Правата ни са само задължения... Излиза, че и протестът е задължение.

Привет, Хлорис! Четох ти поста и плаках от безсилие. Права си... Може би- правото да мечтаем. Или да стегнем куфарите- и на Терминал 2, да бродим по чужди земи, да делим чуждо щастие, да разпилеем семейството си... Странно е, защото народът ни е буден. Разполагаме с рекурси, за да живеем добре - красива природа, плодородни земи, трудолюбив народ, земята ни е Рай. Само че първото впечатление при стъпване на родна земя е изоставеност, занемареност на сгради и второстепенни пътища, хаос. Народът ни е беден и недоволен. Защо? Кого да виним? Себе си,може би, задето допускаме да бъдем без глас и да ни игнорират.
Престави си, Хлорис, представи си един нов свят и помечтай!
http://www.youtube.com/watch?v=-b7qaSxuZUg

Не мога,paciencia,не мога да мечтая,след като изляза на улицата и виждам толкова
отчаяни,обезверени,смачкани хора,хора,които искат да работят,но няма къде,хора,които искат да изучат децата си,но не могат да си го позволят...
Знаеш ли,вчера влязох в един магазин и си купих един пъпеш/най-вече заради сина ми/,
и една пенсионерка от квартала така ми се сопна:
"Хе,пъпеши,то хората нямат пари за хляб..."
И ми стана едно такова съвестно,че чак ми се отщя да го ям,все едно аз съм виновна,че не може да си го позволи...
Как да мечтаем,след като животът на едно поколение премина в очакване демокрацията у нас да настъпи,та нали този преход ограби именно мечтите на цяло едно поколение...
Казваш всеки да грабва,стяга чантата и на Терминал 2,но дали това ще реши проблема ни?!
Надали,за мен това е бягство,измъкване от отговорност,би трябвало да стоим тук и да изгаряме като живи факли на площадите,и то дотогава,докато облечените във власт загубят своя сън,загубят своето спокойствие...
Азнаистина напоследък не мога да мечтая,какви мечти,след като хората умират от глад и недоимък,или от невъзможността да си купуват лекарства...да,защото е така,познавам наистина хора,които не могат да си ги позволят,и разчитат на милостта на всевишния да ги пази...
Как да мечтая,когато нямаш никаква сигурност и спокойствие в собствения си дом при тази нарастваща престъпност...И знаеш ли какво системата е виновна,защото тя направи хората такива,,превърна ги в престъпници и убийци,защото когато виждаш глада в очите на детето си,и осъзнаеш,че няма какво да му сложиш да яде,то тогава мечтите просто умират,и на тяхно място се ражда отчаянието,или озлоблението...
Смяна на цялостната политическа система-ето това според мен е решението,иначе тежко ни и горко,обречени на бавна,мъчителна и сигурна смърт,на забвение...
Какви мечти,когато излезеш на улицата,и виждаш хиляди просещи хора по улицата,и започваш да изпитваш едва ли не чувство на вина,че ти имаш дом и храна...

Правата за отделните граждани са различни. Това е съвсем ясно. Отделно са самите ограничения, които си налагаме.
Колкото повече власт имаш, толкова са повече и правата ти. Това е навсякъде по света. Не е нещо, което да е обгърнало само нашата държава.
Но по-болното според мен е, когато сами си създаваме проблемите, когато винаги виждаме като враг насрещния, та било то и наш събеседник. Предубедено подхождаме и явно това нещо ще бъде трудно да се промени в Бг, защото касае вътрешна промяна, а не написана в учебниците, нито лансирана в риторично говорене от политиците. Манталитета ни е слабо казано изкривен и раздробен на малки парченца. Но никой не говори защо е така. Защо има проблем в политиката. Защо има проблем в обикновените хора. За духовност никой не споменава дори - това е ТАБУ, а нима това не е движещата сила на човек. Години наред се направиха всевъзможни контики, за да бъде съсипана ценностната система, а сега Искаме морал - а нима е възможен без вътрешно изградена духовност и ценностна система. Ето ти още един въпрос за пост :) Обичаш да питаш и да мечтаеш. Надявам се и да мислиш и прозираш мъдростта край нас :) Лек и спокоен ден :)

Не,ние също нямаме право на самосъжаление,защото това е дете на отчаянието,нима нашите деца искат да ни виждат такива?!
Борба му е начина,самоосъзнаване,че докато се дели стадото на хиляди индивидуални единици,то ние просто нямаме бъдеще...
А по този начин се превръщаме в косвени убийци и на бъдещето на децата ни...
Истината,поне според мен,е в обединението на този озверял и обеднял народ,който за късче хляб е готов да пролива кръвта си,и ако трябва,то да я пролеем,но тук,на нашата си земя,а не в чужбина,не по чуждите земи,защото тук,в тази земя са погребани нашите родители,деди,а след време и ние,поне достойно да извървим пътя,който ни остава...
Ето,че вече си и противореча?!
Какво достойнство имаме,след като не можем с достойтство да отстояваме и да воюваме за правата си,какво достонство??
"Не народ,а мърша.."
Май това е много актуално и в наши дни,много,много актуално.

Напълно си права, Хлорис! Но това, което написах за емигриране беше нещо като ироничен упрек към самата мене, а не призив.Не, не е изход. Това е временно решение и бягство. Само че преди доста години, когато децата ми отваряха с надежда празния хладилник, това беше единствения ми изход. И сега ме боли за тях, за народа ми, за всичко, което изгубих. Извини ме ако съм те засегнала!

