Постинг
27.10.2015 21:42 -
Понякога тъгата...
Автор: hloris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2026 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2015 21:54
Прочетен: 2026 Коментари: 7 Гласове:
17
Последна промяна: 27.10.2015 21:54
Понякога тъгата идва ми на гости...ей тъй неочаквано,нахално се самонастанява в стаята за гости...на душата ми...
Иска,настоява, нахалничи,присмивайки ми се да и правя компания.Прерeжда всички други чувства-гости,които някак си стеснително и правят път....
Много е нахална просто...тя,тъгата,просто не ме оставя на мира,закача се с мен,с усмивката,която грее на лицето ми.
Не се разбират двете...неистово се мразят.
Може би защото изявяват претенции за една и съща стая...стаята за гости на душата ми...
Тъгата ми нахлува в нея просто понесена на крилете бързи на позабравен спомен...
Понякога приема формата на образа,който нося в сърцето си,закътан в потайно кътче.
Понякога се скрива като непослушник малък в името,с което те наричат спомените ми.
Понякога изниква,ражда се от нищото тъгата...спуска се като мъглата вън на вълма,обхваща стаята за гости в душата ми.
Пълзи тъгата,нахално се промъква,всмуква се в кръвта ми,понася се с кръвопотока,и засяда като тромб в лявата аорта на сърцето,карайки го да притихне в нея.Тъгата го улавя с пипалата си,жадно го притиска,а то горкото уплашено немее...
Душата тогава се затичва да му асистира,мигом тъгата в свойта стаичка за гости тя прибира.Грабва тя метлата пъстра от чувства притеснени,мигом тя тъгата зад вратата своя тя прибира.
И тъгата там притихнало замира,свойто място тя заема.
А в стаята за гости на душата времето щастливо се протяга...
своите чувства на радост и надежда там ги разполага...
В стаята на гости на душата светлината бавно се процежда,сбирайки снопче по снопче всяка мъничка надежда.
В стаята за гости...тъгата се отцежда,отстъпвайки позорно на една искра,горяща като факла от любов,доверие,надежда...прежда много цветна в стаята за гости душата моя си подрежда.Стана свой си разполага,и започва да тъче...чувствата на снопчета ги тя преплита,шарки чудни аленеят,а тъгата...тъгата гледа скрита зад вратата....на стаята за гости на душата...
Дебне тя неспирно,иска да гостува...в стаята за гости на душата ми...
Иска,настоява, нахалничи,присмивайки ми се да и правя компания.Прерeжда всички други чувства-гости,които някак си стеснително и правят път....
Много е нахална просто...тя,тъгата,просто не ме оставя на мира,закача се с мен,с усмивката,която грее на лицето ми.
Не се разбират двете...неистово се мразят.
Може би защото изявяват претенции за една и съща стая...стаята за гости на душата ми...
Тъгата ми нахлува в нея просто понесена на крилете бързи на позабравен спомен...
Понякога приема формата на образа,който нося в сърцето си,закътан в потайно кътче.
Понякога се скрива като непослушник малък в името,с което те наричат спомените ми.
Понякога изниква,ражда се от нищото тъгата...спуска се като мъглата вън на вълма,обхваща стаята за гости в душата ми.
Пълзи тъгата,нахално се промъква,всмуква се в кръвта ми,понася се с кръвопотока,и засяда като тромб в лявата аорта на сърцето,карайки го да притихне в нея.Тъгата го улавя с пипалата си,жадно го притиска,а то горкото уплашено немее...
Душата тогава се затичва да му асистира,мигом тъгата в свойта стаичка за гости тя прибира.Грабва тя метлата пъстра от чувства притеснени,мигом тя тъгата зад вратата своя тя прибира.
И тъгата там притихнало замира,свойто място тя заема.
А в стаята за гости на душата времето щастливо се протяга...
своите чувства на радост и надежда там ги разполага...
В стаята на гости на душата светлината бавно се процежда,сбирайки снопче по снопче всяка мъничка надежда.
В стаята за гости...тъгата се отцежда,отстъпвайки позорно на една искра,горяща като факла от любов,доверие,надежда...прежда много цветна в стаята за гости душата моя си подрежда.Стана свой си разполага,и започва да тъче...чувствата на снопчета ги тя преплита,шарки чудни аленеят,а тъгата...тъгата гледа скрита зад вратата....на стаята за гости на душата...
Дебне тя неспирно,иска да гостува...в стаята за гости на душата ми...
Уважаема Хлорис, пускам този си коментар при все, че касае нещо в постинг от преди, защото държа да го прочетете. Коментарът ми може да прочетете в постинга Ви с линк :http://hloris.blog/lichni-dnevnici/2015/10/23/tyrsia-otgovori-molia-za-mediator-blogbg.1401747
цитирай pak имаш неканени гости..в стаята за гости..
Хло, имаш талант за Рапърка....
малко усмивки днес..;))
цитирайХло, имаш талант за Рапърка....
малко усмивки днес..;))
born написа:
Уважаема Хлорис, пускам този си коментар при все, че касае нещо в постинг от преди, защото държа да го прочетете. Коментарът ми може да прочетете в постинга Ви с линк :http://hloris/lichni-dnevnici/2015/10/23/tyrsia-otgovori-molia-za-mediator-blogbg.1401747
Просто се старая да бъда обективна и да най-вече безпристрастна,излагайки фактите.
milady написа:
pak имаш неканени гости..в стаята за гости..
Хло, имаш талант за Рапърка....
малко усмивки днес..;))
Хло, имаш талант за Рапърка....
малко усмивки днес..;))
Рапърка на тези години да ми се смеят децата...
по-скоро сърфиране на границата на позволеното,
демек малко хулиганстване:))
Скучно ли ти е?!
На мен ми се спии много нещо днес.
пази се, шери...
наздраве!
цитирайназдраве!
milady написа:
пази се, шери...
наздраве!
наздраве!
Аз засега съм още на горещо мляко със сода...
нямам температура,но не ми е добре...втриса ме
Като влюбени..:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 17943