Има пороци, които не са материални (тленни) като помислите.

Борбата е много тежка и е по-лесно да се подхвърли подобно заключение и всичко да приключи, т.е. борба не е нужна.

Само като ориентир прочети житието на св. Мария Египетска.

Първородния грях.

Оф, той Док все ги изнамира едни и ти все му се връзваш на щуротиите, Хлори. ;)))))))
Аз първо в моя речник, т.е. в главата ми нямам, не съществува смисловото съдържание на думата "порок". Но знам, че е нещо много лошо. ;))))) Но за това не може причината да е тленността, защото тя, както и живота са ни дарове, а пороците сигурно идват от там, че не ги възприемаме като такива.
Поздрави. :)

е естествен процес, съотнесено към човека като биологичен обект, който старее. Порок ли е старостта?
Нетрайността на правилните навици и безпорочността в психо план, води до погрешност, щом отпадне вътрешният стимул те да бъдат създавани и поддържани. За да се поддържат трябва действеност, една гола екзалтираност не стига. Навикът предполага устойчивост. За изграждане на положителен навик е нужно усилие, което продължава и в поддържането му. Погрешният навик, дава почивка на усилието - поддържа леността и отлагането. И тъй като нашето "пси-"не съществува извън материалното тяло, когато то започне да старее и усеща тежестта на преходността си, започва да другарува с леността и отлагането за утре на планирана дейност, на емоционален изблик, на желанието за създаване, на затварне в его цикъл, на примирение... Жизнената сила на духа може и трябва да поддържа жизнената сила на тялото. Ролите сякаш се разменят след житейски пик-плато. Може би целта на живота е да се задържим по-дълго на това плато - върхът на разгръщането на личността. Първо тялото расте по-бързо и побутва духът да го стига, после се прегръщат с потенциала да сътворят чудеса, сетне духът възправя тялото и му е тояжка да се движи достойно до края - до общия им край на земята. После тялото е погълнато то тленността на гнието, а духът от неведомостта на ефимерната тленност.
Но нашите човешки навици имат възможността да се противопоставят на превръщането им в неправилни, защото имаме свободната воля да го сторим, въпреки тежестта на годините. компенсаторно с отслабване на жизнената сила, би трябвало да се трупа житейска мъдрост, която да избягва пързалката на пороците.

И тъй като нашето "пси-"не съществува извън материалното тяло,
когато то започне да старее и усеща тежестта на преходността си, започва да другарува с леността и отлагането за утре на планирана дейност, на емоционален изблик, на желанието за създаване, на затварне в его цикъл, на примирение..

Не и обръщай внимание на Юлия,тя просто си е такава...много,много ме размисли ти с твоя коментар...просто не е драскане по повърхността,а много,много задълбочен коментар и си личи дълбочината на мисълта,която си вложила в него.
Много,ама много ме размисли в случая.

Още веднъж ти благодаря,приятелко! :)

нямаше, да те има и теб....
нищо, не си научил, от..Приказката..за Адам и Ева..
и Змията...