Може да е конструктивна, ако те амбицира...

Да,така е,но...има едно голямо но..помисли върху това.
Примерно аз като жена искам да приличам на една моя
приятелка,която има примерно страхотни крака,а мен
природата не ме е надарила с дълги крайници..и какво
остава...да и завиждам.Но това е елементарна завист..
от най-безобидния вариант.

Съгласна съм с теб,че завистта е една от нашите най-лоши
черти като народ,като нация.Във връзка със завистта се сетих
за филма"Заразно зло" с Мила Йовович,винаги когато се сблъскам
в ежедневието си с нея,се сещам за него...някакви такива асоциации
предизвиква у мен.
Благодаря,че се отби и коментира

Мислех, че мога да съм на всяка манджа мерудия, но не е така. В конкретния случай как да коментирам нещо, което ми е непознато. Колкото и да ми се обяснява, завистта за мен е непонятна. Е, нещо, което може би прилича на завист - теоретичната завист - е това, че срещам затруднение при качването на илюстрации в блога си. Виждаш ли, колегите, приятелите от Блог.бг могат, а ти не можеш. Те даже могат да качват музика, представи си! Когато не притежавам някакво знание или сръчност, замислям се защо е така и бързо се успокоявам, защото за недостига във всичките му форми най-често си е виновен самият индивид... Това е...

Значи не си живял в България?!
Или просто си затваряш очите за нея?!
А нима никога,никога не са ти завиждали на теб самия?
За нещо,което имаш...жена,деца,щастлив брак,успешна кариера,
добра работа,хубава любовница,хубавия перчем,който го имаш и на
тези години?
А според теб завистта може ли да бъде СЪЗИДАТЕЛНА?
Какво мислиш по въпроса?
Държа тук много на отговор,защото имаш богат жизнен опит,може и да разкажеш
някоя интересна случка от твоя житейски архив.
Чакам с нетърпение!

Не завиждам на никой, не знам какво е това чувство..Но съм виждала нагледно как някой се амбицира от завист!
Завистта е отрицателно чувство и амбицията породена от завист води до злоба и стремеж да "съсипваш" . Всъщност такива усещания съсипват само обекта на завист!
Не знам на някой да му пука, че някой си му завижда:))
Завистта е присъща за ограничени хора, които са с нисък интелект и малки възможности. След себе си завистта води още комплекси и ужасно лошо самочувствие!
Именно зависливите хора намират арена за изява в нета, където са анонимни, но тази анонимност им дава крила да хейтват, обиждат и величаят себе си...понеже в реалния живот нещата са точно обратни...Чудесна тема за размисли, но до болка са ми ясни такива хора:))
Като бях в 9 кл ми завиждаха за задника ми, казвали са ми как може аз да съм така, а ТЯ не...После родих 3 деца и задника ми не се промени и с мм:)) Тогава стана още по- зле за злобарите...Всеки завижда за това, което няма, но иска да има!
Защо аз не завиждам на никого?!?!?!: Защото : харесвам себе си, такава каквато съм, харесвам живота си, имам това, което искам и не искам да съм като никой друг или да имам неща, които някой друг има...:))) Не на последно място- обичам и съм обичана!

Знаеш ли,че на мен ми е непознато това чувство като усещане.
Мисля по сходен начин,като теб.Винаги съм приемала себе си такава,
каквато съм,но...много са ми завиждали в реала и са ми подлагали крак.
Сблъсквала съм се с много завист и лицемерие,и то не само по отношение
на мен.Тя е това грозно нещо,което кара хората да въртят интриги,стремейки
се да разбият,разрушат нечий живот,нечие щастие.И в качеството си на такава
Е валяк,който може да мине през човек и да го разруши цялостно и тотално.
Слава богу,че не съм от хората,изпитващи завист.А завистта в реала,а и навсякъде
я туширам с положителни емоции и позитивизъм...
Благодаря ти за включването

Тук, в Блог.бг, чета мислите на толкова умни хора, че се чудя защо сме в тази икономическа и политическа дупка. Може би завистта има някаква вина... Ако е така, то права си. Още Херодот я преписва на траките.
Аз не се правя на света вода ненапита, но истината е, че познавам белезите на завистта само теоретично, тази завист, която си представям как гложди сърцето. Тя се изписва и на лицето на такива хора. Току стиснали устни и с поглед убиват. И вицове зная един куп за завистта. Завистта понякога нанася жестоки удари, т.е. познавам я отвън-навътре. Усещал съм я, подценявал съм я, не съм се борил срещу нея и сега сърбам негативите от това свое безразличие и непукизъм, бих казал. Ако държиш да узнаеш примери от моя живот, мога да ти ги напиша в лично съобщение, но само за да ти докажа колко страшна и гибелна е завистта. Не искам това да става на всеослушание, защото може да се изтълкува така: "Ето, уж не завижда, а бълва змии и гущери срещу хора, които (вероятно устремени към своя просперитет) са му навредили.
Искаш интересна случка от моя житейски архив... Добре, но когато дадеш пример за завист в действие, непременно има и последствия. Говоря ли за последствията, ще означава, че се оплаквам. Но нима аз съм най-нещастният на този свят, та да се оплаквам? Не ровя в кофите за боклук, не съм сакат, ако съдя за дълголетието на мама и татко, които ги няма вече, остават ми още 14 години (ср. ар. на продължителността на техния живот).
Хлорис, благодаря ти за това твое предположение, че имам хубава любовница. В момента съм усмихнат до ушите. Поласкан съм. Я помисли! След като съм денонощно пред лаптоп и собствената ми съпруга едва ме издържа, та мнимата любовница ли? Има ли по-красива мечта от тази, да си преставяш как един ден ще отлетиш на някоя далечна планета и ще се протягаш на пясъка край някое виолетово море, а в ушите ти ще жужат мушици, защото и те са божие творение... Коя любовница, кажи ми, може да ти достави по-голямо удоволствие от това да си сам с мисълта си?

