Постинг
05.10.2014 20:35 -
Маниакално откровено пообъркано
Автор: hloris
Категория: Забавление
Прочетен: 1226 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.10.2014 23:50
Прочетен: 1226 Коментари: 3 Гласове:
12
Последна промяна: 05.10.2014 23:50
Да те лъжа теб защо?!
Не е ли вече все едно?
Потайник ти голям си
и сваляч от класа-знам,
но защо в твоя плен коварен
все пропадам,падам аз?!
Бяла,слънчева ми е душата,
в нея място нямаш вече ти...
Там,при другата,онази,злата,
бързо ти се изнеси,върви!
Моя дух в твоя вля се
сякаш просто ей така,но
не ще се подчинява вече
на безсмислените правила.
Карта за игра не съм-
баронеса нежна-също,
просто моя ум те увлича
страстно,бясно
в танц един лудешки,
а в същност може би
мъртвешки...
Бледа аз съм пеперуда,
просто си седя и ти се чудя,
ти омайник си велик-
просто скриваш моя скромен лик.
Но той като луна изплува
в твоето небе безумно
и нежно,тихо те зове...
Любими мой,ела,
в мене греят
сто,милион слънца,
тичат,скачат и се смеят
и на вълшебна арфа пеят...
Ти си моя Одисей,
аз пък твойта Пенелопа,
която тихичко везмо везе,
и с душата своя те влече
в пропаст дива и дълбока,
дето дремят скрити две
от очите хорски зли
уморени нашите мечти...
И тревога дето вече няма,
а само обич-бяла,чиста,и лъчиста...
Тъй душата моя рече,
в миг се изповяда вече,
ако искаш ти вземи я,
вечно твоя направи я.
Ей,ти дявол дяволити,
внимавай много в таз игра,
че в нея липсват правила,
в миг един ще разбереш,
че ти си пленник,взет без бой,
и надали ще ти се свири на теб отбой...
Не е ли вече все едно?
Потайник ти голям си
и сваляч от класа-знам,
но защо в твоя плен коварен
все пропадам,падам аз?!
Бяла,слънчева ми е душата,
в нея място нямаш вече ти...
Там,при другата,онази,злата,
бързо ти се изнеси,върви!
Моя дух в твоя вля се
сякаш просто ей така,но
не ще се подчинява вече
на безсмислените правила.
Карта за игра не съм-
баронеса нежна-също,
просто моя ум те увлича
страстно,бясно
в танц един лудешки,
а в същност може би
мъртвешки...
Бледа аз съм пеперуда,
просто си седя и ти се чудя,
ти омайник си велик-
просто скриваш моя скромен лик.
Но той като луна изплува
в твоето небе безумно
и нежно,тихо те зове...
Любими мой,ела,
в мене греят
сто,милион слънца,
тичат,скачат и се смеят
и на вълшебна арфа пеят...
Ти си моя Одисей,
аз пък твойта Пенелопа,
която тихичко везмо везе,
и с душата своя те влече
в пропаст дива и дълбока,
дето дремят скрити две
от очите хорски зли
уморени нашите мечти...
И тревога дето вече няма,
а само обич-бяла,чиста,и лъчиста...
Тъй душата моя рече,
в миг се изповяда вече,
ако искаш ти вземи я,
вечно твоя направи я.
Ей,ти дявол дяволити,
внимавай много в таз игра,
че в нея липсват правила,
в миг един ще разбереш,
че ти си пленник,взет без бой,
и надали ще ти се свири на теб отбой...
Откъсни цветето/deflorae/ втора част
ХРИСТО ШОПОВ В НОВ ПСИХОТРИЛЪР! 5 ЮНИ - ...
"ВЕРИГА ОТ ДУМИ" В ЛОВЕЧ 4.6.1...
ХРИСТО ШОПОВ В НОВ ПСИХОТРИЛЪР! 5 ЮНИ - ...
"ВЕРИГА ОТ ДУМИ" В ЛОВЕЧ 4.6.1...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.