"Да си носиш кръста..."

Една силно поучителна мисъл за кръста ето тук

Бог дава на всекиго толкова,колкото може да носи.

Изпитанията са само...за силните и за смелите.

Имаше някаква притча за кръста,ако я намеря ще я кача в поста.

беше черно-бял красавец със зелени очи,и много,ама много умен..почина на 6 години и няколко месеца след като някой го беше напълнил със съчми,едната от която в гръдния кош...и това могат ли да се нарекат хора?!?
И черешката на тортата е,че не умря от съчмите,които ги носи в себе си от толкова дълго време,а и в двете ветеритарни клиники ми казаха,че просто и чисто е и отровен...каква примамка са слагали то просто не зная
Какво им е пречило котето?!?
Просто в такива моменти загубвам дар слово.

търсех място да го погребем Мърчи,и какво да видя...на купа ми за растителни отпадъци ми подхвърлен черно-бял котарак...и щях да припадна,явно някой е помислил,че това е Мърчи,и ми го е подхвърлил,а това чисто и просто беше негов син...котарак на 2 годинки...значи някой умишлено и целенасочено преследва всички мъжки черно -бели котараци около мен с цел да ме уязви и аз да страдам...народът тотално и изцяло изперка...и това са двата отшелника на края на улицата...мъж и жена,и мъжът точно има такава въздушна пушка....и най-интересното е,че те самите гледат много,много котки...веднъж жената ме разпита как изглежда моя котарак,и аз и обясних,че е черно-бял,и тя...ясно,той идва при нашите котки...това са психично болни хора...просто няма как да си го обясня по друг начин,хора разядени от злоба за мен са психично неуравновесени хора.

притчата я прочетох, хареса ми

за котарака ти съжалявам, на мен са ми умирасли кучета

все пак не бързай със заключенията и самовнушенията за хората около теб и конкретно нечия котешка смърт

Първото е, че съм съгласен с Митака, който ти обръща внимание, че може и да грешиш за нарочната смърт на котарака ти, за който съболезнования.
В смисъл, че с въздушна пушка практически е невъзможно да го е "напълнил със съчми" някой.
А второто е за обща култура и касае отравянето:
Котките най-лесно се тровят с антифриз, защото просто им го сипват в паничка и те го лочат.
Харесват го и го пият без никаква примамка както казваш.
Изходът е летален, понеже ако до 24 часа не ги включиш на система с цел прочистване на бъбреците, последните спират да функционират.
Отравянето с антифриз личи по това, че котката лежи безпомощна и тялото й се тресе, тъй като отказът на бъбреците се отразява и на нервната система на котката.
Преживял съм го с моя котка и затова го описвам подробно, а не дървенофилокофски.
Защото за някого може да е от полза "утре". Да знае как да реагира.
Дано не се налага никому естествено!

Просто и чисто аз имам много,ама много лоши комшии...виждала съм с очите си как го гонеха предишния ми котарак от техните градини,че им мачкал растенията,о той просто обичаше водата и стоеше с часове да гледа как тече по вадите...тук наистина хората са безкрайно много лоши,просто си познавам хората,котато почина съпругът ми,лека му пръст,не дойдоха и да му запалят и една свещ,а иначе тичаха нонстоп за услуги в къщи.

Продължавам да си мисля,че смъртта му е умишлено причинена по простата причина,че вечерта си оставям котака навън/не пожела да влезе вътре с мен/,и на сутринта ставайки го намирам почти мъртъв,просто от време на време подритваше със задните си крачета,даже беше и изстинал почти...и в този му вид го закарахме в най-близката ветеринарна клиника,където единствено ми предложиха да го евтаназираме,аз съответно отказах,обясниха ми как да го сложа на топло и спокойно място и да го оставя да си умре просто...но той не умря, а привечер започна да ми прави едни страшни гърчове,грабвахме го и във втората най-близка до нас отворена ветеринарна клиника...и на двете места ми казаха,че котаракът е просто отровен...във втората клиника решиха,че ще се борят за живота му,даже вместо да затворят и да ни отпратят му пуснаха най-необходимите изследвания,и се установи,че не е антифриз,въпреки,че още вечерта му пуснаха системи....ветеринарът беше достатъчно любезен да ни обясни как се получава отравянето с антифриз...бъбреците му бяха добре,и ние затова започнахме и лечение,пуснаха му и системи за всеки случай...относно сачмите как разбрахме...просто правихме две рентгенови снимки,на които те ясно си личаха,как са попаднали там не зная,с каква пушка е стреляно по него,но сачмите бяха факт на снимките.

Да,това с антифриза е бил един от най-бързите начини да се отървеш от една котка,това ни го каза ветеринарът,а аз това до този момент не го знаех.
Благодаря ти,че го написа,за да знаят хората,че бързината в този случай е от съществено значение да се постави на котката на системи...просто явно Мърчи не си е имал дни за живот,просто му удължих агонията два дни с този престой в клиниката по цял ден...на една от лекарките две котки са и умрели от същата тази болест,и нищо,че е лекарка то не е могла да им помогне...божа работа това с живота,просто на котаракът ми дотук са му били дните му.
Дано е на едно по-добро и светло място от този наш,груб човешки свят...беше свит на кравайче,със затворени очи все едно спи...милият ми той.

