Постинг
14.11.2018 17:14 -
Телефонът
Автор: hloris
Категория: Забавление
Прочетен: 809 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2019 22:20
Прочетен: 809 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 07.01.2019 22:20
Телефонът ми мълчи.
Удави се в две изгарящи очи.
О,как ги мразя тези дни.
И мразя себе си дори,
не те разбирам аз,уви...
Сърце ми болно,угнетено,
и то страдалчески мълчи.
Тишина поръсена с пудра прах,
от вълнение - струна на китара-
любовно пак трепти...звъни.
Въпрос един безумно ме терзае,
като свредел вертикално
в мен дълбае ли,дълбае...
На път е сетивата мои хладни
изцяло да ги обладае...
Къде останаха онези дивни дни,
в които с часове говорехме си
Аз и Ти,смеейки се като
две деца безгрижни.
Въпросът-тази подла язва-
си дълбае ден и нощ у мен.
А телефонът все тъй мълчи.
Прави толкоз трудни мойте дни.
Надявам се,и моля само Бога
добре да си там,където си!
Телефонът вече няма глас.
Дали пък аз не го приспах?
Онемял продължава да мълчи
и крие хиляди,неизречени неща,
наситени с незрящите ни сетива-
бледи отражения на същността.
О,как ми липсва твоя топъл глас!
Боли ме чак от тази дрипла-липса...
Надявам се,че все пак да си добре.
А телефонът нека си мълчи!
Само чиста радост,опиум от тихо щастие
в твоя тъй забързан делник да струи!
Остани такъв,какъвто си! Бъди!
Телефонът от отвъдното прошепна-
Време е да свършваш вече ти.
Удави се в две изгарящи очи.
О,как ги мразя тези дни.
И мразя себе си дори,
не те разбирам аз,уви...
Сърце ми болно,угнетено,
и то страдалчески мълчи.
Тишина поръсена с пудра прах,
от вълнение - струна на китара-
любовно пак трепти...звъни.
Въпрос един безумно ме терзае,
като свредел вертикално
в мен дълбае ли,дълбае...
На път е сетивата мои хладни
изцяло да ги обладае...
Къде останаха онези дивни дни,
в които с часове говорехме си
Аз и Ти,смеейки се като
две деца безгрижни.
Въпросът-тази подла язва-
си дълбае ден и нощ у мен.
А телефонът все тъй мълчи.
Прави толкоз трудни мойте дни.
Надявам се,и моля само Бога
добре да си там,където си!
Телефонът вече няма глас.
Дали пък аз не го приспах?
Онемял продължава да мълчи
и крие хиляди,неизречени неща,
наситени с незрящите ни сетива-
бледи отражения на същността.
О,как ми липсва твоя топъл глас!
Боли ме чак от тази дрипла-липса...
Надявам се,че все пак да си добре.
А телефонът нека си мълчи!
Само чиста радост,опиум от тихо щастие
в твоя тъй забързан делник да струи!
Остани такъв,какъвто си! Бъди!
Телефонът от отвъдното прошепна-
Време е да свършваш вече ти.
Аз не прося нищо.
Но само съжаление,
и една тревога аз
в очите ти съзрях.
Друго търсех аз у тях.
Поглед на приятел,
присъствие без смях.
Подкрепа без излишни драми.
Уви...суета аз там съзрях.
И сълза на бледа скула,
бисер натежал от страх,
тупна в прахта след
стъпки отшумели...
Ти ли беше....?
аз така и не разбрах.
цитирайНо само съжаление,
и една тревога аз
в очите ти съзрях.
Друго търсех аз у тях.
Поглед на приятел,
присъствие без смях.
Подкрепа без излишни драми.
Уви...суета аз там съзрях.
И сълза на бледа скула,
бисер натежал от страх,
тупна в прахта след
стъпки отшумели...
Ти ли беше....?
аз така и не разбрах.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
