Постинг
16.05.2013 09:06 -
СРЕБЪРНА ЛУНА
Автор: hloris
Категория: Изкуство
Прочетен: 1004 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2013 09:37
Прочетен: 1004 Коментари: 2 Гласове:
9
Последна промяна: 16.05.2013 09:37
Сребърна луна над рамото ми весело наднича,
намига ми,закичила фенерчето си да ми свети,
изсипвайки над мене с шепи звезден прах,
закача се,палува,флиртувайки с душата,
а тя,засмяна и доволна,само и това и чака,
подават си ръцете двете,и луната я притегля
по сребърната си,тънка като косъм нишка,
и изтегля я при себе си,под небесния тъмен купол,
и почват звездната си те приказна разходка,
пътуване в една вълшебна,сияйна лодка,
която приютява ги в свойта нежна,сладка пазва,
и приказка започва като музика дивно да звучи,
и Млечният път изтръпнал,в захлас ги слуша,
омаян,смаян от тази тъй божествена симфония,
в която в синхрон се вплитат като в здрава нишка
безумие,страст,изразяваща се във въздишка,
която тънко по скулите на бледата Луна се рони,
и под формата на сладостта на сочен нар
облива,напоява,упоява моето размекнато сърце,
което спящо в съня ми се усмихва,и нежно в
дланите си я притиска,сякаш е ангелско перо,
което скърцайки по неговите тънки-паус гънки,
пише приказка една желана,но още неживяна,
в която ти,любими мой,си главния,лиричния герой.
И тъй,луната-сватовницата стара,мъдра рече-
Щастие безброй ви аз желая като звезден водопад,
и в него сладко,сладко се топнете,сливайки душите свои в една,наречена с името на Любовта.
намига ми,закичила фенерчето си да ми свети,
изсипвайки над мене с шепи звезден прах,
закача се,палува,флиртувайки с душата,
а тя,засмяна и доволна,само и това и чака,
подават си ръцете двете,и луната я притегля
по сребърната си,тънка като косъм нишка,
и изтегля я при себе си,под небесния тъмен купол,
и почват звездната си те приказна разходка,
пътуване в една вълшебна,сияйна лодка,
която приютява ги в свойта нежна,сладка пазва,
и приказка започва като музика дивно да звучи,
и Млечният път изтръпнал,в захлас ги слуша,
омаян,смаян от тази тъй божествена симфония,
в която в синхрон се вплитат като в здрава нишка
безумие,страст,изразяваща се във въздишка,
която тънко по скулите на бледата Луна се рони,
и под формата на сладостта на сочен нар
облива,напоява,упоява моето размекнато сърце,
което спящо в съня ми се усмихва,и нежно в
дланите си я притиска,сякаш е ангелско перо,
което скърцайки по неговите тънки-паус гънки,
пише приказка една желана,но още неживяна,
в която ти,любими мой,си главния,лиричния герой.
И тъй,луната-сватовницата стара,мъдра рече-
Щастие безброй ви аз желая като звезден водопад,
и в него сладко,сладко се топнете,сливайки душите свои в една,наречена с името на Любовта.
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
