Как мислите коя изневяра е по-лоша-
   емоционалната или физическата?
   И може ли след една изневяра нещата
   да продължат в обичайното си русло?
   Как може/а и възможно ли е изобщо/
   да се възстанови най-важното,а именно
   предаденото доверие във връзката,за да може
   тя да продължи да съществува във времето?

   Как бихте реагирали,ако евентуално станете
   жертва на такава,защото никой не е
   застрахован от подобно нещо,особено в днешното
   динамично време?!

   На какво се дължат изневерите според Вас в една връзка?

искам просто всеки да си помисли сам и да си даде отговори,но честни пред самия себе си,защото темата не е от тези,които всеки би коментирал ей така,с отворено сърце.

съм в почивка от блога и не коментирам никъде, но направо ме подразни с тази тема, защото на мен ми е любимата.:) Изневярата...всеки я приема различно. Аз нямам отношение към нея, защото не са ми изневерявали, нито пък аз, но ще ти разкажа за една моя приятелка от детските години. Тя е много добра като човек, но обича прекалено много мъжете /да не кажа обидната дума/. Омъжи се и нейният съпруг е същият...обича много жените. И двамата си изневеряват чат-пат, но се приемат такива каквито са, не се карат, живеят си почти като нормално семейство. И се връщам на мисълта: Изневярата - всеки я приема различно.

гласувах си с минус.

Не изневярата а ревността убива!
И какво е изневярата, една лъжа?! И кой не е лъгал, само питам и не казвам че човек който е излъгал значи че непременно изневерява?!
:))) Е, аз пък гласувах че и коментирах. :)

Споделям мнението на getmans1. По-страшна е ревността, съмнението, че някой не ти е достатъчно верен и предан, не е изцяло твой. Изневярата сама по себе си не може да те убие - убива те черната ревност, като те кара да страдаш от тази изневяра:))) За мене ревността е тъмно чувство, низка страст, патология /дори когато има основания/ - и благодаря на Бога, че не съм я срещала!:))))
Поздрави, Хлори!

Ако някой ти е вече омръзнал, и не ти е приятно с него, разделете се.
Някой ще каже, ми ако имат деца, - да живеят всички в една обща лъжа,
по-добре ли е?!
Обаче, ако все пак има любов м/у тях, и този, който е изневерил съжали и
поиска прошка, смятам че е добре да се запази връзката...

Ели,
различно е,на много фактори могат да се дължат изневерите.
някой пият за спорта, други от мъка, трети от сутринта...
и с изневярата е същото май.
за да се погледне в страни винаги ще се намери едно разумно оправдание.
навремето казвах на похотливоя си тогавашен съпруг- добре де, ходиш! явно аз не ти доставям това от което се нуждаеш. но като приключиш облечи се и се прибери при нас.
та мисълта ми е :
не самата изневяра убива отношенията, а загърбването на човека с когото си във връзка.
и мисля, че онзи който е решил да го прави , трябва да е наясно с каква тежест се нагърбва за да не унищожи това което е създал с години.
да се балансира между две връзки, едната старата, улегналата, спокойната и другата разтърсваща, изгаряща е много трудна задача.
но кой не иска да изживее отново трепетите от младоста ?
според мен не изневярата е проблема , а настъпващата не сигурност във едната от връзките.
не знам ! може и да не съм права :( нямам голям опит в това

но по този повод се сетих за един израз,който е широко разпространен:

Ревнува този,който изневерява.

Със сигурност след "предадено доверие" научаваме още от уроците на живота...

ох, какво е предадено доверието?

доверието не е ли да вярваш без достатъчни доказателства?
и когато се появят доказателства че нещо се разминават илюзиите с истината си мислим че някой е предал оказаното му доверие? не е ли точно тази причината за болката която изпитваме когато истината се разголи?
и да се върна на изневярата :)
да го правиш с друг партньор за мен не е изневяра, ако не пренебрегваш с това си поведение настоящия. ако не нараняваш неговите чувства и нужди.
изневяра е ако загърбя всичко което съм градила до сега , ако го захвърля само заради мига удоволствие което ще изпитвам за неопределено време. ако не си дам сметка , че всичко е преходно. както някъде в миналото е останал трепета на тази ми връзка, тъка и на новата ще отшуми.
ох! много говоря май?:(

До верие... вярата в другите, изгаряме с нея. знаем за отровата, но доверие даваме. Защо ли?

Например
Защото сме романтици?
Защото без да повярваме в мечтите си не бихме се опитали да ги збъднем:)
Защото в опита си човек да не е самотен дава доверието си някуму.
Надява се това да е правилноя човек с когото да не се чувства сам

Изневярата е вик за промяна.В двамата.Физическата е моментна.Минава като цунами.
Но емоционалната- това е стъпка към друг.Прекрачване.Тук вече е истинската болка на душата.

споделям, че...това е стъпка към друг.Прекрачване.Тук вече е истинската болка на душата... и нищо вече не е същото като преди...