Поста е продиктуван от нещо ЛИЧНО,което изживях тези дни...в реала.

безразличие", но има време за всяко нещо. Идва и време за ответни изразни средства. Те разбира се са на такова ниво, каквото се полага :) Ето един чудесен пример как доброто изкуство се справя ;) http://www.youtube.com/watch?v=-K1q1pw04Bs

Много харесвам този израз : "УБИЙ ПРОСТАКА С БЕЗРАЗЛИЧИЕ,И МЪЛЧАНИЕ."
Доказано е - действа! Но...няма да има ефект ако не докажеш на въпросният човек че му липсва - Фантазия и ум - а то с мълчание не се преодолява :( ! В случая можеш да направиш нещо което никога въображението му няма да роди и толкоз... можеш да отминеш с безразличие и не защото си доказала нещо , а защото ще оставиш посявка за разсъждение!
Поздрави!

Това, което за едни е клюка, за други не е. Просто е нормален разговор или нормално поведение. Вземете за пример бабите на село. Те си бърборят, одумват и раздуват сладкодумно по цели дни. Много от нещата казани от тях не са нищо друго освен измислици-премислици или прости клюки, но ако ги питаш тях няма нищо подобно. Те просто си споделят. :)))

sestra
jabalka
Как беше,мили момичета,"шушу-мушу къща разваля",а дали го има този вариант:
"шушу-мушу къща строи"?!?
Ей,цяла вечер ще размишлявам върху тази дилема....
МОЛЯ ВИ,ПРИЯТЕЛИ,ПОМАГАЙТЕ ДА МИСЛИМ ЗАЕДНО НАЙ-ВЕЧЕ:))))

Дааа, за съжаление всеки малко или много го е изживял.
Можеш да отреагираш по два начина - пасивно - тотален игнор или активно - с голяма доза ирония. Пример - той пуска слух, че спиш с шефа и затова са ти вдигнали заплатата с двеста лева, ти пускаш слух, че неговата са я увеличили с петстотин, защото е доносник... после го оставяш на тълпата и гледаш сеир.
боже, колко съм злобна. дори не съм подозирала :))
в съвременните офиси често се води т.нар. pen duel - топиш колега пред шефа за несвършена работа, копираш всички колеги в мейла, може и чистачката - за сеир. Топили са ме, но обикновено добре съм ги "хранила" после, толкова добре, че не се повтаря повече. Ако игнорираш, понякога си мислят, че са всесилни и продължават да те тормозят.
Но в твоя случай ти си знаеш детайлите и само ти можеш да вземеш правилното решение. При всички случаи успех от мен в борбата с клюките :)

моля те, не ги приемай нещата толкова безобидно.
Ще ти обясня какво имам напредвид...докато си пътувам аз
насам-натам по работа и развлечения/нещо като 2 в 1/ то местните
баби-клюкарки взели,че ме омъжили...Представи си,не че сме любовници
с един мъж,а че вече живеем заедно,на семейни начала....хахахах...първо се
шокирах,после се ядосах яко,а сега накрая ми е даже и смешно малко....
А,на всичкото отгоре в основата на това стои един МЪЖ-ДЯДКА...

Според мен нещата никак не са безобидни,особено когато започнат да се ровят в
бельото ти/образно казано/ с мръсните си ръце,ама никак даже:DD

ама аз изобщо не съжалявам,защото съм свикнала на помия от този сорт.
Както се казва:
"По-добре на хората в устата,отколкото ниско долу в краката."
Хехе,аз го давам на този принцип,значи си интересна,забавна,по някакъв начин
предизвикваш хората.Но на моменти е доста уморително,изтощаващо,макар че аз
подобни неща ги пропускам като вятър покрай ушите си...от едното влиза,а от другото излиза.Имам си достатъчно лични неща и интереси,за да падам на подобни хора на нивото им,да се въргалям с тях в калта.
А,моля,моля,без мен в подобни случаи....но да те омъжат в твое отсъствие,и то за човек,когото имаш като брат,когото страшно цениш и уважаваш....е,май ми идва в повечко.И в основата на тази сплетня стои...ЕДИН МЪЖ...да,именно мъж...
Моля те,върни се отново с коментар по темата,моля те:))

