Много е добро! Ако отваряме по-често душите си за чуждото нещастие и болка, може би светът около нас ще стане по-добър, по-светъл…

Имаш право...понякога обсебени от собствената си болка,обхванати от нея,нараняваме
и хората около нас,заразявайки ги с нея...
Много често и в едно мълчание е стаена толкова топлота и съпричастност,особено когато подобно мълчание снема товара и.

изключително приятно ме изненадваш!
П и е р

Хубаво...и болезнено...Не бива да се мълчи, трябва да се говори - в това вярвам аз...Истината, неизказана в слово, често се губи или интерпретира - и това наранява всички. В щастие и любов е сладко да се мълчи, но в мъка и болка трябва да се говори - олеква на душата....
Макар че и ти си права - едно топло приятелско мълчание - в подкрепа и съпричастност, също върши работа!
Поздрави, мила приятелко! И нека винаги си говорим - особено по проблемите:)))) Прегръдка!

се случват такива ситуации. Може би е необходимо време, за да се проговори. Ако в този миг това се случи, ще стане лошо. Може би раздяла?
Интересно стихотворение.
Поздрави, Хлорис!

Какъв анализ сте му ударили тука,а то просто е провокирано,след като прочетох
говорещо мълчание на makont....
Все пак мисля,че в такива ситуации е по-добре да се помълчи,да "узрее" болката,ако има такава,и след това да се изясняват отношенията...
Понякога чрез болката израстваме и съзряваме,по-бързо и по-дълбоко проникваме в същността на отношенията ни,тя е вид пречистване и духовно обновление,вид прераждане...

Благодаря Ви и на двете за хубавите коментари!
И най-вече за разбирането и съпричастността,която сте вложили в тях!

"Велик певец е онзи, който възпява нашите мълчания." Халил Джубран