едно аз съм виновна,че не може да си го позволи...
Как да мечтаем,след като животът на едно поколение премина в очакване демокрацията у нас да настъпи,та нали този преход ограби именно мечтите на цяло едно поколение...
Казваш всеки да грабва,стяга чантата и на Терминал 2,но дали това ще реши проблема ни?!
Надали,за мен това е бягство,измъкване от отговорност,би трябвало да стоим тук и да изгаряме като живи факли на площадите,и то дотогава,докато облечените във власт загубят своя сън,загубят своето спокойствие...
Азнаистина напоследък не мога да мечтая,какви мечти,след като хората умират от глад и недоимък,или от невъзможността да си купуват лекарства...да,защото е така,познавам наистина хора,които не могат да си ги позволят,и разчитат на милостта на всевишния да ги пази...
Как да мечтая,когато нямаш никаква сигурност и спокойствие в собствения си дом при тази нарастваща престъпност...И знаеш ли какво системата е виновна,защото тя направи хората такива,,превърна ги в престъпници и убийци,защото когато виждаш глада в очите на детето си,и осъзнаеш,че няма какво да му сложиш да яде,то тогава мечтите просто умират,и на тяхно място се ражда отчаянието,или озлоблението...
Смяна на цялостната политическа система-ето това според мен е решението,иначе тежко ни и горко,обречени на бавна,мъчителна и сигурна смърт,на забвение...
Какви мечти,когато излезеш на улицата,и виждаш хиляди просещи хора по улицата,и започваш да изпитваш едва ли не чувство на вина,че ти имаш дом и храна...
Правата за отделните граждани са различни. Това е съвсем ясно. Отделно са самите ограничения, които си налагаме.
Колкото повече власт имаш, толкова са повече и правата ти. Това е навсякъде по света. Не е нещо, което да е обгърнало само нашата държава.
Но по-болното според мен е, когато сами си създаваме проблемите, когато винаги виждаме като враг насрещния, та било то и наш събеседник. Предубедено подхождаме и явно това нещо ще бъде трудно да се промени в Бг, защото касае вътрешна промяна, а не написана в учебниците, нито лансирана в риторично говорене от политиците. Манталитета ни е слабо казано изкривен и раздробен на малки парченца. Но никой не говори защо е така. Защо има проблем в политиката. Защо има проблем в обикновените хора. За духовност никой не споменава дори - това е ТАБУ, а нима това не е движещата сила на човек. Години наред се направиха всевъзможни контики, за да бъде съсипана ценностната система, а сега Искаме морал - а нима е възможен без вътрешно изградена духовност и ценностна система. Ето ти още един въпрос за пост :) Обичаш да питаш и да мечтаеш. Надявам се и да мислиш и прозираш мъдростта край нас :) Лек и спокоен ден :)
цитирайКолкото повече власт имаш, толкова са повече и правата ти. Това е навсякъде по света. Не е нещо, което да е обгърнало само нашата държава.
Но по-болното според мен е, когато сами си създаваме проблемите, когато винаги виждаме като враг насрещния, та било то и наш събеседник. Предубедено подхождаме и явно това нещо ще бъде трудно да се промени в Бг, защото касае вътрешна промяна, а не написана в учебниците, нито лансирана в риторично говорене от политиците. Манталитета ни е слабо казано изкривен и раздробен на малки парченца. Но никой не говори защо е така. Защо има проблем в политиката. Защо има проблем в обикновените хора. За духовност никой не споменава дори - това е ТАБУ, а нима това не е движещата сила на човек. Години наред се направиха всевъзможни контики, за да бъде съсипана ценностната система, а сега Искаме морал - а нима е възможен без вътрешно изградена духовност и ценностна система. Ето ти още един въпрос за пост :) Обичаш да питаш и да мечтаеш. Надявам се и да мислиш и прозираш мъдростта край нас :) Лек и спокоен ден :)
Не,ние също нямаме право на самосъжаление,защото това е дете на отчаянието,нима нашите деца искат да ни виждат такива?!
Борба му е начина,самоосъзнаване,че докато се дели стадото на хиляди индивидуални единици,то ние просто нямаме бъдеще...
А по този начин се превръщаме в косвени убийци и на бъдещето на децата ни...
