Под прага на далечните ти мисли се процеждам като тежък дим

и изпълвам съзнанието ти с желания, обвити в аромат невидим.

От фантазиите ти се спуснал, споменът за мен деликатно сетивата гали

с нежността на допира на светлината до прекрасните ти устни алени,

които сякаш могат да ме вкусят; а ти - отнесена във своите дела -

ръцете ти се трудят, погледът – блуждае, сърцето тръпне да не си сама,

да пристигне твоят принц и сребърни доспехи сияни да свали,

мечът тежък до вратата да облегне, в обятията свои да те приюти

и като облак в ръцете му да се разтвориш, докато целувките му са порой,

който жадната ти кожа трескаво попива в съзвучие от стенанията ти безброй.

Пеперудените трепети от захлас в захлас те впускат бляскаво и живо,

пръстите ти – напрегнати, в косите съживяват ветровете диви,

със затворени очи се връщаш отново и отново в спомени любими,

треперейки от сладост, цялото ти тяло назад те карат да извиеш.

но ти вярвам.

Благодаря :-)