Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2019 23:22 - Просто поредният урок
Автор: hloris Категория: Лични дневници   
Прочетен: 265 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 29.08.2019 00:05



"ТЯ БЕШЕ ГЛУПАЧКА,И АЗ СЪМ ГЛУПАК,И ВСЕКИ,КОЙТО СИ МИСЛИ,ЧЕ СА МУ ЯСНИ ДЕЛАТА ГОСПОДНИ СЪЩО Е ГЛУПАК."

                                                                          Кърт Вонегът


Каква лоша ученичка съм,щом не съм го усвоила досега.
Минало.
Осъзната заблуда.
Истина.
Болка.
Осъзнаване.
Отхвърляне.
И отново болка.
Кошмар.
До момента,в който настъпва пустотата,и истината изкристализира ей така от нищото....грозна,осъзната,тръпнеща да я приемеш,и просто да я прегърнеш....и да продължиш с нея....да я направиш своя избор.
Осъзнат при това

Защото човек трябва да умее да си тръгва навреме.
Иначе просто губи своето самоуважение.
И си дава сметка,че с времето всичко ще приеме формата на един сън,изживян наяве....и въпреки всичко ще остане да горчи там ,на небцето....
Интересно то с кое има връзка....с Душата или със Сърцето???
Напоследък просто не умея да ги разграничавам в мъглата от илюзии,в която сама попаднах.....каква невероятна глупачка съм....
Да....съм.
А кога ще стане....а бях глупачка.
Време,време,време....просто ми трябва само време...и моя Ангел да бди над мен.
Кофти сатурнова дупка....празен ход на Луната....защо ли се чувствам толкова безпомощна без нея....проклет асцендент.

Да забравиш може би трябва да простиш....на всички,и най-вече на себе си.
А защо не мога да си простя,и защо всичко се случи точно в този отрязък от време???
Може би така е трябвало да стане....бучката в гърлото ме кара да преглъщам трудно фактите....осъзнати....следва приемането им...безрезервното им такова.
След това не зная....но зная ,че никога повече няма да бъда същата.

Всичко,което се случва,се случва за наше добро.
Дано да е така.
Дано.
Бъдещето ще покаже....и този сън,който сънувам всяка нощ...знаех как ще се чувствам след това....като една долна предателка,но трябваше да направя избор....и го направих.
Пътищата назад са безвъзвратно отрязани....така трябва.
Поне осъзнавам това,че доброволно и слепешката съм се замозалъгвала...и самозаблуждавала....това е добре...една ретроспекция,преди да продължа напред....и времето ще ми даде знак кога трябва да направя стъпката....както се казва...трябва да бързам бавно....и най-вече обмислено.
Това е,милото ми глупаче,което живееш в мен...е,ще пораснеш с времето,и ще се научиш,че истинските думи не са красиви,а красивите думи рядко са истински....милото ми глупаче.
Ще пораснеш и ти някой ден  обезателно.




















Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hloris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2196040
Постинги: 1192
Коментари: 5412
Гласове: 17876
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031