Истината,поне според мен,е в обединението на този озверял и обеднял народ,който за късче хляб е готов да пролива кръвта си,и ако трябва,то да я пролеем,но тук,на нашата си земя,а не в чужбина,не по чуждите земи,защото тук,в тази земя са погребани нашите родители,деди,а след време и ние,поне достойно да извървим пътя,който ни остава...
Ето,че вече си и противореча?!
Какво достойнство имаме,след като не можем с достойтство да отстояваме и да воюваме за правата си,какво достонство??
"Не народ,а мърша.."
Май това е много актуално и в наши дни,много,много актуално.
цитирайБорба му е начина,самоосъзнаване,че докато се дели стадото на хиляди индивидуални единици,то ние просто нямаме бъдеще...
А по този начин се превръщаме в косвени убийци и на бъдещето на децата ни...
Истината,поне според мен,е в обединението на този озверял и обеднял народ,който за късче хляб е готов да пролива кръвта си,и ако трябва,то да я пролеем,но тук,на нашата си земя,а не в чужбина,не по чуждите земи,защото тук,в тази земя са погребани нашите родители,деди,а след време и ние,поне достойно да извървим пътя,който ни остава...
Ето,че вече си и противореча?!
Какво достойнство имаме,след като не можем с достойтство да отстояваме и да воюваме за правата си,какво достонство??
"Не народ,а мърша.."
Май това е много актуално и в наши дни,много,много актуално.
Напълно си права, Хлорис! Но това, което написах за емигриране беше нещо като ироничен упрек към самата мене, а не призив.Не, не е изход. Това е временно решение и бягство. Само че преди доста години, когато децата ми отваряха с надежда празния хладилник, това беше единствения ми изход. И сега ме боли за тях, за народа ми, за всичко, което изгубих. Извини ме ако съм те засегнала!
цитирайИмам един дядо-комшия,на който миналата година почина съпругата,та този дядо има
един-единствен син в Щатите,и който не е женен...та ми става мъчно както за тези,които са принудени да продават труда си навън,защото нащата държава-мащеха ги прогони,така и за техните остарели родители,които са сами,очакващи ги да се завърнат...И знаеш ли веднъж какво ми сподели този дядо,знаеш ли?
каза ми:
"Страхувам се,страхувам се,че ако умра,то той ще се върне само и само да продаде всичко,всичко,което съм съградил през живота си..."
Ето такива тъжни неща ме спират да мечтаят,убиват и моите мечти по някакъв начин,
тъжната действителност,с която се сблъскваме на всяка крачка...
Знаеш,че винаги си добре дошла тук,при мен,в блога ми, както и всички добронамерени хора,които все още не са загубили Вярата си,че все някога и на нашата улица ще изгрее слънце...
Но...но преди това ще има страшна,мъчителна буря,която ще се води вътре в самите нас,както казва iкra където липсва Морала,Честта,шества,вихри се Безумието...
цитирайедин-единствен син в Щатите,и който не е женен...та ми става мъчно както за тези,които са принудени да продават труда си навън,защото нащата държава-мащеха ги прогони,така и за техните остарели родители,които са сами,очакващи ги да се завърнат...И знаеш ли веднъж какво ми сподели този дядо,знаеш ли?
каза ми:
"Страхувам се,страхувам се,че ако умра,то той ще се върне само и само да продаде всичко,всичко,което съм съградил през живота си..."
Ето такива тъжни неща ме спират да мечтаят,убиват и моите мечти по някакъв начин,
тъжната действителност,с която се сблъскваме на всяка крачка...
Знаеш,че винаги си добре дошла тук,при мен,в блога ми, както и всички добронамерени хора,които все още не са загубили Вярата си,че все някога и на нашата улица ще изгрее слънце...
Но...но преди това ще има страшна,мъчителна буря,която ще се води вътре в самите нас,както казва iкra където липсва Морала,Честта,шества,вихри се Безумието...
Нека кажа и аз 2 /хиляди/ думи по Въпроса.
Аз имам една моя Философия "Култура на Живот".
Ние нямаме Културата да имаме Права.
Правата, както и всичко почти започва отвътре и тогава излиза навън.
Ние сме свикнали само да искаме!
Покрай събитията, случващи се от началото на годината се наслушах на плюене по един куп Закони, че чак и Конституцията.
А това е не само глупаво, а направо цинично.