Боже, Хлорис, това ли било:)
Ами наскоро пуснаха слух за една колежка, че се била развела. Ама тя изобщо никога не се е омъжвала. Така че твоят случай е направо лек. Не се разправяй с бабите, подшушни им под сурдинка, че и дете чакате вече :))
Ех, така е, както в стария лаф - ако кажат, че сестра ти е ....., иди доказвай после, че нямаш сестра :))
Усмихни се, забавлявай се, пък там с дядката - внимавай какво правиш, да не се сдобиеш отведнъж не с дете, ами с внуче :)))

Привет, Хлорис! Вярно,че клюката е в състояние да те срине, да те смаже.Мисля си,че този който я ражда и разнася е истински ощетеният. Просто не е щастлив човек.Щастливият човек дарява радост,осветява пътя по който върви,желае добро на всички. Не разбирам удоволствието от причинено зло. В някои случаи сме обект на клюки без да подозираме даже, т.е. научаваме последни. Всички около нас си шушнат тайни от личния ни живот, а ние не можем да се защитим, защото даже и не подозираме. Подло е да си заобиколен от хора, които злословят за теб и ти приписват бог знае какво, а в същото време ти се усмихват. Не знам как бих реагирала. Забравям бързо тия случки.Лошото е ако клюката не е безобидна и навреди на личния ти живот. Мисля си, че понякога може да доведе до сериозни последици - представи си ревнив съпруг или податлив на влияние шеф. В заключение- Да бъдем добри!Да правим добро!Да се обичаме! А клюкарите - накажи ги с добро отношение. Кой знае, може да се почувстват неловко и да опитат да се променят (Блажени вярващите). Интересен блог!!!

"Щом говорите зад гърба ми, значи съм пред вас..."

;)*

к.к.

Нахилена съм до ушите...даже не,смея се с глас,защото това с дядката яко ме
изкефи....
Умница си ми ти ,Жабке:)))
Сутрешни поздрави от мен...
ква-ква-квак;))))

Привет и от мен! :))
Мисля точно като теб...на това отговори с добро отношение,реагирай с усмивка
и добронамерено най-вече.Ами да,имаш право,при един ревнив съпруг,който се поддава на чужди влияния,последиците могат да бъдат просто катострофални,и непредвидими понякога.А същото се отнася и до шефа...и в двата случая човек трябва да внимаваш как се държиш,а и как и за какво си отваряш устата,защото последиците от клюките наистина могат да ти съсипят живота,а оттам да съсипят и здравето ти най-вече...
Затова клюкарите как беше...НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ ПРИ ВЪЗМОЖНОСТ!!

Успешна,лишена от клюки и сплетни седмица!
:))

Здравей!:)))

Това Е Истината.
Да не се обръщаме назад,нали така?!
Мъдро и много,много разумно,закачам си го на
дясното ухо,за да бъде винаги с мен...нещо като
талисман...
Благодаря ти за включването,приятелю!
Прекрасна седмица ти желая,и си остани там,с поглед вперен напред!
:)))

Клюката, мисля, е змия: или смок, безобидна, или пепелянка, отровна. Тя е по-стара от дядо Господ. Колко "вещици" са изгоряли на кладата, колко мъченици са разпнати от Светата инквизиция. Не сме ли и днес свидетели на глобалната й роля? Аз се чудя как политици и управници дишат, камо ли да работят, замеряни ежеминутно от недоказани обвинения. Бих оприличил клюката като миризлив гнил зъб, който хем не може да дъвче сериозното в живота, хем прави всичко възможно да сдъвче нещо по-меко, по ефирно - като душата на човека.
Как няма да има клюки, щом има и висше образование по клюкарство? Ще кажете, нима всички баби са с тапии? Не, те просто нямат какво да правят. И се надпреварват да показват коя колко повече знае за еди коя си булка или булчо.
Тук трябва да се замислим как безобидната клюка прераства в убийствена интрига. Почти съм сигурен, че психолозите по света са се досетили дори дисертации да напишат по тези въпроси...
Тук обаче Хлорис поставя един частен случай за обсъждане. Тя сама трябва да прецени какви поразии ще й причини въпросният дъртак с брътвежите си, за да вземе съответните мерки. Защото една по-бурна реакция би се изтълкувала като потвърждение на казаното от него.
Но да избереш пътя, по който да тушираш хорските приказки, никак не е лесно. Една от сериозните пречки е, че нашето общество старателно се покварява от години. Ако ние сме сериозни хора и още след първите думи на някой, без значение верни или неверни са те, отреагираме, че не ни интересува личния живот на даден индивид, а какво той дава на обществото, то климатът би бил друг. Това съвсем не означава, че грешките човешки не могат да се дават за пример, но защо те трябва да се съобщават, че ги е направил еди кой си? Ами ако грешим? Казвайки твърдо името му, вместо ХУZ, както правеха старите автори, ние ставаме негови врагове, защото дума дупка не прави, но за дума се гони до дупка. Но свидетели сме и на нещо друго. Някои сами поддържат клюки за себе си като реклама. Фолкдивите, например.

