Миналата нощ те сънувах...колко беше щастлив от това,с което си зает в момента.
Мислех да ти звънна днес,но реших,че не трябва да бъда егоистка.
Защото ти вече ми даде нещо от себе си,което пазя,и което вече е част от самата мен.
Заразена съм безнадеждно.
Беше щастлив....с оная по детски чиста момчешка усмивка.
Усмивка,която цял ден я нося със себе си...попи в мен меко,топло и нежно...като една невидима пелерина и щит,който ме пази.
Толкова съм щастлива,че пътищата ни се кръстосаха,защото ти откри един нов,непознат свят за мен.Свят,който харесвам,и от който безкрайно те ревнувам.
Но .......веднъж ми каза,че съм егоистка.
Може би съм наистина такава,защото те искам само и единствено за мен.
Но същевременно зная,че трябва да си свободен,за да мога да те задържа.
Трябва да те разделя с останалия свят.
Щом ти си щастлив там,то и аз съм щастлива.
Разстоянието помежду ни понякога е по-малко от това да те набера.
Понякога е голямо,колкото самия океан.
Светлина в моя ден,защото ме научи да гледам света през твоите топли очи.
Кехлибарено топли и нежни.
Друг път пълни с болката,отразена от моите.
Но винаги твоите...единствените.
Които откраднаха моите.
Лека,мили мой крадецо!

Много емоционално и истинско.......Преживяно и от мен.... :-(

За истинските хора се пише така.
Но е нещо минало....но оставило следа