Цинично е човек, който не познава Конституцията, не познава Законите на страната си да роптае с/у тях и липсата на права.
И тук не става въпрос за теб, Хлорис. Не.
Става въпрос, че е най-лесно да се намери извинението извън нас си.
Всеки говори за Права, а никой не вниква и то насаме със себе си, че те раждат Отговорности.
Много е лесно да искаш...
Но първо трябва да дадеш!
Много е лесно да оплюваш...
Но първо трябва да съградиш!
Не мога да разбера как така нямаме права?
Не мога дори да разбера защо аз имам?
Но въпреки, че не мога - ще Ви отговоря.
Имам, защото се интересувам какви ми са.
Имам, защото съм подготвен.
А в някои случаи дори да не съм, културата, която се трупа с ученето на предходните случаи ме поставя в ситуация да съм гъвкав.
И веднага ще Ви дам пример:
Наскоро в една банка ме карат да се подпиша в/у дигитайзер /подписът ми автоматично да влезе в компютъра/.
Отказах!
И отказът ми беше точно за това, за което говориш в поста, Хлорис.
Отказът ми беше заради Принципа.
Когато съм подписвал договора с тази банка в него не имало клауза, че трябва да подавам подписа си за електронна обработка.
От това следват две неща:
Първо - моето право да откажа да го направя и съответно правата ми да вкарам Банката в съда, ако тя откаже обслужване, което просто няма как да стане.
и
Второ - правото на Банката да поиска промяна в договора, което аз пък не съм длъжен да приема.
Хайде обяснете ми как в този конкретен случай /а повярвайте ми мога да Ви цитирам стотици такива/ Банката ще погази Правото ми?
М?
Е нЕма как да стане просто!
Но!
Няма как да стане, защото аз познавам правата си!
цитирайАз имам една моя Философия "Култура на Живот".
Ние нямаме Културата да имаме Права.
Правата, както и всичко почти започва отвътре и тогава излиза навън.
Ние сме свикнали само да искаме!
Покрай събитията, случващи се от началото на годината се наслушах на плюене по един куп Закони, че чак и Конституцията.
А това е не само глупаво, а направо цинично.
Цинично е човек, който не познава Конституцията, не познава Законите на страната си да роптае с/у тях и липсата на права.
И тук не става въпрос за теб, Хлорис. Не.
Става въпрос, че е най-лесно да се намери извинението извън нас си.
Всеки говори за Права, а никой не вниква и то насаме със себе си, че те раждат Отговорности.
Много е лесно да искаш...
Но първо трябва да дадеш!
Много е лесно да оплюваш...
Но първо трябва да съградиш!
Не мога да разбера как така нямаме права?
Не мога дори да разбера защо аз имам?
Но въпреки, че не мога - ще Ви отговоря.
Имам, защото се интересувам какви ми са.
Имам, защото съм подготвен.
А в някои случаи дори да не съм, културата, която се трупа с ученето на предходните случаи ме поставя в ситуация да съм гъвкав.
И веднага ще Ви дам пример:
Наскоро в една банка ме карат да се подпиша в/у дигитайзер /подписът ми автоматично да влезе в компютъра/.
Отказах!
И отказът ми беше точно за това, за което говориш в поста, Хлорис.
Отказът ми беше заради Принципа.
Когато съм подписвал договора с тази банка в него не имало клауза, че трябва да подавам подписа си за електронна обработка.
От това следват две неща:
Първо - моето право да откажа да го направя и съответно правата ми да вкарам Банката в съда, ако тя откаже обслужване, което просто няма как да стане.
и
Второ - правото на Банката да поиска промяна в договора, което аз пък не съм длъжен да приема.
Хайде обяснете ми как в този конкретен случай /а повярвайте ми мога да Ви цитирам стотици такива/ Банката ще погази Правото ми?
М?
Е нЕма как да стане просто!
Но!
Няма как да стане, защото аз познавам правата си!
9.
lovertosimplicity -
И освен, че ги познавам - съм в готовност и имам воля да ги защитавам.
25.06.2013 03:13
25.06.2013 03:13
И го правя.
Задайте си въпроса и за себе си отговорете:
Колко от Вас ще се опълчат в описвания конкретен случай и при отказа за обслужване от страна на служителката на Банката ще влезнат при управителката и красноречиво ще й покажат, че са наясно с текста на все още действащия договор помежду ни и са готови да ги призоват в съда, ако продължи конфликта?
