Постинг
14.10.2015 21:40 -
Носталгично вечерно-посветено
Автор: hloris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 786 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2015 00:18
Прочетен: 786 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 15.10.2015 00:18
Затварям очи...искам да те прогоня от мислите си,да залича образа ти,който забързана в делника и улисана в грижи,забравям на моменти...
Не успявам....той нахлува като студения северняк навън в съня ми,обсебва ме,кара ме да се мятам неистово насън,да съм върховно щастлива и доволна,но и същевременно смутена,притихнала,
сгушена в спомена за теб...
Затварям уж очи...да те прогоня....от себе си,от съзнанието си,което на макс е запълнено с теб,с гласа ти,зад който прозира тревога.... и още нещо...
Но ти,смеейки се,се настаняваш върху клепките ми,заставаш там,карайки ги да будуват по цяла нощ...
Само с настъпването на зората образът ти избледнява,отстъпвайки място на плановете ми за деня...
Понякога започвам неистово да те мразя.
Да,именно,мразя те,защото внесе само хаос от чувства там,където всичко беше празно,мъртво,стерилно чисто.
Мразя те,обичайки всяка мигла по дългите ти ресници..
И те обичам,мразейки усмивката ти,зад която скриваш истината.
В главата ми започва да звучи онзиизтъркан рефрен от песента на Слави "мразя те....обичам те..."
И това започва да ме плаши...това преливане на чувства и емоции едно в друго,сякаш някакъв пъстър калейдоскоп се върти пред очите ми....и в самата мен.
На моменти се чувствам все едно полудявам,защото се чувствам изгубена...изгубена в това,което чувствам към теб.
Полудявайки,преоткривам себе си...и започвам да се мразя неистово,защото знаех,че ще страдам,а го допуснах да се случи.
Сънувам наяве....понякога просто се щипвам,за да почувствам,че съм жива.Защото всъщност вегетатирам без теб,линея...като онова цвете навън,което притвори чашката си след първия студ.
И така минават дните ми....мразейки обичайки те.
Докога ще продължавам така?!
Не зная...
Зная само,че мразейки обичайки те,се събуждам за нов живот.
Започвам да преоткривам себе си,подреждайки заради теб вътре в самата мен.
Мразя те,обичайки те.
Обичам те,мразейки те...
Като в песента на Слави...
А образът ти пак с падането на нощта ще се настани на клепките ми,ще приседне тихо,усмихвайки ми се...
Не успявам....той нахлува като студения северняк навън в съня ми,обсебва ме,кара ме да се мятам неистово насън,да съм върховно щастлива и доволна,но и същевременно смутена,притихнала,
сгушена в спомена за теб...
Затварям уж очи...да те прогоня....от себе си,от съзнанието си,което на макс е запълнено с теб,с гласа ти,зад който прозира тревога.... и още нещо...
Но ти,смеейки се,се настаняваш върху клепките ми,заставаш там,карайки ги да будуват по цяла нощ...
Само с настъпването на зората образът ти избледнява,отстъпвайки място на плановете ми за деня...
Понякога започвам неистово да те мразя.
Да,именно,мразя те,защото внесе само хаос от чувства там,където всичко беше празно,мъртво,стерилно чисто.
Мразя те,обичайки всяка мигла по дългите ти ресници..
И те обичам,мразейки усмивката ти,зад която скриваш истината.
В главата ми започва да звучи онзиизтъркан рефрен от песента на Слави "мразя те....обичам те..."
И това започва да ме плаши...това преливане на чувства и емоции едно в друго,сякаш някакъв пъстър калейдоскоп се върти пред очите ми....и в самата мен.
На моменти се чувствам все едно полудявам,защото се чувствам изгубена...изгубена в това,което чувствам към теб.
Полудявайки,преоткривам себе си...и започвам да се мразя неистово,защото знаех,че ще страдам,а го допуснах да се случи.
Сънувам наяве....понякога просто се щипвам,за да почувствам,че съм жива.Защото всъщност вегетатирам без теб,линея...като онова цвете навън,което притвори чашката си след първия студ.
И така минават дните ми....мразейки обичайки те.
Докога ще продължавам така?!
Не зная...
Зная само,че мразейки обичайки те,се събуждам за нов живот.
Започвам да преоткривам себе си,подреждайки заради теб вътре в самата мен.
Мразя те,обичайки те.
Обичам те,мразейки те...
Като в песента на Слави...
А образът ти пак с падането на нощта ще се настани на клепките ми,ще приседне тихо,усмихвайки ми се...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.