Внукът на една такава баба от пейките разказал на приятелите си: Баба му един ден не могла да слезе на пейката и щом се мръкнало, нетърпеливо се обадила по телефона на една от приятелките и попитала: Кате, какво, що ново по блока?

Та това им е живота!

Има една сентенция: Не обръщай внимание на клюката и тя ще заглъхне.

hlori, да си поклюкариш ей тъй за спорта, без да задълбаваш и без лоши чувства към човека, за когото се отнася - > лошо няма, мисля си. ;) Примерно как се кефиш, че най-добрата ти приятелка, която е умна и интелигентна мацка, лови окото, но дълго не е имала приятел, най-накрая е намерила мъжа на своите мечти и ти се радваш от този факт, споделяйки го с друга твоя приятелка! :) Позитивизмът ражда позитивизъм според мен, дори и в една клюкарска ситуация, в която бърборенето е с добро чувство. Друг пример - > някаква била любовница на местен големец. Той и купил апартамент, обожавали се известно време, после всеки хванал пътя, като се наситили един на друг. Ами като им е било хубаво на хората, какво толкова е станало, още повече че примерно историята се знае и от жената на въпросния мъж, щот' в малкия град нали се сещаш, ама двамата и сега са си заедно, просто явно съпругата е толерантна към щенията на съпруга генетично да се разнообразява, както казва Инспектор NJoy, а може това да освежава брака им, знаеш ли... ;) Ако няма наранени от една клюкарска ситуация - всеки да си приказва квото ще, на хората устите не могат да се затворят, така е било, така Е и тъй ще продължи. Каква е действителната истина обичайно знаят само обектите на обсъждане в клюката, а една история колкото повече се разказва, толкова повече се украсява, та накрая участниците понякога не могат да се познаят. На мен обичайно от тия клюкарски истории ми е смешно и все намирам начин, като ми кажат нещо за някого и да го обърна на шега и с позитивно cool чувство към въпросния човек!:) Когато сме герои в клюката не се ли чувстваме малко като във филм! А какво по-хубаво да бъдеш актьор в измислена само за теб история паралелна, но едновременно и извън реалността ти поне за 5 минути, и без това непрекъснато сменяме ролите в театъра на живота! :))Колкото по-малко се задълбава в този тип общуване (клюкарското), толкова по-добре. Плъзгаш се по периферията, усмихваш се, усмихваш се и имаш вяра, че хората, които те обичат, познават те добре и държат на теб в една такава ситуация ще вярват на теб и това, което ги свързва с теб, а не на хорската непозната маса!:)
По повод темата се сетих за ей тоя гоблен - "Клюкарките"
http://www.gobelinforsale.hit.bg/Image00002.jpg
А относно твоята ситуация и въпроса - > ами съгласи се с всичко, което говорят, дори и привидно! Истината (привидна или реална) елиминира клюката, превръща я в прочетен вестник, в прах, в пресъхнал за емоции кладенец…
Хубава седмица, hlori! :)

Ели

Хлорис,забравих да попитам. А кога е сватбата? Щастлив понеделник ти желая!

от цялата тази история....
Черешката на тортата е,че от сутринта просто ми прегряха телефоните,
довечера сигурно ще ми се обади една приятелка от другия край на София,
за да разбере какво става,как се развива ситуацията...

paciencia,ами не знам,мила,трябва да попитам местните клюкарки,те сигурно вече са наясно с датата,нали знаеш,че в моята ситуция се оказва,че булката,т.е.
аз научава последна.А и не съм виждала скоро кандидат-съпруга си,та трябва да се видим и да уточним такива маловажни подробности като една дата....
Ох,извинете ме,но корема ме присви нещо от смях,и ръцете ми треперят,абе с една дума...не закачайте много,много"булката",щото още е в шоково състояние,оставете ме да си поема глътка въздух все пак.

