Да, мила Хлорис, абсолютно си права...и Елизабет Гилбърт - също:)))) И аз разбирам сродната душа по подобен начин...затова и истински привързаните братя и сестри, и близките приятели, и любимите хора често ще видим да спорят, да се карат дори - твоята сродна душа е затова - да се съизмериш, да изправиш кривиците си... не да ти се възхищава и да повтаря колко си велик и неповторим... Прегръдка, моя сродна приятелска душа! Яж, моли се и обичай!"

...идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват."
Колко пъти се е случвало с мен, не знам, но преди страшно много години на една моя помощничка, преценяйки интелектуалното й ниво, казах, че не е за това малко село... и си заминах за София при жената и децата. Не съм поощрил въобще (подчертавам) вниманието на тази млада жена към мен. Пролетта на 1971-а заминах за Либия и се върнах след три години. Тогава двамата мои колеги, с които бяхме в командировка и също я познаваха, я приели в квартирата си, защото тя тръгнала да ме търси, за да й помогна да се реализира, щом съм имал такова високо мнение за нея, но ме нямало. Останала две години при тях. Какво е станало после, не съм разпитвал. Единият от тях е жив и здрав, архитект, и ще трябва да го разпитам. Ако помни и знае нещо, хубав разказ ще стане.
Обожавам постингите като този, Ели, защото връщат в съзнанието на твоите читатели толкова стари спомени. Май и снимка имам как съм застанал на теодолита и й диктувам да записва отчети по латата...
Поздрави!
П и е р

твърде болезнено е... и за двете сродни души...
истинно и размислящо... поздрав,
сърдечен за теб..

Така се учим и развиваме. Правим го все още доста неосъзнато, отвреме
на време нещо ни просветва. Истинската заслуга обаче за тези процеси е на тази Висша Сила, която ни е създала. На нея трябва да благодарим за всеки един урок и
изживяно откровение...

съм съгласна. Това важи за хората, които са наши противоположности. Мое мнение.

"Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самата,а после си тръгват."