Постинг
31.07.2019 17:03 -
Приятелството....размисъл
Автор: hloris
Категория: Други
Прочетен: 571 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 31.07.2019 17:05
Прочетен: 571 Коментари: 2 Гласове:
12
Последна промяна: 31.07.2019 17:05
А вчера беше денят на приятелството...доколко успяваме да бъдем такива?
И кой може да се нарече наш приятел?
В свят на коварство,лъжи,и предателство...лицемерие,двуличие и подлост....свят,в който
парите са издигнати не в средство за живот,а в култ,пред който се прекланяме.
И защо толкова често тези,които сме смятали за приятели ,ни предават първи...
Колко е вярно,колко вярно....
Че само от истински приятел може да се роди качествен предател.
Защо приятелствата толкова трудно оцеляват с времето??
Просто защото те не са били такива....а чисто и просто зад тях е стоял интерес,
или общи такива?
Приятел....човек доста трябва да си помисли кой друг човек може да нарече така...и при какви обстоятелства.
Приятелството се оценява чрез времето,и трудностите,през които то преминава....
този,който е до теб в трудните ти,безкрайно тежки моменти,
този,който е могъл да поеме част от твоята болка....
Приятел....предател....колко често се случва...просто защото не сме успели да различим пласта от фалша във него.И сме останали излъгани...понякога двупосочно.
Помислете си какви приятели сте вие реално,и колко хора са до вас именно в трудните ви моменти,защото те са истинските,освен ако не ви се пишат такива от съжаление,което пък винаги е съпроводено с голяма доза болка.
Двустранна е. И е мъчителна....и тя става причина за умирането на това приятелство
Приятел...човек,когото си допуснал в своя свят,и той ще стои до теб,дори когато той рухва...не познава абдикация...моите реални приятели се броят де факто на едната ми ръка....и им благодаря,че ги има.
А вие....вие имате ли такива хора до себе си??
Индикации винаги има,когато един човек ще ни предаде....най-лошото,ако просто ни е използвал и захвърлил като носна кърпичка....тогава болката е голяма и неописуема.
И трябва да търсим вината в себе си,а не в него,че сме се предоверили,преди да е издържл проверката на времето.
Не бива да съжаляваме за такива хора,защото те просто са ни дали,преподали поредния урок....как,защо и на кого да се доверяваме,и доколко...и даже
трябва да им благодарим,да простим,и да продължим напред...към следващият приятел,но този път опитът ще е този,който ще ни пази.
Който не слуша интуицията си,своя вътрешен глас,си плаща прескъпо за своето предоверяване.
И кой може да се нарече наш приятел?
В свят на коварство,лъжи,и предателство...лицемерие,двуличие и подлост....свят,в който
парите са издигнати не в средство за живот,а в култ,пред който се прекланяме.
И защо толкова често тези,които сме смятали за приятели ,ни предават първи...
Колко е вярно,колко вярно....
Че само от истински приятел може да се роди качествен предател.
Защо приятелствата толкова трудно оцеляват с времето??
Просто защото те не са били такива....а чисто и просто зад тях е стоял интерес,
или общи такива?
Приятел....човек доста трябва да си помисли кой друг човек може да нарече така...и при какви обстоятелства.
Приятелството се оценява чрез времето,и трудностите,през които то преминава....
този,който е до теб в трудните ти,безкрайно тежки моменти,
този,който е могъл да поеме част от твоята болка....
Приятел....предател....колко често се случва...просто защото не сме успели да различим пласта от фалша във него.И сме останали излъгани...понякога двупосочно.
Помислете си какви приятели сте вие реално,и колко хора са до вас именно в трудните ви моменти,защото те са истинските,освен ако не ви се пишат такива от съжаление,което пък винаги е съпроводено с голяма доза болка.
Двустранна е. И е мъчителна....и тя става причина за умирането на това приятелство
Приятел...човек,когото си допуснал в своя свят,и той ще стои до теб,дори когато той рухва...не познава абдикация...моите реални приятели се броят де факто на едната ми ръка....и им благодаря,че ги има.
А вие....вие имате ли такива хора до себе си??
Индикации винаги има,когато един човек ще ни предаде....най-лошото,ако просто ни е използвал и захвърлил като носна кърпичка....тогава болката е голяма и неописуема.
И трябва да търсим вината в себе си,а не в него,че сме се предоверили,преди да е издържл проверката на времето.
Не бива да съжаляваме за такива хора,защото те просто са ни дали,преподали поредния урок....как,защо и на кого да се доверяваме,и доколко...и даже
трябва да им благодарим,да простим,и да продължим напред...към следващият приятел,но този път опитът ще е този,който ще ни пази.
Който не слуша интуицията си,своя вътрешен глас,си плаща прескъпо за своето предоверяване.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.