Не зная дали си спомняш онзи ден,когато ми беше зле и ти звъннах.
И деня,в който ми каза,че си черна дупка.
Е, един ден просто си говорихме за нещо с Любо във връзка  с теб,и той ми каза,че все пак в такъв момент го потърси него...ако искаш вярвай то просто не знаех как да реиагирам....може би щях да реагирам така,ако пред мен беше кацнала някоя летяща
чиния...
И какво стана с черната дупка?!
"Каквото си говорим,то аз съм черна дупка,и всичко си остава м/у нас"...да,ама не....
И онзи 29 ноември 2017 година,когато ги наговори всички тези неща  публично,че чак и Ангел си помисли,че става на въпрос за изясняване на лични взаимоотношения?!!
Нима ние сме имали такива?!?
НЕ.
Но погледнато отстрани,от човек,който не е в кухнята на нещата,то прозвуча именно така.
Та се чудя най-вече на себе си с кой акъл съм ти се доверявала...не,аз съм се предоверявала на човек,който на моменти е толкова саркастичен.
Помня как реагира,когато ти дадох да прочетеш моята....знаеш какво...на израза "всестранно ориентирана"....и още куп други хапливи забележки,бих казала направо язвителни,даже с доста голяма доза цинизъм.
И продължаваш да твърдиш ,че ми мислиш доброто...смях в залата.
Не,не ти вярвам вече.
Изобщо.
Просто ти си си такъв.
Виж на Любо му вярвам в пъти повече,защото той е...прям и искрен.
Защо ги пиша тези неща?!
За себе си...не за теб.
Защото не искам да минавам за някаква си глупачка....а през цялото време съм била именно такава.Е,аз моите грешки ги осъзнах.И изстрадах.
Оказа се просто поредния,който проигра моето доверие.
Нищо повече.
Поредният урок.
От който си извлякох необходимите ми поуки.
И от който вече не ме боли.
Защото аз продължавам напред....без теб.