Ще отговоря персонално на всички малко по-късно,просто не ми се сърдете,отивам за валидол...хахаха...горкото ми сърце:)))

онзи ден се случи нещо,което ме замисли яко,барикадирала съм всички
възможни достъпи до вътрешността на къщата си,ако искайте ми вярвайте...
Такива неща ми се случват напоследък....просто леко ме дострашава,а повярвайте
ми,никак не съм страхлива,ама никак.
Кандидат-жениха е от мъжете,които като си навият нещо на пръста,просто нищо не го спира,мдам...познавам го доста от отдавна,за да зная с какво се сблъсквам.
Не съм на себе си,с една дума просто....по-точно не съм наясно със себе си,което е ужасяващо направо...това е.

Ей, Ели, не излизай извън себе си! Ще изплашиш жениха! Спокойно! Дядото може да е искал добро да направи! Желая ти най-благоприятно стечение на обстоятелствата!

За Хлорис


07.04 20:18 - Отровната лепкава мъгла...КЛЮКАТА

Старая се да вникна в начина на мислене на подобен тип хора,но уви..никога не успявам....
Вие как мислите,от какво е породена тя,нейно мършаво височество КЛЮКАТА?!

Най-напред, защо клюкарстваме?

Не е ли това вид неспокойствие?

Като нервност, то е признак за неспокойно съзнание.

Защо се бъркаме в работите на другите,

защо искаме да знаем какво вършат, какво мислят?

Клюкарският ум е повърхностен, не е ли така?

Погрешно насочено любопитс­тво.

Но можем ли да уз­наем какво са другите,

ако не знаем какво сме ние?

Можем ли да съдим за другите,

ако не знаем как ние мислим, действаме и се държим?

Защо е този необикновен интерес към другите?

Всъщ­ност не е ли бягство това желание

да открием за какво мислят, чувстват и клюкарстват другите?

Не е ли начин да избягаме от себе си?

Ние клюкарстваме за другите хора,

защото не се интересуваме достатъчно

от процеса на нашето собствено мислене и действия.

Искаме да видим какво правят другите

и може би, меко казано, да им подражаваме.

Обикновено, когато клюкарстваме осъждаме другите,

но благосклонно пог­леднато, правим го и за да им подражаваме.

Защо искаме да под­ражаваме на другите?

Това не е ли признак за необикновена

повърхностност от наша страна?

Само много глупавото съзнание търси възбудата

и излиза извън себе си, за да я намери.

Казано по друг начин, клюкарството е форма на усещане, на което се от­даваме.

Може да е особен вид усещане, но винаги е съпроводено

от желанието да се намери нещо възбуждащо, нещо забавно.

Ако вникнем дълбоко в проблема, ще се върнем към себе си,

което показва, че човек, който търси нещо интересно,

като говори за другите, е необикновено плитък.

Вгледайте се в себе си следващия път,

когато усетите, че клюкарствате за някого.

Ако осъзнаете това, което става, ще видите,

че то ще ви разкрие много неща за самите вас.

Не се прикривайте зад извинението, че просто сте любопитни.

Клюкарството е признак на нерв­ност,

чувство на възбуда, повърхностност, липса на истински, дълбок интерес

към другите хора, който няма нищо общо с клюкарстването.

Необходимо е да разберем, да осъзнаем какво говорим

и да видим не­говото значение.

Не е необходимо да порицавате или да оправ­давате клюкарстването.

Осъзнайте го и ще видите колко скоро ще спрете да клюкарствате,

защото то ви разкрива вашите собствени действия, поведение

и начин на мислене, а този про­цес на саморазкриване

е много по-важен от клюкарстването за другите,

за това какво те мислят и правят.

Повечето от нас, които четат всекидневните вестници,

знаят, че те са пълни с клюки, световни клюки.

Това е бягство от самите нас,

от нашата дребнавост, от нашата грозота.

Смятаме, че повърхностният интерес към световните съби­тия

ни прави по-мъдри и по-годни да се справяме с всекидневието.

Не са ли това пътища за бягство от самите нас?

Вътрешно сме толкова празни, плитки, уплашени от самите себе си.

Толкова сме бедни вътрешно, че за нас клюката е богато забавление,

бягство от самите нас.

