Кой се жени в днешно време? Пари ти трябват за да се ожениш, след това за да се разведеш, въобще... Ако хората се разбират, един подпис повече или по-малко не играе никаква роля.

Къде да съм тръгнала?!
Ами никъде,в къщи си стоя;)))
Ако трябва да бъда сериозна и аз мисля като теб,един подпис просто
може да развали нещата,а не да ги заздрави,но...приятелю,не всички мислят
като нас,не всички,някои хора умират да се "бракуват",особено тези,които не са
минали по този трънлив,неравен път,осеян с доста подводни и опасни рифове...
Бракът просто узаконява едни отношения,и ни кара да приемем човекът до нас едва ли не за даденост,а не трябва...
Тръпката,тръпката Е най-важно да се запази,именно и единствено Тя,нали?!
Хубава вечер ти желая,с малка доза тръпка в нея!
:))

хубава тема, Хлорис! вярваш ли във вечната любов :))?
Тръпката е важна, да... Но с подпис или без подпис тя си отива, когато опознаеш до болка и кътните зъби на партньора. липсва изненада, липсва неочакваност, всичко е рутина и скука. Идва синдромът на "градските забележителности" - толкова са познати и известни, че никой не ги забелязва. Сутрин разменяш служебна целувка пред кафемашината и продължаваш в деня...
та много е важно колко близко ще стигнеш до другия човек, трябва да има някакви граници, някакво лично пространство, свобода. трябва да има игра, загуби ли се играта и флиртът, няма път към любовта, има път към мирното или не дотам мирното съвместно съществуване. но и това не е толкова лошо. човек има нужда от приятел до себе си и от подкрепа през целия си живот. няма значение с подпис или не, ако се чувстваш обвързан с партньора, ти оставаш до него и в трудните моменти - и в болест, и когато няма работа, и когато е нещастен поради други житейски загуби... и разбира се децата са най-важни. когато се появят на бял свят, винаги трябва да се отчита първо техния интерес.
лека нощ :))

много песимистичен поглед върху темата,но и много реалистичен,може би в тези случаи любовта се е трансформирала в уважение и приятелство,но....не е същото...
Тук съм напълно съгласна с теб.Важното е да не се настани скуката тогава в брака,защото тя води след себе си извънбрачните забежки,което от своя страна е предпоставка за изневери,и в крайна сметка потърпевши в цялата тази ситуация са децата,особено когато са малки,и не могат да разберат какво става с мама и тате,и започват да страдат,и да изпитват чувство на вина...
Да....много Е важно да има лично пространство в една връзка,защото без наличието на такова,то следва задушаване и обсебване на единия от партньорите,което също вече не е Любов,а единствено егоизъм и налагане на егото на единия,а това при всички случаи не е Любов,а чувство на притежание.
Децата са си деца,и мисля,че когато те биват поставени в центъра на една връзка,то тогава Любовта изчезва...защото любовта към децата е свещена,но родителската любов не бива да измества онази,другата Любов...така мисля аз.
Хубава,наситена с много Любов,неделя от мен!
:))

пп.Попита ме дали вярвам във Голямата,Вечната,Единствена Любов....
Да,вярвам в нея,просто вярвам!!

ХЛорис:) При теб наистина се получава форум, поздрави за идеята, и запълването на тази ниша в блога!
Може и да се повторя за някои неща с преждекоментиралите, но аз също мисля, че значението на брака за западането на чувствата и тръпката между партньорите е силно преувеличено.
Когато те са истински, нищо не може да им повлияе! Но когато не са, тогава партньорите дори се надяват, че бракът може да помогне. Да, ама не. Той избистря ситуацията. Става още по-лошо, и никакъв подпис не удържа никого да напусне другия. Остават само юридическите ползи, поне за единия. Но и това вече не е сигурно.
Ако е и със споразумение, юридическите ползи от брачния съюз може да са ограничени, или изключени.
По въпроса за тръпката:) В предишния ми блог, който незнайно защо ми го развалиха, имах един постинг за моите виждания по въпроса за нейното запазване:). Запазването на тръпката за някои изглежда невъзможно, но аз не мисля така - няма невъзможни неща, стига истински да ги желаеш!
На първо място, не трябва да се занемарява отношението към любимия човек. Във всички аспекти по възможност - духовно, материално, физически.
Във всяка една ситуация трябва да постъпиш така, както би постъпил ако половинката ти е съвсем ново гадже, с което си се запознал преди седмица, та ако ще оттогава да са минали и 20 години:) Ще трябва малко въображение:)
Също така, трябва да се опиташ да разнообразяваш ежедневието с нещо ново, независимо какво е, да се търси елемента на изненадата:) Като във футбола:))).
Дали ще е изречение, дали ще е начин на мислене, дали ще е предмет някакъв, и т.н, няма значение. Ако трябва, ще се направиш на такъв, какъвто не си, дори!
Това е малка цена за разнообразието което ще донесеш на любимия човек. Да го усмихнеш, или да ускориш пулса му.
Защото когато го обичаш истински, когато си щастлив от неговата усмивка, когато неговият смях ти изпълва душата, и ти липсва когато го няма, значи той е истинският, и за него правиш всичко, без да се замисляш, или питаш:)
Страстта, обичта, и приятелството между партньорите, трябва да са налице. Макар и не задължително едновременно:) Иначе каквото и да се прави, няма да помогне.