Имам един дядо-комшия,на който миналата година почина съпругата,та този дядо има
един-единствен син в Щатите,и който не е женен...та ми става мъчно както за тези,които са принудени да продават труда си навън,защото нащата държава-мащеха ги прогони,така и за техните остарели родители,които са сами,очакващи ги да се завърнат...И знаеш ли веднъж какво ми сподели този дядо,знаеш ли?
каза ми:
"Страхувам се,страхувам се,че ако умра,то той ще се върне само и само да продаде всичко,всичко,което съм съградил през живота си..."
Ето такива тъжни неща ме спират да мечтаят,убиват и моите мечти по някакъв начин,
тъжната действителност,с която се сблъскваме на всяка крачка...

Знаеш,че винаги си добре дошла тук,при мен,в блога ми, както и всички добронамерени хора,които все още не са загубили Вярата си,че все някога и на нашата улица ще изгрее слънце...
Но...но преди това ще има страшна,мъчителна буря,която ще се води вътре в самите нас,както казва iкra където липсва Морала,Честта,шества,вихри се Безумието...

Нека кажа и аз 2 /хиляди/ думи по Въпроса.
Аз имам една моя Философия "Култура на Живот".
Ние нямаме Културата да имаме Права.
Правата, както и всичко почти започва отвътре и тогава излиза навън.
Ние сме свикнали само да искаме!
Покрай събитията, случващи се от началото на годината се наслушах на плюене по един куп Закони, че чак и Конституцията.
А това е не само глупаво, а направо цинично.
Цинично е човек, който не познава Конституцията, не познава Законите на страната си да роптае с/у тях и липсата на права.
И тук не става въпрос за теб, Хлорис. Не.
Става въпрос, че е най-лесно да се намери извинението извън нас си.
Всеки говори за Права, а никой не вниква и то насаме със себе си, че те раждат Отговорности.
Много е лесно да искаш...
Но първо трябва да дадеш!
Много е лесно да оплюваш...
Но първо трябва да съградиш!
Не мога да разбера как така нямаме права?
Не мога дори да разбера защо аз имам?
Но въпреки, че не мога - ще Ви отговоря.
Имам, защото се интересувам какви ми са.
Имам, защото съм подготвен.
А в някои случаи дори да не съм, културата, която се трупа с ученето на предходните случаи ме поставя в ситуация да съм гъвкав.
И веднага ще Ви дам пример:
Наскоро в една банка ме карат да се подпиша в/у дигитайзер /подписът ми автоматично да влезе в компютъра/.
Отказах!
И отказът ми беше точно за това, за което говориш в поста, Хлорис.
Отказът ми беше заради Принципа.
Когато съм подписвал договора с тази банка в него не имало клауза, че трябва да подавам подписа си за електронна обработка.
От това следват две неща:
Първо - моето право да откажа да го направя и съответно правата ми да вкарам Банката в съда, ако тя откаже обслужване, което просто няма как да стане.
и
Второ - правото на Банката да поиска промяна в договора, което аз пък не съм длъжен да приема.
Хайде обяснете ми как в този конкретен случай /а повярвайте ми мога да Ви цитирам стотици такива/ Банката ще погази Правото ми?
М?
Е нЕма как да стане просто!
Но!
Няма как да стане, защото аз познавам правата си!

И го правя.
Задайте си въпроса и за себе си отговорете:
Колко от Вас ще се опълчат в описвания конкретен случай и при отказа за обслужване от страна на служителката на Банката ще влезнат при управителката и красноречиво ще й покажат, че са наясно с текста на все още действащия договор помежду ни и са готови да ги призоват в съда, ако продължи конфликта?
М?
Задайте си въпроса колко от Вас си познават договора с банката, която обслужва тяхна сметка и са се поинтересували коя част от него с кой Закон и тоя точка от този Закон кореспондира?
Ако не сте го правили...
Ако не сте подготвени...
То Вие нямате Културата на Живот и можете да се сърдите, ако не единствено, то поне предимно на самите себе си.
Задайте си въпроса колко от Вас биха драснал там някакъв измислен подпис понеже много бързат и не им се разправя...
А на това аз му казвам Посредственост и Безхаберие.
С това си действие именно Вие провокирате създаването на такива условия за недоволство в последствие и за съществуването на такива постове, като настоящия.
И после недоволствате.
Недоволствате от взаимоотношения и среда, които самите Вие създавате, не само с непознаването на правата си, а по-основно дори с пасивното си отношение.
Но има и нещо друго, още по-съществено и сериозно.
Имайки такова поведение, Вие извършвате индиректно престъпление като давате лош пример на Децата си.
Те растат във Вашето обкръжение.
Докато са още малки и неосъзнати, Вие сте техните кумири, на Вас волно или неволно се опитват да подражават.
А с такова поведение Вие ги осакатявате!
И процесът е превръща в лавинообразен и в един омагьосан кръг.
Съблогъри...
Дадох просто един пример...
Той не е абсолютно релевантен, но е... релевантен.
Ще обогатя този пост /да, реално смятам като изричен пост да копирам коментара/ с още поне 3-4 случая. Реални.
А от Вас не искам /щото не съм в позиция да искам/, а Ви моля да погледнете най-напред вътре, в себе си.
Да видите какво сте готови да дадете, преди реално да поискате.

Нито после Господ бди над спазването им.
Те казах вървят ръка за ръка с произтичащите от тях Задължения и най-напред трябва да припознаем тях, Задълженията вътре в себе си и чак тогава да търсим Правата си извън себе си.

Рей