защото аз по този начин не му помогнах много,просто удължих агонията му с още два -три дни,и го измъчих още повече с този стрес с това местене от къщи в клиниката,и от клиниката в къщи...сигурна съм,че Мърчи е издъхнал в голям стрес,друго беше ако беше починал чисто и просто в къщи...от друга страна поне ще спя спокойно,че съм направила всичко,което е по силите ми да го спася...но ми е мъчно,безкрайно много мъчно,и...чбезкрайно ми липсва...почивай в мир,Мърчи мой!

и аз не можех да му помогна...просто с едната ръка гушвах предните му крачета,а с другата...задните,и му говорех,че няма да умре,защото аз съм до (него,и няма да го позволя това да се случи...и той колкото и невероятно да звучи се успокояваше и пристъпа отминаваше,миличкия колко изстрада,преди да предаде душата си на своя създател.

Големи съболезнования за котарака ти, Хлори. Знам колко боли. Предишният ни котарак почина от старост, но това не е по - малко болезнено. Днес видях в една алея странно умряла буквално по гръб котка или котарак. Това дори не мога да си го представя как се е случило...
Ще си намериш друго котараче... :) Поздрави.

а моят котарак наистина си беше чудо...той не знаеше да драска,за толкова години нито веднъж не си показа ноктите,и допускаше до нас,до неговата паничка с храна и чуждите котки,а колко забавен беше,особено сутрин,когато беше много ,много гладен,въртеше се в краката ми,мяукаше,и даже не ми позволяваше да си заредя и кафеварката,той пръв трябваше да получи порциона си с храна...а ако се забевех малко,и да не му обърна внимание,то просто леко,за закачка ми захапваше крака,за да ми напомни за себе си....с една дума душичка нежна и любяща...
мислех да го кастрирам и определено сбърках,че не го направих,защото той по този начин нямаше да скитосва
по чуждите дворове,и да се случи с него това,което се случи...пък и не зная,в неделята следобяд му вадих кърлеж,който се беше впил във едното му уше,и мина един ден,и във вторник той почти си беше отишъл от този свят....и аз самата не мога да осъзная какво и как се случи толкова бързо...милата ми ангелска душица,а как предеше нон стоп...мър-мър,и аз затова го кръстих Мърчи....беше много сладък и любвеобилен котарак...за съжаление беше...светла му памет на котето.Както се казва отиде си млад и зелен,не успя да си поживее.

това с пожеланието да си намеря друго коте то няма как да се случи скоро....
след като го погребах ходих до една моя приятелка,един ден след това,и тя има котка,която два пъти се коти тази година,от първото котило е останало живо само едно живо и игриво женско коте,което не оставя на спокойствие по-малките си братя и сестри,които са 5 на брой,и абсолютно,ама абсолютно еднакви...и не можах изобщо да им се зарадвам,защото го няма моя котарак...повече никакви си кучета и котки,защото след като се случи нещо лошо с тях аз се побърквам да страдам...моята приятелка ми казва да си намеря много,ама много работа,и аз си намирам такава...просто да не съм в къщи,за да не усещам чак толкова остро липсата му...днес цял ден бях по града...утре май пак съм навън,защото в къщи всяко едно ъгълче от двора,или от стаите на къщата ми напомня за него...това е спасението,когато съм навън,то просто нямам време да мисля толкова за него...и няма кой да ме посреща когато се прибирам...просто няма кой

Тъжно е за котето ! И нашият котарак го отровиха , но не от злоба , а от глупост!
Много си чувствителна и смяташ , че хората много мислят , когато вършат лошотия.
Но това не е така ! Те изобщо не мислят и правят всичко от глупост. Защото , ако се замислят , никога не биха го направили.
Защо мисля така ? Постоянно наблюдавам хора , които правят глупости ! Те са като зомби ! Никаква мисъл не протича през единствената им гънка.
Ако мислеха , нямаше да правят това! Щяха да знаят , че всичко се връща и утре тяхната злост ще ги удари по главата ! Щяха да знаят , че във Вселената действат закони и каквото си изпратил , това ще пристигне .
Не тъжи за своят котарак. Щом е бил добро коте , утре ще се прероди в човек и пак ще бъде около теб ! Как ще го познаеш? По очите , по погледа.
Не се измъчвай какво си направила или какво не си могла да направиш.
Станало е това ,което е трябвало да стане.

благодаря ти за съпричастността и за разбирането...само този,който е гледал и имал домашен любимец може да разбере каква е болката при неговата загуба и как...липсва,особено когато е бил като член на семейството...да,хората са лоши,и правят много лоши неща от глупост,защото не знаят,че вселенския закон работи на принципа "каквото посееш,то това ще пожънеш"

благодаря ти още веднъж за съпричастността и за милите думи,но болката наистина ми е много голяма в случая...дано времето чисто и просто я притъпи и излекува

а аз не мога изобщо да си помисля за едно кученце,защото имам голяяма нужда от него,за да пази имота ми...просто сърцето все още ми е свито на топка,и ми е в гърлото...просто се нагледах на болни домашни любимци за тези дни в клиниката,да гледаш куче е още по-голяма отговорност от това да гледаш едно коте...просто ме е страх вече да се наемам,защото ако го отровят и него,то просто не зная как ще го преживея.

Те ще ти бъдат верни приятели и ще те пазят !
Не се страхувай да имаш нови приятели !
Панацея