Времето и рутината не убива Любовта в брака, стига и двамата партньори да имат желание и воля да изненадват другия, ежедневно, да създават дори и малки ситуации на вълшебство, ситуации, които да поддържат искрата жива! Трябва да има баланс при създаването на атмосфера на емоционална споделеност. Загубата на баланс рано или късно води до загуба на любовта. И още нещо, Никога не трябва да губиш желанието да бягаш по трасето на живота с другия до теб, дори да има моменти, в които той се спъва, пада, залутва се и се налага да вложиш двойно количество енергия и да го теглиш напред. Ако загубиш желанието се налага да приемеш истината, че си направил грешния избор и да намериш сили у себе си да живееш с това прозрение. А после – или да си тръгнеш или да останеш – все едно... Усещането за осъзната неудовлетвореност от слученото приключение брак ще остане и се налага да се научиш да живееш в симбиоза с него!
Приятен ден!

http://vbox7.com/play:bc3680c2

Подписът разбира се, че не дава гаранцията, че в бракът всичко ще бъде наред. Мнението ми е, че в бракът има духовна частици, како визуализирам църковния. Той не е изгубил смисълът си днес, но не много хора го откриват. За мен смисълът (освен духовния) е примерът, който даваме в обществото осъществявайки тази важна стъпка в живота ни, тоест твърдо сме заявили, че имаме един мъж, респективно жена, на който/която желаем да посветим дните си. Същевременно, ако го погледнем от друг ъгъл- сключвайки брак ние сме проявили уважение към брачния си партньор, заявявайки му публично, че ще го обичаме докато смъртта ни раздели. Нека имаме предвид, че сме се съгласили и всичко, което е придобито по време на брачният ни живот да бъде общо, тоест и на двама ни. Следователно важността, която аз откривам е- духовната, примерът в обществото и уважението към партньорът ни, които мисля, че хич не са малко.

Бракът е избор- изборът редовно да поддържаш чувствата си и да правиш усилия за чувства на другия, да създаваш хубави моменти, да прекарвате време заедно (извън работното), да преоткриваш другия, да подбуждаш интерес към самата теб... А и изборът, ако чувствата охладнеят, отново да направиш усилие да ги върнеш. Някой може и да каже- ако са се изгубили нейде, защо да ги търся?! Може би трябва да си зададем въпросът- заслужава ли си, ако зигубим нещо ценно, да не го потърсим и ако се оставим в това течение колко пъти ще губим и ще се отказваме от търсенето си...

Поздрави!

Аз обаче съм за подписа:) Не бих приела да ме представят "Това е приятелката ми и децата ми." Някак си ми звучи дори обидно, когато споделяме всичко заедно...Друго е, когато си законна съпруга.
Но всички приятелки около мен не смятат по този начин...За тях подписа не означава отговорност или каквото и да било друго. Аз обаче смятам, че дори човек става по-отговорен, когато сключи брак. А любовта може да си отиде и в двата случая, когато тръпката изчезне. Затова не спирайте да изненадвате партньора:) Бъдете отговорни и загрижени за любимите хора и не спирайте да им показвате и казвате колко много ги обичате!
Прекрасен ден и седмица желая на всички!

Вярно е, че трябва да има винаги момент на изненада за да върви връзката, но винаги трябва да е приятна. Аз сега се сещам, че имам един подходящ разказ писан неотдавна: "Договорът"
http://travell.blog.bg/izkustvo/2013/01/30/dogovoryt-razkaz-s-ne-ochakvan-krai.1048066

Нещо мъжете не коментират тази тема. Защо ли...? :))))))