М?
Задайте си въпроса колко от Вас си познават договора с банката, която обслужва тяхна сметка и са се поинтересували коя част от него с кой Закон и тоя точка от този Закон кореспондира?
Ако не сте го правили...
Ако не сте подготвени...
То Вие нямате Културата на Живот и можете да се сърдите, ако не единствено, то поне предимно на самите себе си.
Задайте си въпроса колко от Вас биха драснал там някакъв измислен подпис понеже много бързат и не им се разправя...
А на това аз му казвам Посредственост и Безхаберие.
С това си действие именно Вие провокирате създаването на такива условия за недоволство в последствие и за съществуването на такива постове, като настоящия.
И после недоволствате.
Недоволствате от взаимоотношения и среда, които самите Вие създавате, не само с непознаването на правата си, а по-основно дори с пасивното си отношение.
Но има и нещо друго, още по-съществено и сериозно.
Имайки такова поведение, Вие извършвате индиректно престъпление като давате лош пример на Децата си.
Те растат във Вашето обкръжение.
Докато са още малки и неосъзнати, Вие сте техните кумири, на Вас волно или неволно се опитват да подражават.
А с такова поведение Вие ги осакатявате!
И процесът е превръща в лавинообразен и в един омагьосан кръг.
Съблогъри...
Дадох просто един пример...
Той не е абсолютно релевантен, но е... релевантен.
Ще обогатя този пост /да, реално смятам като изричен пост да копирам коментара/ с още поне 3-4 случая. Реални.
А от Вас не искам /щото не съм в позиция да искам/, а Ви моля да погледнете най-напред вътре, в себе си.
Да видите какво сте готови да дадете, преди реално да поискате.
цитирайЗадайте си въпроса и за себе си отговорете:
Колко от Вас ще се опълчат в описвания конкретен случай и при отказа за обслужване от страна на служителката на Банката ще влезнат при управителката и красноречиво ще й покажат, че са наясно с текста на все още действащия договор помежду ни и са готови да ги призоват в съда, ако продължи конфликта?
М?
Задайте си въпроса колко от Вас си познават договора с банката, която обслужва тяхна сметка и са се поинтересували коя част от него с кой Закон и тоя точка от този Закон кореспондира?
Ако не сте го правили...
Ако не сте подготвени...
То Вие нямате Културата на Живот и можете да се сърдите, ако не единствено, то поне предимно на самите себе си.
Задайте си въпроса колко от Вас биха драснал там някакъв измислен подпис понеже много бързат и не им се разправя...
А на това аз му казвам Посредственост и Безхаберие.
С това си действие именно Вие провокирате създаването на такива условия за недоволство в последствие и за съществуването на такива постове, като настоящия.
И после недоволствате.
Недоволствате от взаимоотношения и среда, които самите Вие създавате, не само с непознаването на правата си, а по-основно дори с пасивното си отношение.
Но има и нещо друго, още по-съществено и сериозно.
Имайки такова поведение, Вие извършвате индиректно престъпление като давате лош пример на Децата си.
Те растат във Вашето обкръжение.
Докато са още малки и неосъзнати, Вие сте техните кумири, на Вас волно или неволно се опитват да подражават.
А с такова поведение Вие ги осакатявате!
И процесът е превръща в лавинообразен и в един омагьосан кръг.
Съблогъри...
Дадох просто един пример...
Той не е абсолютно релевантен, но е... релевантен.
Ще обогатя този пост /да, реално смятам като изричен пост да копирам коментара/ с още поне 3-4 случая. Реални.
А от Вас не искам /щото не съм в позиция да искам/, а Ви моля да погледнете най-напред вътре, в себе си.
Да видите какво сте готови да дадете, преди реално да поискате.
Нито после Господ бди над спазването им.
Те казах вървят ръка за ръка с произтичащите от тях Задължения и най-напред трябва да припознаем тях, Задълженията вътре в себе си и чак тогава да търсим Правата си извън себе си.
Рей
цитирайТе казах вървят ръка за ръка с произтичащите от тях Задължения и най-напред трябва да припознаем тях, Задълженията вътре в себе си и чак тогава да търсим Правата си извън себе си.
Рей
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.