Не зная защо винаги,когато те видя,толкова много ми се плаче....все едно очите ми се превръщат в едно солено море...
Даже и когато не те виждам....само да си помисля за теб,то ми става толкова тежко,и очите отново са пълни...с море.

Може би защото толкова много те чувствам...като парещ въглен,и изникват хиляди защота,на които няма отговори...мисля си за теб,и очите,морето в очите е....пълно.
Толкова,колкото чувствам и себе си...две парченца от едно цяло,на които им е писано никога да не бъдат заедно.

всичко стана така,както си го мислих...без грам отклонение,което говори само за това,че те познавам повече отколкото познавам самата себе си...
А познавам ли себе си?!?
И дали в достатъчно количество.едва ли,щом днес,т.е. вчера направих това,което се бях зарекла никога повече да не правя...и защо ми е толкова тежко?
Щастлив ли си от това?
Всичко вече е толкова променено,но ми дължиш нещо...нещо което открадна от мен без моето съгласие и разрешение...ей така тихомълком,без взлом...
ще ми бъдеш вечен длъжник...но ти го знаеш.
Много добре осъзнаваш всичко,което се случи...вчера отговори на моите очаквания като поведение и държание....колко добре те познавам,нали???

Лека от мен

Ех, много мислиш! Почти като мен... :)
Лека!...

Особено пък аз....редя си в полунощ някакви си странни монолози....трябва да се говори,но съм изтървала май вече подходящия момент...доверието излетя като дим през комина....остана като червейче на съмнението да дълбае в мен къде и защо се разминахме,и най-вече защо се срещнахме...неведоми са пътищата господни

Лека....и не мисли,или си мисли само хубави неща,за да не брои овце цяла нощ!