Пътят не е истината.
Истината е в знаците,
които срещаме по пътя си...
маркировката....а това са хората.
Успешното разчитане на знаците...
е в умението да се учим от другите.
Пътят е истината да разберем другите.
Уроците,които научаваме по пътя си...
в това се състои смисълът на живота-
в усвояването им..

Привет, Тони.
Аз ще кажа за своя път и истина. Понеже си падам идеалист и мечтател, и понеже не приемам всички грозни неща, които хората са допуснали в света си и в душите си, и тъй като се стремя към, образно казано, Рая, където има само Добро, и където злото няма власт, то аз търся именно такива хора, със сходни ценности, за да можем да увеличим Доброто на Земята.
На другото съм обърнала гръб, най-общо казано.
Поздрави!

Много мъдро!
Няма ненаучени уроци!
Ако пропуснеш някой урок по пътя - непремено се връщаш да го повториш и научиш.
Всеки има своите Дао дъ Дзин /Път и Постигане/ и колкото по-бързо учим, толкова по-лек става Пътят и по-приятно Пътуването. :)))

Всичко, което ни се случва в този живот е дар и като такъв го приемам. И щастливото, и болката...Пътят е движение с пътните му знаци, маркировки, ремонти, строежи...
Благодаря за мъдростта!