Опитваме се да запълним празнотата в нас със знания, обреди, клюки,

групови срещи - с многобройни пътища за бягство,

така че най-важно става бягството,

а не разбирането на онова, което е.

Разбирането на онова, което е, изисква внимание,

необходимо е голямо внимание, а не бягство,

за да осъзнаем, че сме празни, че живеем в болка.

Не знаем какво да правим.

Когато разбера, че съм празен, че страдам, че ме боли,

не знам какво да направя, как да се справя с положението.

Затова прибягвам до различни начини за бягство.

Въпросът е какво да се прави?

Явно е, че не можем да избяга­ме,

защото е толкова абсурдно и детинско.

Но когато се изпра­вите пред себе си такъв, какъвто сте,

какво трябва да направите?

Преди всичко, възможно ли е без да отричаме или да приема­ме

да оставим положението такова, каквото е?

Много е трудно, защото съзнанието се стреми

към обяснение, осъждане, отъждествяване.

Ако не направим нито едното от тях и останем такива,

каквито сме, тогава сякаш приемаме нещо.

Ако приема, че съм мургав, това е краят,

но ако желая да се променя и да ста­на по-светъл,

тогава се появяват проблеми.

Най-трудно е да приемем онова, което е.

Човек може да го постигне само ако няма бягство,

а отрицанието и оправданието са форми на бягс­тво.

Следователно, когато осъзнаем целия процес,

защо клюкарстваме и разберем колко е абсурдно, колко е жестоко,

тогава ос­таваме с онова, което сме.

Винаги се стремим да унищожим не­щата

или да ги променим в нещо друго.

Ако не направим нито ед­ното, нито другото,

а се отнесем към явлението с намерение­то да го разберем,

да бъдем изцяло с него, ще установим, че то вече не е онова,

от което сме се ужасявали.

Тогава се явява възможността да променим онова, което е.

Кандидат-жениха,защото той засега Е такъв,ме е виждал във всякакви състояния,
надали мога да го изненадам с нещо,но...аз май не го познавам него достатъчно добре,мда,точно си е така,спокойна съм,главата си ми е на мястото,на раменете:)))

Започвам отзад-напред,просто за удобство.
Мдам,има и един такъв елемент при фолкпевачките,но...аз специално
не слушам чалга,и ненавиждам такъв тип поведение..отвращава ме по някакъв
начин,изпитвам погнуса...

Относно останалото,то мисля,че клюките се разпространяват най-вече от нещастни,и най-вече лишени от собствени емоционални изживявания хора,хора,
които нямат собствен личен живот,хора,които не живеят своя собствен живот,а живеят по този начин живота на другите...
Жал ми еза такива хора,честно казано,защото това е преди всичко белег на много ниска култура,липса на интелект,злоба,завист,и най-вече Простотия от най-висша форма и порядък...
Да,може би това ни е наследство от така прословутия "социализъм",когато хората бяха уж "равни",и всеки просто беше длъжен да докладва,да доносничи за другия,просто плод на една болна,изкривена система,чиито последствия все още носим...за съжаление....
Интересно,ами ако ни е заложено генетично,генетично обусловено?!
Ето тук наистина нещата стават далеч,далеч по-сложни,в смисъл по-трудно подлежат на корекции.Значи нещо в самите нас,във възпитанието ни куца,имаме някакво изкривено възприятие за света като цяло.Лошо,много,много лошо,защото това е най-трудното...човек да се пребори със своя "аз",да тушира любопитството,заложено в себе си,придавайки му друга насоченост,т.е. вместо насочено навън,да бъде насочено навътре в изучаване на нашия собствен "аз".
Благодаря ти от сърце за мъдрите думи,знаеш колко много ценя твоето мнение,пак ще се връщам да го препрочитам.
Хубав следобяд от мен!
Поздрави!

