Осип Антонович Козловски / Jуzef Kozłowski / (1757, Пропойск (Пропойшаск), Пропойск Староство - 27 февруари [11 март] 1831, Санкт Петербург, Руска империя) е руски композитор от полско-белоруски произход.
Композиторът получава своето музикално образование в полска музикална среда, която има голямо влияние върху редица аспекти на творчеството му. Имената на първите му учители са неизвестни. Вуйчото на Козловски, Василий Трутовски (известен по онова време гусляр), забелязвайки музикалните способности на племенника си, го отвежда да учи във Варшава в църквата „Свети Йоан“, където младият музикант получава музикалното си образование и преминава практика като певец, цигулар и органист. Учи музика при Михаил Клеофас Огински, бъдещ известен композитор и политик.
През 1786 г. Козловски постъпва в руската армия. Участва в поредната руско-турска война, получава офицерски чин и става адютант на княз Долгорукий. Привлича вниманието и на княз Потьомкин, който го взема със себе си в Санкт Петербург, където през 1791 г. спечелва широко признание като композитор, изпълнявайки и дирижирайки в присъствието на императрица Екатерина II в Таврическия дворец своя “Полонез” за хор и голям оркестър. След смъртта на княз Потьомкин, Козловский е назначен на длъжността “Главен директор на музиката на императорските театри в Санкт Петербург”, на която остава цели 35 години- до 1821 год. И практически става ръководител на цялостния музикално-театрален живот на Санкт Петербург.
Освен тези си задължения Козловский има честта и да дирижира оперните спектакли и концерти в Ермитажа при трима владетели: императрица Екатерина II, император Павел I и император Александър I . На Козловски постоянно се възлага проектирането и подготовката на официални тържества.
През 1795 г. той пише операта „Превземането на Исмаил“ по текст на Павел Потьомкин, поръчана от граф Шереметьев.
Козловски се ползва с голяма слава в Русия; той е автор на празничния полонез «Гром победы, раздавайся» (в края на 18-ти и първите десетилетия на 19-ти век е неофициален химн на Руската империя), множество песни, инструментални, хорови и симфонични произведения . Сред произведенията от концертни и театрални жанрове са две комични опери "Новороденото" (с френски текст) и "Оленка" (в края на 18 век). Първото музикално и театрално произведение на композитора, дошло до наше време, е трагедията „Едип в Атина” (1804 г., драматург В. Озеров).
Нови стъпки в творчеството му стават мелодрамата “Фингал”, музиката към трагедията “Княз Владислав” (1809), трагедиите “Дебора или Триумфът на вярата” (1810) и “ Едип цар” (1811), мелодрамата “Естер” (1816) .
Сред произведенията от кантатно-ораторийния жанр се открояват празничната кантата „Te Deum Laudamus“ („Славим те, Боже“, 1814-1815) в чест на победата във войната с Наполеон, (прозвучала за първи път на коронацията на император Николай I) и особено “Реквием”- написан по молба на полския крал Станислав Август* при пребиваването му в Санкт Петербург (премиерно изпълнен 1798 г., църква „Св. Екатерина“- Санкт Петербург ); Козловски ревизира второто издание на “Реквиема” като погребална литургия за погребението на император Александър I (1826).
Работил е също така и в камерния жанр, като е написал множество песни по текстове на известни руски поети от това време.
*Стани́слав II А́вгуст Понято́вски (пол.: Stanisław August Poniatowski; лит.: Stanislovas Augustas Poniatovskis) е последният полски крал и велик княз литовски, управлявал в периода (1764 – 1795), един от фаворитите на руската императрица Екатерина II.
Източници:
https://ru.wikipedia.org/
https://dlib.rsl.ru/viewer/01003719137#?page=412
http://www.theinfolist.com/php/HTMLGet.php?FindGo=osip_kozlovsky
и др.
Елин Пелин - Родно село
КратункоФската мисла vs "Дневник&qu...
Преди много години, в социалистическа България гледах един филм, нещо от войната, "Полонеза от Огински". Бях възхитен от музиката.
:)))
Поздрави!
Затова е необходимо и трябва да споделяме стойностното !
:)))
Всички реквиеми звучат подходящо в подобно време ...