Този следобед отскочих до кварталния минимаркет да си набавя плодове и зеленчуци. Предвидливо взех една голяма здрава чанта тип торба, за да не купувам найлонови пликчета. Дойде ми редът и продавачката попита:

– Торбичка искате ли?

– Не, благодаря! – отговорих учтиво и продължих да прибирам таксуваните продукти в чантата.

Продавачката гледаше разсеяно – личеше ѝ, че е уморена. Тъкмо да сложа и ябълките – последното, което взех – тя попита:

– Торбичка искате ли? – и сещайки се в същия миг, че въпросът ѝ е повече от излишен, разтърси глава може би, за да дойде на себе си, и добави – Ох, прощавайте!...

–  Вие изглежда сте включили на автопилот – подкачих я аз и веднага ми мина през ума, че ако няма чувство за хумор, може и да ми тегли една „благословия“... Вместо това ме погледна разбиращо и заедно избухнахме в смях. После каза:

– Явно съм включила на автопилот, но имам една колежка, която е по-зле и от мен. Разказа ми наскоро, че отишла да напазарува в голям супермаркет. Когато касиерката приключила с таксуването на продуктите ѝ, тя се обърнала към нея и я попитала:

– Това ли е всичко?

И двете похълцахме от смях известно време и си пожелахме приятна вечер.