Надали ще ме крадат без моето височайшо съгласие,нали?!
Все пак живеем в цивилизована страна,с ред и закони,нали?!
Не може ей така да си прави някой нещо с теб без твоето знание
и съгласие,един вид да те компрометира,защото за това се носи
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ,драги мой,за клевети с цел уронване
престижа на някого.Един вид игра на заплюване,плю,плю,това си го
заплюх,защото искам да е мое.Тези неща не стават така,макар че нали
знаеш,на война и в любовта не се подбират много,много средства...
Що се отнася до нета,аз си го плащам,така че от какъв зор някой да ми
го забранява,аз си гледам работата и върша всичко сама.
Що се отнася до барикадите,то имах малко други проблеми,от друго естество,
и не им мястото и времето да ги обсъждам тук.
Много си язвителен,както винаги,и то в ситуация,която никак не е смешна,а по-скоро жалко трагикокомична.
Умника той:))

именно,върши си твоята работа,гледай си твоя живот,и всичко постепенно ще
отшуми..
Лично аз предпочитам да се занимавам със себе си,отколкото с другите,та аз дори
не познавам някои от новите си комшии,макар че живеят вече с години до нас.
Чуждият личен живот никога не е вълнувал,не ми е бил приоритет.
Така смятам да продължавам и занапред.
Всеки със собствените си разбирания и манталитет най-вече.
Извини ме,че просто те пропуснах,но днес не съм в кондиция...
просто много информация за кратък период от време.
Поздрави!
:))

Еличка,моля те да ме извиниш за заскъснението,но реала е по-важен,нали?!
Под много интересен ъгъл разглеждаш така поставения проблем...да гледаме
на клюките с позитивизъм най-вече,и даже с приемане.Знаеш ли,че всъщност
имаш абсолютното право да мислиш така,че това е точният начин да тушираме
подобно поведение...ще говорят,ще говорят,ще се наговорят и накрая ще им омръзне и просто...ще престанат.
Мисля,че е излишно пилеене на енергия да се занимаваме с подобни неща,защото само по себе си това си е вид енергиен вампиризъм,и в качеството си на такъв трябва да се подхожда към него именно с ПОЗИТИВИЗЪМ,и най-вече с
голяма доза чувство за ХУМОР.Само и единствено това може да стопира този вид
енергийно влияние,да защити нашата аура от зловредни вмешателства и влияния.
Колко е просто всъщност...открихме май топлата вода с теб,Еличка:)))
Примера с гоблена"Клюкарките" ми се вижда много уместен и на място.
Поздрави,много си ми мъдра ти за твоите годинки,съименничке!
Желая ти хубава понеделнишка вечер!
:))

Еличка,моля те да ме извиниш за заскъснението,но реала е по-важен,нали?!
Под много интересен ъгъл разглеждаш така поставения проблем...да гледаме
на клюките с позитивизъм най-вече,и даже с приемане.Знаеш ли,че всъщност
имаш абсолютното право да мислиш така,че това е точният начин да тушираме
подобно поведение...ще говорят,ще говорят,ще се наговорят и накрая ще им омръзне и просто...ще престанат.
Мисля,че е излишно пилеене на енергия да се занимаваме с подобни неща,защото само по себе си това си е вид енергиен вампиризъм,и в качеството си на такъв трябва да се подхожда към него именно с ПОЗИТИВИЗЪМ,и най-вече с
голяма доза чувство за ХУМОР.Само и единствено това може да стопира този вид
енергийно влияние,да защити нашата аура от зловредни вмешателства и влияния.
Колко е просто всъщност...открихме май топлата вода с теб,Еличка:)))
Примера с гоблена"Клюкарките" ми се вижда много уместен и на място.
Поздрави,много си ми мъдра ти за твоите годинки,съименничке!
Желая ти хубава понеделнишка вечер!
:))

УБИЙ ПРОСТАКА С БЕЗРАЗЛИЧИЕ,И МЪЛЧАНИЕ... това е решението...
това наистина може да убива...

:)ХЛорис, съжалявам ако някакви си клюки са ти повлияли зле!
За мен е така - щом те клюкарят, значи добре е, жив си, и наистина струваш!:). Обикновено клюкарят тези, които имат качества:) Това направо подлудява завистниците. Замлъкнат ли - лошо, лошо...:)
Така, че свиркай си с гордо вдигната глава, и не поглеждай встрани:). Това поведение има смъртоносен ефект:))))
Поздрави!:)

Сега по темата - простак не се убива с мълчание!
Срещу клюките най-добре е да посееш семето на съмнението че нещата са по-дълбоки, сещаш се че всеки ще иска да чуе какво ще ”изтървеш”. Когато лапнат вьдицата почваш да снасяш информация като на риболов - подаваш, отпускаш докато каталясат. Накрая клюкарите сами ще са стигнали до истината а ”харсъза” ще се види сам като глупак.
Ако не помага използвай фантазията си или намери такива които са с по-богата и убедителни.
Все пак изборът е твой. ;)

