Някой, някъде умира в този непонятно блудкав ден.
Трябват жертви и войни, ала без никакво примирие.
Повсеместен траур трябва, нека никога не сме добре.
Мъничко врабченце стеле на перваза лепкава печал
и си спомням мисълта на Леопарди, че светът е кал.
Но от кал нали сме сътворени някога по образа на Бог,
затова в калта сме съвършени, в нея е последният ни скок.
 

Мъничко врабченце стеле на перваза лепкава печал
и си спомням мисълта на Леопарди, че светът е кал.
Но от кал нали сме сътворени някога по образа на Бог,
затова в калта сме съвършени, в нея е последният ни скок.

Валидно за всички времена...

Във финалните два реда е вложена идеята, че човекът от самото му създаване е обречен на злото...

Силно е, Мисана. Поздравления!