Нищо не може да попречи на прогреса на даден човек така, както завистта. Само един глупак може да й се отдаде.
Важното е да играеш своята си игра, а другите каквото имат, имат, и каквото си могат, правят.
Поздрави!:)

Има и лека, малка, незлоблива, временна, благородна завист...

Мдам...имаш право.Всеки човек,попаднал в нейния плен,може да се самоунищожи,
ако не се сепне и осъзнае навреме.
Най.добре е да я трансформира в амбиция,за да постигне,да има това,което той самият желае.Завистта е присъща май само на неспособните хора,които не знаят да поставят свои си собствени цели,и да ги преследват.
Жалка картинка с една дума...:DD

Завист…
На мен това чувство ми е непознато.
Просто защото вярвам, че на всеки човек му се случва това, което трябва и си му е отредено само за него. В живеенето ме занимава най-вече какво ми се случва на мен, какви житейски уроци трябва да науча от случващото ми се, а на другите хора свързани или несвързани с мен желая най-вече да са здрави и да имат необходимата жизнена сила да вървят по своя път докрай. Незнам защо така се случва, но много хора съм забелязала, че се сравняват с мен, а завистта на една жена именно поради едно такова сравнение, преди известен брой години ми създаде огромни неприятности, бе извор на страшно напрежение, горчивите плодове на което бера и понастоящем… Не съм се занимавала да анализирам поведението и, причините за него, да я заклеймявам (всъщност не – заклеймявах я за известен период от време тогава, преди, под давление на натрупаните негативни емоции от случващото защото то не беше еднократен акт, а дълъг и мъчителен процес)… Анализирах обаче най-вече себе си след като емоциите стихнаха, взех си поуките и знам, че втори път такава грешка няма да допусна… -> да страдам дълбоко и отчаяно, да ритам упорито, след като Съдбата недвусмислено ми дава знаци, че това което искам не е за мен и… напълно важи максимата “Всяко зло за добро”. Просто обаче, очевидно е трябвало да извървя пътя… В чисто материален аспект – няма как някакви материални придобивки на други хора да предизвикат завист у мен, защото мен просто не ме интересуват материалните неща. Но все пак, аз съм водолей и за нас разсъждаването на живота по този начин е лесно и винаги възможно. Днес може да имаш всичко, утре може да нямаш нищо, всичко е един неспирен кръговрат. Най-важно е да пазиш сърцето си добро, да имаш вяра, да изпитваш обич към всеки и всичко на този свят, защото всички сме свързани и не материалните ни придобивки, а позитивните мисли на всички нас биха единствено били възможния двигател на Света като цяло към нещо по-добро.
Приятен ден, hloris! Надявам се, да съм била полезна по темата.
:)

Нали мога да те наричам така,защото те чувствам по някакъв необясним
за самата мен близка.Може би защото и аз в реала съм така,същата като теб.
Гоня и си преследвам моите си задачки,преследвам си мечтите,и не ми остава
никакво време да обръщам внимание на тези,изпитващи това чувство.
Да,изживяла съм нещо подобно с жена,която се вклини като клин в брака ми индиректно,но достатъчно настойчиво,за да го разбие.И аз като теб минах през
чистилището на Ада,за да осъзная само и единствено моите си грешки и да си
извлека нужните ми поуки....за съжаление твърдо с късно,но както се казва "По-добре късно,отколкото никога."Може би това също е било част от пътя,който трябва да извървя,пътят към себе си най-вече.
Човек трябва да съумее да пази,опази щастието си,любовта си,от завистта,защото именно нещастните хора завиждат,просто така им е по-удобно и по-лесно.Намират може би някакво оправдание пред себе си...не знам,нямам все
още никакво обяснение,макар че се опитвам да ги извиня по някакъв начин.
Но,едно голямо но...явно не съумявам,не съм дорасла до такова духовно ниво....


