*

*

*

Веднъж,един-единствен път
егоистка ти мене ме нарече...
Все едно с меч ме ти на две разсече.
А към днешна дата гордостта ми
подло изхлузена лежи ми
полумъртва в краката...
Егото...сърцето нейно...
бледо диша то едва-едва.
Свило се на мъничко кравайче
днес е то без никакво достойнство.
Егоистка съм,защото съм Жена
с гордост,чест и малко свян
в моя свят тъй мъничък,още и прибран.
Егоистично хлипа в отчаяние
душата осиротяла,онемяла.
Обърнала гръб на егоизма си,
тъй присъщ и,и насъщен
се пита как си в този час?!
Егоистично ми мълчиш сейчас.
Две вселени ,много угнетени
срещнаха се...челен сблъсък
по една случайна неслучайност.
И кой е по-голям егоист
дилема си остава най-надлежна,
при това прилежна,като нож дамоклев
да виси над нас.И раздялата...
Раздялата,ах,таз угроза черна
с отровната си паст егото
егото ми глътна мигновено
на шега в тоз злокобен час.
Егоистка аз каква съм
при това при притъпено,изхабено его...
отчупено парченце то от същността ми.
Егоистка си....проклета и заклета
повтаря ми,реди ми и сърцето клето...
Ето и в тоз среднощен час,на кървава луна,
мислиш си егоистично,доста нарцистично.
За неговото его наранено,принизено,
осквернено теб не те е грижа,ама нито грам.
Престани да се самозалъгваш...
егоистична малка си лъжкиня.
Отвържи го егото,в морето го хвърли,
и щастието само ще дойде в твойте,
трескаво забързани от умора дни.
Ще помисля....обещах на хлипащото мое его...
в джобчето пришито на съвестта небрежно,
много нежно аз го скрих,добре прикрих.
И волно,предоволно всичко аз
лежерно пред теб го изповядах.
Ребусът...загадка толкоз сложна
аз сама съших. А дали я правилно реших?!

Ще го преработвам,
когато ми остане време.
Туй е публичната чернова.
Моля за вашето снизхождение,
но това от раз е моето вдъхновение.
Изливам си го в този час,
и си лягам аз да спя,
защото утре ме чакат при това
милион и едно дела...реални при това.