Има една приказка за появата на това чудно красиво цвете,но според стара келтска притча историята на коледната звезда звучи така:
Абат Йоханес,един приятел на зцветята,горе,далеч на север,се грижел за своята градина с цялото си умение и любов.И вярвал,че в нея са събрани всички растения на земята.
Той си имал и градинар,който вярно служил на неговите стремежи.
Един ден той чул разправия в градината си и видял как една стара жена се карала с градинаря му...Тя се била промъкнала през една тайна портичка и разказвала оживено,че уважавала стремежите на абата,но че самата тя имала градина много,много,в пъти по-хубава от тази.Абатът любопитно попитал дали може да види нейната тъй прехвалена градина,на което старицата му отговорила след известно колебание,че ще му я покаже,като дойде да го вземе в нощта срещу Рождество Христово....
Изпълнен с вълнение абатът с трепет очаквал настъпването на Коледа,и наистина на Бъдни вечер дошло едно момче,което дошло и го повело надалеч в Бьоинската гора,където живеело едно разбойническо семейство.Те дълго вървели през гъстите гори,а вече ставало все по-тъмно и по-тъмно,докато настъпила нощта.От далечните села започнали да звънят камбаните на среднощната служба и тогава те стигнали до обиталището на старицата и нейното семейство,където тя ги посрещнала.

Отначало нищо не се случило.По заповед на старицата царяло дълбоко мълчание,никой не произнасял и една-единствена дума.Изведнъж гората се просветлила и абатът могъл да види как дърветата изведнъж станали зелени и как навсякъде поникнали най-прекрасните цветя.Птичките в клоните започнали да пеят и полъх на чудни аромати повял над изненаданите зрители.

Скоро прозвучала и музика.Това било пеене на ангелски гласове и абатът паднал на колене,защото можал да съзре образите на ангелите.Но на рамото на градинаря,когото абатът взел със себе си,кацнал един бял гълъб.В своето объркване,той отблъснал гълъба,и изкрещял от дълбините на своето уплашено сърце,че всичко това е дяволска работа.В същия момент цялата етерна пролет изчезнала и абатът паднал мъртъв на земята.В смъртта си успял да хване,да сграбчи едно цвете,което стиснал в юмрука си с последни сили.

Никой не могъл да отвори юмрука му.Накрая,след дълги усилия, това се отдало на градинаря му.В шепата на абата той намерил едно цвете,което посадил в градината на манастира и изпълнен със съжаление за случилото се,се грижел за него.
Това било Коледната Звезда.


И още една легенда за коледната звезда.
Това се е случило в един мексикански град в навечерието на Коледа.
Едно много бедно момиче искало да остави някакъв подарък пред статуята на Иисус,но просто нямало какво...Тогава баща му го утешил,казвайки му: "Моето момиче,Исус Христос е толкова добър,че каквото и да му поднесеш,то той ще го приеме с цялото си сърце,защото не е важно какво даваш,а с какво сърце му го даряваш,а твоето,моето дете,е толкова чисто."
Зарадвало се малкото момиче,набрало сухи,изсъхнали цветя,и ги поднесло на Спасителя в дар.На Бъдни вечер се случило чудото....полските сухи цветя запламтели с онзи ален пламък подобно на кървавите сълзи на сина на Бог.

И още една легенда за коледната звезда:
В нощта на Рождество едно малко момиче вървяло тъжно към църквата,защото просто нямало кащво да поднесе на Младенеца.Спряло до храстите и горчиво заплакало.Сълзите му закапали по листата на един от тях,и те се оцветили в червено.Щастливо момичето откъснало няколко от тях,и ги сложило пред яслата на Младенеца.

Коледната звезда е цветен символ на Рождеството на Спасителя, и като такъв е хубаво да го има във всяка една къща.
Алените пламъци на това цвете ни напомнят с цвета си за сълзите,които Бог е пролял,давайки на света своя единствен,единороден син.

засега лека нощ...и да сънувате джуджетата на Дядо Коледа:))