Постинг
10.10.2015 21:11 -
Подарих ти себе си,облечена в Доверие
Автор: hloris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1332 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.10.2015 21:13
Прочетен: 1332 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 10.10.2015 21:13
Не зная с какво заслужи,с какво спечели моето Доверие.
Може би с искреността,с онази чиста искреност,с която се раздаваше на хората,и им се радваше като малко дете.
Може би с това,че в теб,мъжа с кариера и положение в обществото,открих да живее онова малко момче,което с възторжени очи гледаше света,все едно го откриваше,виждаше
за първи път...
Детето,живеещо в мен обикна,довери се на детето в теб,
защото и двамата гледахме на света около нас с онова любопитство,присъщо само на децата...
Така беше в началото...Доверие за Доверие...и беше хубаво,хубаво колкото в приказка...Но...всяка приказка си има и край.
Оказа се,че моето Доверие към теб ти не си го заслужавал,
било е Предоверяване от моя страна...
Така и не успях да разбера къде и кога моето Доверие в теб се счупи,и се оказа,че е било просто Предоверяване,или Изгубено Доверие...
Гледах те,гледах...и осъзнавах,че аз изобщо не те познавам....може би защото Доверието си беше отишло...Избягало в един ден,в който ти постави някакви изкуствени прегради,защото така го налагаха обстоятелствата...И тогава,именно тогава видях в теб Мъжа,който всъщност беше...изискващ,а даващ толкова малко...властния Мъж,изискващ Доверие,но непредлагащ такова...Дали го осъзнаваше?!
Видях егоиста в теб,който искаше всичко,а ми предлагаше почти нищо...И Доверието ужасено изкрещя в мен....и се счупи...
Изчезна в нищото...На негово място останаха само болка и празнота,в които дните наливаха капки от реалността...отрезвяваха ме..
И дойде денят,в който се събудих,и осъзнах,че ти си като всички останали мъже,които като крадци се вмъкват и крадат от моето Доверие...И пак,за кой ли път осъзнах,че съм се предоверявала,уповавайки се в твоето Доверие към мен.
Ако знаеш как ме заболя...
Не,не беше болка...или може би болка с такъв интезитет,че просто изтръпнах от нея...болка,която ме парализира...
Продължих обаче да играя,че ти имам Доверие,но ти разбра.
Колко лоша актриса съм,нали??!
И твоето Доверие,скрито зад Гоямото ти Его,неистово поиска да си ме върне...но...това го искаше Егото ти,нараненото ти самолюбие на Мъж...
И се започна агонията...агония,защото на мястото на Доверието се настани Съмнението,което като в два скачени съда беше ту при мен,ту при теб...но вече всичко беше различно...
Интересно защо все още имам Доверие на момчето,живеещо в теб...
На мъжа,счупил Доверието ми,вече не му вярвам...
Виждаш колко объркано-раздвоена съм...може би защото изгубеното Доверие се бори с мястото,на което е застанало чувството,че съм сбъркала,че съм се предоверила...
Не зная...зная само,че никога вече няма да бъде същото.
На мястото на счупено,загубено Доверие,винаги расте,пуска корени Съмнението,което пита,пита,и дълбае...защо се доверих?!
А е толкова просто...защото ти вярвах.
Вярвах ти толкова,колкото вярвах в себе си.
Ето това е ДОВЕРИЕТО.
Може би с искреността,с онази чиста искреност,с която се раздаваше на хората,и им се радваше като малко дете.
Може би с това,че в теб,мъжа с кариера и положение в обществото,открих да живее онова малко момче,което с възторжени очи гледаше света,все едно го откриваше,виждаше
за първи път...
Детето,живеещо в мен обикна,довери се на детето в теб,
защото и двамата гледахме на света около нас с онова любопитство,присъщо само на децата...
Така беше в началото...Доверие за Доверие...и беше хубаво,хубаво колкото в приказка...Но...всяка приказка си има и край.