..... Изък за зетя, на левент ми мяза. Ше копаш о ораш и всички фитки щи излетят от гнездото. :р

Ама как така зле,та аз си отспах тези няколко дни.И никой за нищо не ме упреква,
даже ми казват: "Евала,вие просто сте страхотна двойка."Хубав,добър,работлив,левент,личен ерген при това.Всички ни виждат като перфектната двойка.Просто сме били подходящи един за друг.Всички ме успокояват,че даже и да е истина,то ние сме свободни,зрели хора,и това са отношения,които ни касаят само и единствено нас.
Да,свиркам си вече,аз бързо кипвам,но и бързо ми минава,така че нямам проблеми/е,малко вътрешни терзания/,но това е нищо.
Да,имаш право,щом те клюкарят значи ти завиждат,значи с нещо ги превъзхождаш!
Благодаря ти за подкрепата,май се превърнах в ревливото бебе на блог-бг:)))
А не се харесвам такава :DD

Ключенце златно изгубено,от страст погубено:)))
Амчи ти си кат некоя баба-вражелица,амчи ако знайш как ми напомняш за
моята любима баба...
Сега сериозно...побърквация му е майката,не обичам много,много риболова,щот требе там да се малчи,амчи ша го научим и туй нещо,щом треба,нема да се излагаме,я,нали тъй?!

"...изък за зетя,на левент ми мяза."
Амчи он си е таков,личен селски левент,от големото село,но че ти речем,оти да го не жалиш мноо,че он само мене си сака,и деня,и нощя....хахаха...:)))
И бленува,и сънува,и сън не го лови,само аз съм в неговите очи,а те са тъмни и дълбоки...трябва да внимавам,че в таквиз очи лесно се пропада,и уви,няма накъде след туй да се върви....само по пътечката...хахаха...а аз обичам да цапам през просото...
Ама много се смях на твоя коментар,просто се залях от смях,даже си удавих клавиатурата с мляко от смях...
Ех,ти,ключе,какви времена бяха,ама трябва да влизаме,тропаме вече в правите редички,по патьо,само у лево,или беше у десно...вече нищо не разбирам,но от шегички аз отбирам:)))
Пак заповядай!
Смешна вечер от мен,а Там е мноо убаво,ама просто не е за ора като мен,хваната от лесо,и довлечена у наше село,блог-бг...
:)))))

И аз така правя!Но това не променя нещата! Поетесата Ники Комедвенска много добре го е казала! Ето прочетете това: УБИЙ ПРОСТАКА С МЪЛЧАНИЕ ...

Мълчах до скоро. Не че нямам думи
(та те са ми едничкото имане),
но знам, че беше казал някой умен:
простаци се убиват със мълчане.
Обаче не умираха. Напротив -
уютно сред смълчаните им беше,
продаваха на бит пазар живота...
а цял народ в краката им мълчеше.
И чудя се дали да проговоря -
дано пък бесовете да събудя...
Те, лудите, уж нямали умора,
но кой ще ни повярва, щом сме луди?
И нека прах от мен да не остане,
да ме разпънат с всички кръстни знаци:
простаците не страдат от мълчание,
ако не разберат, че са простаци!

Ники Комедвенска

Деляне,просто искам повече хора да прочетат написаното от теб,и преди
да се опитат да клюкарстват,да ровят в начина на живот на другите,да се замислят
в казаното от теб!
МНОГО МЪДРОСТ И ПОЗНАВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ И ДУШЕВНОСТ-
ЕДИН ПЕРФЕКТЕН,БРИЛЯНТЕН АНАЛИЗ,ДАНО ПОВЕЧЕ ХОРА ГО ПРОЧЕТАТ И
ДА ВНИКНАТ В НАПИСАНОТО,ДАНО

Благодаря ти за гостуването,зная,че си натоварен,и затова ти благодаря още веднъж за отделеното време!

Благодаря на всички ПРИЯТЕЛИ за включването по темата,благодарение на всички Вас тя стана известна и популярна,благодаря от сърце!
Хубав ден на всички от мен,Приятели:))))

И понеже каза да ви държа в течение на жълтеникавините около мен,то да подчертая изрично,че НЯМА ДА СЕ ОМЪЖВАМ,защото това не ми е приоритет на
този етап,имам по-важни неща за разрешаване.
Това Е.