Постинг
03.06.2013 12:01 -
Игра на чест
Автор: hloris
Категория: Забавление
Прочетен: 296 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.06.2013 00:31
Прочетен: 296 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 06.06.2013 00:31
Да те лъжа теб защо?!
Не е ли вече все едно?!
Потайник ти голям си
и сваляч от класа-знам,
но защо ли в твоя плен
коварен все попадам аз?!
Бяла,слънчева ми е душата-
в нея просто нямаш място ти,
там,при другата,оная,злата,
ти върви,и мен на мира остави!
Моя дух защо в твоя вля се
сякаш поточе в пясък сух,горещ,
и не ще да се завърне пак при мен,
оставяйки в твоя безмилостен,коварен плен,
подчинявайки се на една измислена игра,
в която като факла душата просто изгоря...
Карта за игра не съм,баронеса нежна също,
просто моя ум те увлича страстно,бясно,
в танц един лудешки,а може би мъртвешки...
Бледа аз съм пеперуда,с опърпани от студ крила,
а ти омайнико велик,просто поглед спри на моя лик,
и след туй ме остави на мира,и върви по дяволите
а душата-пеперуда бледа уморена,там на сянка
ще приседне,и дълго,дълго ще се взира по оставената
диря,която в нощите се белее,избледнява,и
и светли,сладки спомените възкресява,
но същевременно като една съдница строга
отмерва своята присъда страстна,властна,
вкарвайки я в строго очертана рамка,сякаш е просто
овална,нежна,ясна,безпристрастна,светла сянка...
Не е ли вече все едно?!
Потайник ти голям си
и сваляч от класа-знам,
но защо ли в твоя плен
коварен все попадам аз?!
Бяла,слънчева ми е душата-
в нея просто нямаш място ти,
там,при другата,оная,злата,
ти върви,и мен на мира остави!
Моя дух защо в твоя вля се
сякаш поточе в пясък сух,горещ,
и не ще да се завърне пак при мен,
оставяйки в твоя безмилостен,коварен плен,
подчинявайки се на една измислена игра,
в която като факла душата просто изгоря...
Карта за игра не съм,баронеса нежна също,
просто моя ум те увлича страстно,бясно,
в танц един лудешки,а може би мъртвешки...
Бледа аз съм пеперуда,с опърпани от студ крила,
а ти омайнико велик,просто поглед спри на моя лик,
и след туй ме остави на мира,и върви по дяволите
а душата-пеперуда бледа уморена,там на сянка
ще приседне,и дълго,дълго ще се взира по оставената
диря,която в нощите се белее,избледнява,и
и светли,сладки спомените възкресява,
но същевременно като една съдница строга
отмерва своята присъда страстна,властна,
вкарвайки я в строго очертана рамка,сякаш е просто
овална,нежна,ясна,безпристрастна,светла сянка...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.