*

*

*

Тишината вали уморено,
бавно,на пресекулки,
попила в себе си
хиляди,мили спомени,
удавени вече в хорска злост.
И тънък,язвителен присмех...
Смеят се клоуните-
облечени човешки лица-
сложили грим и маски
изпод изпотрошени витрини...
болни сенки...
бледи отражения на човеци.
Тишината прокудена далеч,
ограбена,изземва лудия им смях.
До болка от неосъзнатост грях.

Тишината вали уморено...
Бавно...
На пресекулки...
Присяда тихо в мрака.
Бавно...
На пресекулки...
въздиша...
Онемяла изстива...
сова гласът и пое.