Януари те отне завинаги от мен!
Така и не успяхме да се сбогуваме!
Толкова неща не можахме да си кажем!
И се чувствам толкова виновна пред теб.
Може би защото предизвиках съдбата,
като казах,че ще стане така.И то се случи.
Милата...идвала си при мен.И не успя да стигнеш.
Толкова виновна се чувствам все още.
Ако можеш,прости ми,мамо!
Аз все така те обичам.
Прости ми,че днес не дойдох да ти запаля една свещичка,
но ти знаеш защо....защо не го направих!
Обичам те!
И те помня!
А това е най-важно!
И още помня онзи единствен шамар,който ми зашлеви,когато бях
достатъчно голяма,но...вършех глупости.
И цялата саможертва,която направи тогава заради мен.
Това,което имам сега,го имам само и единствено благодарение на теб.
Но теб те няма.
Но спомените...в спомените ми ти вечно ще живееш.
Зная,че ме пазиш и бдиш над мен.И то ми стига.
Знаеш колко често си разговарям с теб наум.
Но не знаеш колко силна съм станала.Независима.
И решителна.Защото съм твоя дъщеря.
А това е толкова много.
Благодаря ти за всичко,мамо!
И ми прости.Ти знаеш за какво.
Обичам те с цялата си душа!
Винаги ще те обичам.

прости на Себе си!
важно е..
за да продължиш..
и аз те обичам...
/и аз ударих един единств..шамар на моя син..
дългоо съжалявах.Той не беше виновен...аз бях млада и нервна..
извиних му се..а, той се..засмя..и каза..
Мамо, забравил съм..обичам те такава, каквато си.
прегръдка за теб и Теди, колко ли е пораснал,
та, ние остаряхме тук../поне аз..

Те те закриля от Небето, Тони, подкрепя те в борбите ти и се радва на успехите ти.
Често сънувам моите починали баба и дядо, и в съня си ги виждам млади, жизнени, енергични, сияещи..вярвам, че така са починалите ни близки, които са ни дали обич приживе, и са страдали на земята, сега са намерили утеха при Бога. Да, липсват ни, и липсата е болезнена, но един ден пак ще ги видим и ще сме заедно, убедена съм в това!
Поздрави!