А вчера беше денят на приятелството...доколко успяваме да бъдем такива?
И кой може да се нарече наш приятел?
В свят на коварство,лъжи,и предателство...лицемерие,двуличие и подлост....свят,в който

Като охлювите носим къщичката си под формата на маска.
Даже се страхуваме да я свалим,дори когато спим...
Става второто ни съкровено Аз.

Контролът изпаднал в транс,
крещеше с цяло гърло,
че единствен той

Чертах с очите ти небе,
а то оказа се море,
което яростно

"Не я бе виждал отдавна,а не можеше да я забрави.Имаше едно кътче в неговото сърце,заето от нея и той не можеше да я прогони от там.Едно кътче,но то владееше цялото му същество."
                                        Димитър Талев
Домът ...

"Никога не бъркай моя характер с моето отношение.
Моят характер зависи от мен.
А моето отношение....от твоето поведение."

За тези,които знаят какво е истинското приятелство....
то си проличава в трудните моменти в живота на човек.
За тези,които са до вас,когато ви е много,безкрайно тежко

Казваха ми,че ти само си четкаш егото,държейки се така с мен...изпокарах се с всичките си приятелки заради теб.....не искат и да чуват вече дори и името ти...а аз глупачката се чувствам така
Писал го е мъж,но все едно е влязъл и погледна...

       .

Тишината разцепена мълчеше.
Агонизираше.
Оплакваше възкръсването си.

 Страхът е моя страж.И паж.
 Зорко ме следи с поглед кух.
 Държи душата ми в плен.