Оказа се,че моето Доверие към теб ти не си го заслужавал,
било е Предоверяване от моя страна...
Така и не успях да разбера къде и кога моето Доверие в теб се счупи,и се оказа,че е било просто Предоверяване,или Изгубено Доверие...
Гледах те,гледах...и осъзнавах,че аз изобщо не те познавам....може би защото Доверието си беше отишло...Избягало в един ден,в който ти постави някакви изкуствени прегради,защото така го налагаха обстоятелствата...И тогава,именно тогава видях в теб Мъжа,който всъщност беше...изискващ,а даващ толкова малко...властния Мъж,изискващ Доверие,но непредлагащ такова...Дали го осъзнаваше?!
Видях егоиста в теб,който искаше всичко,а ми предлагаше почти нищо...И Доверието ужасено изкрещя в мен....и се счупи...
Изчезна в нищото...На негово място останаха само болка и празнота,в които дните наливаха капки от реалността...отрезвяваха ме..
И дойде денят,в който се събудих,и осъзнах,че ти си като всички останали мъже,които като крадци се вмъкват и крадат от моето Доверие...И пак,за кой ли път осъзнах,че съм се предоверявала,уповавайки се в твоето Доверие към мен.
Ако знаеш как ме заболя...
Не,не беше болка...или може би болка с такъв интезитет,че просто изтръпнах от нея...болка,която ме парализира...
Продължих обаче да играя,че ти имам Доверие,но ти разбра.
Колко лоша актриса съм,нали??!
И твоето Доверие,скрито зад Гоямото ти Его,неистово поиска да си ме върне...но...това го искаше Егото ти,нараненото ти самолюбие на Мъж...
И се започна агонията...агония,защото на мястото на Доверието се настани Съмнението,което като в два скачени съда беше ту при мен,ту при теб...но вече всичко беше различно...
Интересно защо все още имам Доверие на момчето,живеещо в теб...
На мъжа,счупил Доверието ми,вече не му вярвам...
Виждаш колко объркано-раздвоена съм...може би защото изгубеното Доверие се бори с мястото,на което е застанало чувството,че съм сбъркала,че съм се предоверила...
Не зная...зная само,че никога вече няма да бъде същото.
На мястото на счупено,загубено Доверие,винаги расте,пуска корени Съмнението,което пита,пита,и дълбае...защо се доверих?!
А е толкова просто...защото ти вярвах.
Вярвах ти толкова,колкото вярвах в себе си.
Ето това е ДОВЕРИЕТО.
Мъж улови дете, скочило от 3-тия етаж (в...
(4) Съвременност и „демодирани” 6 от 10-...
Какво искат жените?
(4) Съвременност и „демодирани” 6 от 10-...
Какво искат жените?
Как един мъж показава на една жена,че ис...
Космически цивилизации. Произход. НЛО. Б...
Американците признаха публично,че са зна...
Космически цивилизации. Произход. НЛО. Б...
Американците признаха публично,че са зна...
Всяка прилика с действителни събития и лица е случайна.
цитирайЕдна грешка може да бъде случайна, плод на човешкото несъвършенство и неустойчивост на провокациите на живота. Тогава идва на помощ прошката, особено при поднесено извинение. Тогава осъзнатата грешка и поисканата и дадена прошка затвърдяват, скрепяват още повече едно приятелство. Затова е по-добре да ценим приятелството, да ценим човека до нас, когато той ни е гласувал доверие под някаква форма. Лесно е да заблудиш доверилия ти се, но загубиш ли доверието му - край с приятелството! Това ми показа животът, това е моят опит, без да претендирам, че е меродавен!
цитирайДа вярваш на някого, колкото вярваш на себе си.
Понякога е много крехко и трябва да се пази и от двете страни.
цитирайПонякога е много крехко и трябва да се пази и от двете страни.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.