Не искам да се изказвам , като някакъв "рутинар" в попрището, моето лично мнение е , че в живота на човека има време за всичко!
А именно, има различни стадии на развитие на живота като прогресия - емоционален, сетивен, физически... любовта при човека също има своето развитие- първа любов, голяма любов, зряла любов - много често тя съвпада с първата, понякога трите се сливат в една - имам в пред вид - обекта на любовта е един! Щастливци! :)
Защо се притъпяват чувствата и настъпва отчуждение или в някои случаи нетърпимост... според мен то е като началото на творчески процес, идеята ти харесва ти си завладян от нея , обичаш я, приготвяш всичко необходимо - дори започваш щастлив и окрилен работа по идеята, но когато изисква плам и динамика в продължителен период от време ти постепенно изчерпваш своя ентусиазъм, динамика и живост- "забрави" и така загубил първоначалният си плам по пътя, не намираш сили да Обновяваш процеса и да го поддържаш Жив!
Успяват само Обичащите и Търпеливите - Творците! Подписа няма никакво значение и влияние над творците , но виж тези които обичат да притежават ... огромно!
Поздрави от мен - надявам се, да съм била полезна, защото кратка не успях да бъда! :))

Бракът и любовта са две различни неща. При някои те вървят ръка за ръка- това е идеалният вариант. В други случаи- логично, не е така.
Хората са различни. И на всеки тази важна стъпка в живота се отразява по различен начин. На едни дава стабилност, на други- ограничава личната свобода.
Едно допълващо партньорство, с разпределени роли, съчетано с разбиране, приемане и взаимопощ между двама души, а когато и двамата го искат- и дете или деца до тях, е за мен израз на хармонични отношения. Колкото и да отричаме и да се правим на съвременни, това е в природата ни. И все пак, няма правила. Ние сме хора и се променяме. Ако днес говоря това, утре може да не е същото.
Бракът си е отговорност. Но ако и го мислим само като такава, и то в негативен план- като ужасно задължение, окови, затвор, без да оценяваме и положителните му страни, винаги ще го пренебрегваме като форма на съжителство между хората. Но е вярно, че подписът и сватбата (понякога така просташки ми изглеждат тия панаири) са по-скоро за узаконяване на една връзка не само в границите на партньорството, а и в по-големия кръг на общността, към която принадлежим- близки, приятели и роднини. Затова и бракът е институция. Освен това от него произтичат редица материални проблеми- имущество, родителски права и т.н. Ако във всичко това прозира любовта, значи, е имало смисъл. Често, той е повече дипломация, умение да разбираш другия, с когото имате общи цели.
Много може да се говори. Аспектите са различни. Затова ще спра и ще ви пожелая да срещнете любовта и да имате щастлив брак! А може и едно от двете да си изберете... Все пак сме свободни...

толкова различни гледни точки,толкова различни,и все пак верни изводи...
това за сетен път затвърждава у мен мнението,че животът на всеки е един,
уникален и неповторим,и всеки трябва да реши това за себе си така,че да остане
напълно удовлетворен в своите виждания и очаквания от една връзка....
Мисля,че също така на първо място трябва да е Любовта в нея,а дали ще има брак
или не...това е въпрос на личен избор преди всичко....
Благодаря Ви за споделените виждания,всяко едно по себе си е частица от истината,важното е да не превръщаме Любовта в ребус,който не може да бъде разрешен,нали така?!
Защото Любовта е преди всичко Песента на Сърцето,и тя трябва свободно да се лее,да се излива....
Благодаря Ви още веднъж,Приятели!
Прекрасен уикенд от мен! :)))

Времето, рутината, кътните зъби...ами много ясно!
В 100% от връзките, с подпис или без, мъжът с когото жената е танцувала, излизала на разходка, посещавала кино, театър, обсъждала различни теми и прочие, веднага след като си намери партньорка се тръшва на дивана и само гледа тв, спи, чете вестници и седи пред компа. Забравя за изненадите, за споделянето, за жестовете на внимание, а после се чуди защо са се отчуждили и се самозалъгва, че яде все боб. И леща да отиде да яде, и картофи, автоматически ще стане същото, ако се съберат да живеят заедно.
Аз съм за подписа. За мен той е доказателство, че наистина съм обичана и искат да прекарат остатъка от живота си с мен. Не искам да се чувствам метреса или държанка на никого. Ако пък брака не върви - разводите по взаимно съгласие стават за часове..не е толкова сложно.
И без подпис мъжете приемат приятелките си за даденост. А децата могат да бъдат жестоки и те със сигурност ще наричат детето на неомъжените - копеле. Да не говорим, че сме християни и според вярата трябва да се венчаем пред Бог в църква.
Да не искаш да подпишеш означава и липса на доверие, оставяне на вратички, хитри сметчици. Тръпкотърсачите какво ще правят, когато тръпката премине и нямат подпис? Ще скочат на друга ли? И така от цвят на цвят до старини? Обичта включва тръпката, но е нещо много повече. По тази мъжка логика, тъй като жената винаги си може, би трябвало да оставя мъжа, когато вече не е способен и да си намира друг.