Различните деца...така понякога
пресичат на магистралата на дните ни-
без вдигната ръка,без отражатели
и в челен сблъсък драскат по душите ни.

Светът им е пркътан като в орехче,
орисано от феята на грешките-
горчивото,дори да дойде в повече,
да не покапе чистите ни дрешчици.

Различните деца не тичат с нашите,
те не рисуват шарени човечета
и нищо,че се смеят,или плачат.Те
остават в ъглите на планетата.

И само,само в погледа на майките
узряло тегне гроздето на болката.
Но истината,всъщност,както знаете,
е,че за тях и майки няма толкова.

Различните деца растат по Коледа,
когато щедро даваме излишното
и в съвестта запушваме пробойната
от игления напев на различното.

                                                            Владо....Откровения...llich