Истинска връзка е тази при която, въпреки че любовницата е по-красива човек остава при жена си...

Не ме бива за философ, нали?!

тук не става въпрос за философия,а за простички житейски неща.
Може би това е така,защото съпругата има по-богата душевност,или просто
навика диктува така,а може би има някакъв страх от промяна....
просто е въпрос най-вече на разбирания относно това какво искаме и
очакваме от едната и от другата...
Нима любовницата не смята,че вашата връзка е сериозна?!
Всяка жена,независимо дали е омъжена или е в ролята на любовница,смята,че
връзката и е сериозна...виж,при мъжете нещата стоят по друг начин,защото при тях
много често липсва емоционалното обвързване,т.е. за тях секса си е просто секс,докато при жените секса обикновено е свързан с наличието на някакви чувства поне,изобщо при двата пола нещата стоят по различен начин.

Истинската връзка би трябвало да се основава на Свободата. Сърцето й е Любовта, а кръвта - разбирането, породено от тази Любов; разбирането, че всеки човек е ценен сам по себе си и никой няма право да му казва кой да бъде, какъв да бъде и как да бъде.
Истинската връзка би трябвало да е съюз между двама души, които да си партнират и да се насърчават в търсенето на Свобода.
Истинската връзка се гради върху безкористното отдаване и доверието.
Често връзките не устояват на изпитанията на времето, защото в тях не влизат партньори, а конкуренти. Всеки иска да доминира. Това е разрушително и резултатът е разпадане.
Така погледнато, Истинската връзка може да не изглежда много привлекателна, но помислете какво би било, ако човекът до вас ви приеме изцяло, толкова изцяло, че дори да ви успокоява, когато му изневерите, например, и да ви обясни, че всъщност той е виновен за вашето "прегрешение". Но имате ли сърце да влезете във връзка с един ТОЛКОВА свободен човек?

Живота във всичките му аспекти може да се опише само като парабула, инвертирана в зависимост от възраста .

когато ни е приятно да сме заедно с някого и с нетърпение чакаме да се видим, и ей така отвътре ни идва да сме добри и мили един към друг. Не мисля, че трябва да се мъчим да оставаме с някого, когато не ни е добре или заради дълг (каквото и да значи това) и други подобни тинтири минтири :)

в която всели партньор е убеден в незаменимостта на другия.

и понеже нямам разрешението да го изкарам тук на светло,то ще си позволя да цитирам
само част от него:
"Истинската връзка е енергийната обвързаност между две души,съществуващи в лоното на Безусловната Любов."

Благодаря на всички Вас за интересните коментари,
явно истинската връзка е трудна за обяснение,тя по-скоро е като невидими флуиди,които обгръщат сродните души,в едно друго пространствено измерение....

пак религия и ...
Истинската връзка е като великденското зайче- измислено и преекспонирано.
Акоми позволите да перефразирам - истинскат връзка е през времето, коато вместо да сте във връзката, обмисляте дали е истинска...
Най-вероятно ще се разбере след връзката и на смъртно легло

дали една връзка е истинска, значи не е такава :))))))

За мен е истинска връзката, когато нито той, нито аз сме зависими един от друг. Когато всеки има избора да си ходи, но избира да бъде с другия - всяка сутрин. Не понасям идеята, някой да мре за мен или без мен :)))
Но си мисля, че няма готови общовалидни отговори, всеки сам за себе си преценя кое му е истинско :)
Поздравявам те, че търсиш своята истина!

когато "аз" се превръща в "ние", без да губиш самоличност. Поздрави!

да,може и така да се каже,важно е човек да се чувства комфортно във връзката си,
без да иска пълна и тотална отдаденост,защото това би го обезличило, а това пък само по себе си би означавал края и.

много хубава,ясна и точна формулировка-хареса ми:)
Мисля,че именно там трябва да се внимава най-много, защото тогава една истинска,пълноценна връзка просто се изражда...в обсебване и загубването
на собственото " аз",което я обезличава...изобщо тогава може ли да сеговори
за връзка?!

Ти май си мъжемразка, само на жени отговаряш. Едно от правилата в блога е за дискриминацията. Потърсено мнение има право на отговор.

ами не съм отговаряла избирателно,но щом държиш ще ти отговоря,че възрастта
тук не играе почти никаква роля в това да изградиш истинска връзка....просто е въпрос
на съзряване,най-вече духовно,а що се отнася до живота,то той е просто един диригент,който може да дирижира най-хубавата музика за нас,т.е. връзка,но ако сме глухи за нея,то просто няма как да я чуем,та така погледнато minevv e прав,обикновено оценяваме една връзка след като тя вече е приключила...
Може би това е така,защото докато сме в нея,ние просто не си даваме ясна сметка какво притежаваме...

Бе и двамцата сте по кривия, стигне ли се до утешителната втора в която смяташ че ще се удавиш, значи предната е закопана - ех Платоне ...

не зная, определено човек да влезе в такава връзка освен сърце,ще му е необходима
и голяма доза смелост,защото това само по себе така,както си я описал,означава да
принесеш егото си като дар на другия,или по-скоро да се отречеш от него,позволявайки
в сърцето ти да царува чуждото такова,което си приел като свое...трудно...но не и невъзможно според мен...
Благодаря ти за страхотния коментар,приятелю!:)

1.) А вие какво разбирате под израза" ИСТИНСКА ВРЪЗКА".
"За какво ми са лично пространство, свобода, независимост, предбрачни договори и всички материални придобивки и имоти...без НЕГО/НЕЯ?!" - ако и двамата мислят така, това е истинската връзка.
2.)И кое е кръвоносната система в една връзка, и
кое е нейното сърце?
Сърцето във връзката е любовта, но тази, в която ТОЙ/ТЯ са на първо място..и после е АЗ, мама, тати, къщата, колата, бизнеса, работата, приятелите.
3.) И защо истинските връзки не устояват много често на
проверките на времето?!
Истинските връзки устояват, но те са толкова редки, че се бъркат с другите, които се основават на интереса, нагона и навика. В миналото е имало повече истински връзки, но хората тогава са били по-смели и не са били материалисти и егоисти.
4.)И има ли място компромисът в една връзка,и докъде
се простират неговите граници,за да може тя да се определи като Истинска?!
Компромисът е задължителен във връзката защото всеки греши, но от грешка до грешка разликата е огромна. Има непростими грешки, като изневярата, боя, предателството, безпардонното и грубо държание. Например познавам поет, по когото ахкат и охкат безброй жени, защото той е много галантен с тях, защото описва любовта си в чудно красиви стихове, песни и клипове, а към любимата си насаме се обръща с "Идвай. Да ти е.... майката. Ще ти направя мутрата на кайма" С такива неща компромис не се прави. Това не е любов.