Констатирам си по навик как бързо профучават месеците, докато успея да въздъхна...Март не прави изключение - вали, духа, припича, цъфти, жужи, прецъфтява...Заминава си март! Свършва. Заедно с цветчетата на сливови и бадемови дървета, вятърът го издуха - запазих си цъфтящия, същинския му портрет в няколко работици.





една дъска ми попадна миналия петък и я изпозлвах за основа и основание за пролетно пано, Петелът е мини.- случайно лятно включване 



качвам и по-детайлна снимка колко мини е :)



клончета, които съм декорирала







папагалите са малко екзотични за този географски пояс, но ги правя от месец за една конкретна почитателка на семейството им

Разкошен петел! :)))

Благодаря! Качих го още веднъж - да потвърдя! ;)

А кукуригащият зове нови цветове да се разтворят.

Следва разкошен светъл и многоцветен април!
Петлето напето, дървеното пано преди него, клончетата с шарените пилета и екзотичните папагали - прелестни са всички!
Носят пролетно, Великденско настроение!
Искам гииии:)))!

и пренаселен!

Идат пъстрите цветове на лятото :)

как успява все да ни изпързаля пустото време!

Мога да ти направя папагал и цъфнало клонче с птички! Поне до края на април, за Великден!

Клонче, клонче. Щом няма дърво:)
Прекрасна си, Доре!!!!!!()

Какъв голям портокал - фон на миниатюрното пернато!:)))
А петлето е станало уникално!
И всичко останало - папагали и клонки, и птици. Сътворила си един вълшебен, неувяхващ в багрите и настроението си свят в прецъфтяващия март!
Изпращаме първия пролетен месец с благодарност за цветята и щъркелите!
И на теб благодарност,
скъпа Доре, прекраснице надарена!
Весела пролет!

петелът го е издърпал с кукуригане :)
Благодаря! Пълен ардауш - бих искала да постигам подредбата и съвършенството на пролетния безпорядък, но моето си е един хаос на птички и розов цвят! Утешавам се, че съм съхранила няколко клончета март, няколко пролетни мига. Лаская се:)

Здрав и весел април!

Вдъхновяващо е. Поздравления!

Едно прекрасно пролетно стихотворение за настроение

ПРОЛЕТ
Напече ми се гърбът от слънцето
и си стоя, и се отнасям.
Из двора цъфтят разхвърляни
дръвчета от всякакви раси.
Цъфтят и джанки, и круши,
лешници и други такива.
Пръстта премигва и пуши –
захарна, сладка и жива.
Какво да кажа – хубаво,
хубаво ми е на очите.
Тук съм си и съществувам –
невидимо и удивително.
Тук съм си и ми е леко,
не ми се мърда никъде.
И без Дебелянов и Чехов
в двора разцъфнаха вишните.
И без да се правя на умен,
си казвам – ами това е!
В небето облачето сапунено
пере на ръка и си играе.
Николай Милчев