Понякога всички думи стават излишни.
              Щом очите казват всичко.
              Те никога не лъжат и не мамят.
              Притворството им е непознато.
              Очи...а всъщност свят.
              А защо  ли те виновно си мълчат?
              Нима изкуството да мамят
             овладяха,и виновно онемяха?
             Очи....а притаена,приютена,
             ранена там душата
             вината своя измамно лека
             наложница им стана,
             отваряйки отново стара рана?