Постинг
28.07.2016 22:44 -
Вече нямам време
Автор: hloris
Категория: Изкуство
Прочетен: 2833 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2016 23:26
Прочетен: 2833 Коментари: 7 Гласове:
38
Последна промяна: 28.07.2016 23:26
"Преброих годините си и открих,че ми е останало по-малко време на този свят,от времето,изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи,където се дискутират статути,норми,правила,начини на действие,вътрешни регламенти,с пълното съзнание,че разговорите няма да доведат до никъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности,които,независимо от възрастта си,не са пораснали.
Нямам време да се занимавам с посредствености.
Нито пък искам да присъствам на събирания,където дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори,интересчии,кариеристи,маневристи.
Ядосват ме индивиди,които се опитват да дискредитират по-кадърните,за да си присвоят техните места,да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място,да наблюдавам ефекта,който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората,които не спорят за съдържания,а за титли.
Времето ми е прекалено скъпо,за да се занимавам с титли.
Искам да живея до човечни хора,много човечни,преди всичко друго човечни.
Хора,които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си,и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници,за елит,превъзхождащ останалите.Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго,освен да вървят редом с истината,честта,и справедливостта.
Есенциалното,основното,простото,обикновеното,натуралното,най-базисното,това е,което прави живота ценен.Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора,които знаят как да докоснат сърцето на другите,и могат да го направят.
Хора,които не са се ожесточили от жестоките удари на живота,а са израснали с една мекота в душата.Които нещастието е направило по-мъдри.
Да,бързам да живея с интензивността,която само зрялата възраст може да ни даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата,които ми остават.
Сигурен съм,че ще бъдат още по-сладки от тези,които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен,в мир с любимите си същества,и с моята съвест.
Надявам се,че това един ден ще стане мечтата на всички ни,защото така или иначе,ще стигнем до края...
А защо да не бъде с радост и удовлетворение? "
Мариу ди Aндради
.jpeg)
Вече нямам време за безкрайни срещи,където се дискутират статути,норми,правила,начини на действие,вътрешни регламенти,с пълното съзнание,че разговорите няма да доведат до никъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности,които,независимо от възрастта си,не са пораснали.
Нямам време да се занимавам с посредствености.
Нито пък искам да присъствам на събирания,където дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори,интересчии,кариеристи,маневристи.
Ядосват ме индивиди,които се опитват да дискредитират по-кадърните,за да си присвоят техните места,да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място,да наблюдавам ефекта,който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората,които не спорят за съдържания,а за титли.
Времето ми е прекалено скъпо,за да се занимавам с титли.
Искам да живея до човечни хора,много човечни,преди всичко друго човечни.
Хора,които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си,и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници,за елит,превъзхождащ останалите.Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго,освен да вървят редом с истината,честта,и справедливостта.
Есенциалното,основното,простото,обикновеното,натуралното,най-базисното,това е,което прави живота ценен.Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора,които знаят как да докоснат сърцето на другите,и могат да го направят.
Хора,които не са се ожесточили от жестоките удари на живота,а са израснали с една мекота в душата.Които нещастието е направило по-мъдри.
Да,бързам да живея с интензивността,която само зрялата възраст може да ни даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата,които ми остават.
Сигурен съм,че ще бъдат още по-сладки от тези,които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен,в мир с любимите си същества,и с моята съвест.
Надявам се,че това един ден ще стане мечтата на всички ни,защото така или иначе,ще стигнем до края...
А защо да не бъде с радост и удовлетворение? "
Мариу ди Aндради
.jpeg)
Естествените, човечни хора, хич не са малко. Само в медиите, и в интернет, уви, царува Пулицър. Безкрайна, долна криминална хроника, тиражирана до завиване на свят или до оскотяване. Горе главата!
цитирайМного добро! Пожелавам ви го!
цитирайМалцина проумяват, че им остава малко време...
цитирайпрекрасно... пожелавам ти го от сърце...
цитирайНамери време- длъжна си!
цитирай
6.
анонимен -
Лаконично ще коментирам...
28.07.2019 14:52
28.07.2019 14:52
Радва ме, ако това една твоя изповед и катарзис към позитивно мислене.
Съпричастен съм, защото подобни чувства и размисли, за стиха ми „Безсмъртни прераждания“ докато „Колко живот оставало?“
Усмихвам се и те поздравявам
Лекс
цитирайСъпричастен съм, защото подобни чувства и размисли, за стиха ми „Безсмъртни прераждания“ докато „Колко живот оставало?“
Усмихвам се и те поздравявам
Лекс
7.
hloris -
Това е реалистично мислене,при това съвсем не моето,но с годините човек трябва да се научи да не се разпилява за ненужни и маловажни неща...
28.07.2019 16:02
28.07.2019 16:02
анонимен написа:
Радва ме, ако това една твоя изповед и катарзис към позитивно мислене.
Съпричастен съм, защото подобни чувства и размисли, за стиха ми „Безсмъртни прераждания“ докато „Колко живот оставало?“
Усмихвам се и те поздравявам
Лекс
С възрастта човек трябва да умее да съумява да отсява съществено от несъществено,защото времето фактор има все по-голяма роля в неговия живот.
Съпричастен съм, защото подобни чувства и размисли, за стиха ми „Безсмъртни прераждания“ докато „Колко живот оставало?“
Усмихвам се и те поздравявам
Лекс
С възрастта човек трябва да умее да съумява да отсява съществено от несъществено,защото времето фактор има все по-голяма роля в неговия живот.
hloris написа:
Това е реалистично мислене,при това съвсем не моето,но с годините човек трябва да се научи да не се разпилява за ненужни и маловажни неща...
Коментарът ми беше точно в душевен, даже духовен контекст... И за преоценката на „времето“, и за какво ни е нужно в „нови начала“, на мислене и правене...
А аз все повече се нуждая от „Тишина“, защото все съм с несподелим контекст :-)))
Лекс
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