Що се отнася до материалното,то пък тази завист ми е абсолютна непозната на този етап.Дай ,боже,и занапред да съумея да се предпазя от нея.
Може би защото се стремя да гоня баланса между духовно и материално,давайки превес,път на първото.Може би то ме пази,закриля на този етап.
Да,имаш право,аз винаги съм оприличавала живота на виенско колело в движение,т.е. има върхове и спадове,а понякога просто си стои на едно място,предполагам знаеш какво е усещането,когато то рязко е спирало,и...увисваш във въздуха.Но щастието е може би,че той-живота-виенско колело все пак не спира,чак до смъртта ни,т.е. търпи някакво развитие.
Благодаря за отделеното време и внимание.С теб е приятно да комуникира човек,зашото въпреки възрастта си,си много мъдра и зряла.
Прекрасен уикенд ти желая,и до нови срещи!
:)))

Аз пък да ви кажа съм изпитвал искрена завист, ако може така да се каже. Искал съм за момент да бъда на мястото на някой друг, да видя как ще се почувствам. Дали съответния човек има право да живее по определен по-добър начин от друг не по-лош от него, но просто нямащ неговия шанс. Често децата изпитват именно такава завист, без те самите да го съзнават. Когато човек обаче почне да завижда на всеки и за всичко, тогава вече става лошо. А за женската завист просто нямам думи. Тя може да добие чудовищни размери, сигурен съм. Обект на завист може да станат неща, за които никой нормален човек не би се сетил, било то материални неща, било то емоционални изживявания.
Ще завърша с едно изречение, което не е мое
Злословието и клеветата (бих добавил и завистта) нямаше да имат такава сила, ако глупостта не им проправяше път. Ал. Дюма

Искреност за искреност....
Случвало ми се е и на мен да изпитвам подобна"завист",да се поставям на
мястото на някой друг мислено просто защото ми е било интересно какво е
да "влезеш в кожата"на някой друг,да се опиташ да поживееш неговия живот,но....
много бързо съм се връщала обратно по простата причина,че ме е било страх,че ще загубя своята уникална идентичност,способността да бъда себе си,да играя главната роля в собствения ми живот.
ПО-ДОБРЕ ГЛАВНА РОЛЯ В СОБСТВЕНИЯ МИ ЖИВОТ,ОТКОЛКОТО ВТОРОСТЕПЕННА/ДУБЛИКАТ/В ЧУЖДИЯ ТАКЪВ.
Е,това става определено за мото в живота,не смяташ ли,приятелче?!

Относно женската завист....
О,това трябва да се обсъжда в отделен постинг,защото там ще се изпишат фермани по темата предполагам,ако изобщо някоя жена си признае,че изпитва
такава.Смешно ми е,защото не виждам как това ще се случи...хахаха....
causa perduta

Благодаря,че взе отношение по темата,и пак заповядай! :))
Прекрасен уикенд от мен,и се пази...от зеленоокото чудовище!
:))

Имам един колега, на когото човек може да завижда, защото е отличен инженер, има страшна памет, шегаджия, свири на китара, знае безброй песни, сговорчив, въобще - любимец на половината свят. Да, но аз го обичам като роден брат и никога и мисъл не ми е минала да му завиждам. Най-често си пишем по скайпа. Оня ден ми разказа следния виц: Осъдили Иван Иванич и го изпратили на каторга. На петата година жена му отишла да го види и... му развалиала каторгата (спокойствието). Не съм бил на такова място (Това е мое тълкувание!), но предполагам, че го е намерила в кръчмата и го е хванала за ушите.
Това по повод на моята мечта да съм сам на плаж край виолетово море...

Съгласен съм да ми извадят едното око, ако на Вуте му извадят и двете.

Не зная дали при други народи има подобни зверски поговорки, но българина определено е завистлив.

А и има защо. Как да не завиждаш като гледаш комшията Мите построил нова къща-палат, бръмчи си с мерцедеси, джипове. Тоз простак, тапанар, скапханяк, негодник, мързеливец, но тарикат и мутра. А ти бъхтиш като роб и си броиш стотинките, децата избегали по Испания и Италия.... А пък Сотир станал прокурор, охрани, джипове, пара от секъде. А като деца го биех най-редовно.

Това е вечен феномен, вечна тема, европейска и световна ...

Моцарт - великият музикант.

И Салиери - също музикант, но епигон. Няма неговия талант.

Но има завист. Изгаряща го. Опустошителна.

Завижда. Но и плете интриги против гения.

Не може да се издигне до неговите висоти, но се мъчи да го смъкне до неговото ниво.

Мъка.

Какво да добавя към твоите коментари,освен,че са истината,почерпена
от нашия реален живот.И това не е добре,ами никак не е добре,защото
така все по-силно ще затъваме в тресавището на "зеленоокото чудовище",
докато накрая ни погълне.
Съгласна съм,че това е една от най-лошите ни национални черти.
Нали знаете вица за казана на българите в ада.Само ние нямаме пазач
там,и една от виновниците за това е...завистта.

Да,мъка Е,и то голяма.
Но на нея трябва да и се противопоставяме най-вече с добронамереност,
и позитивизъм,поне да не позволяваме да завладее и нашите души,за да
можем да накараме и другите да"прогледнат",да я пропъдят от себе си.

Благодаря ти за страхотните коментари,приятелю,от тях оставам с убеждението,че стоиш настрана от това чудовище,не му се даваш.
Така трябва!!
Прекрасен уикенд ти желая,без срещи с него!
:))