Тъгата в очите ти
задава ми въпроси,
и милост тя не проси.
Тъгата в очите ти
-облак натежал-
изтръска върху
съвестта ми блудна
пороен дъжд
от мили упреци,
при това не боси.
Тъгата в очите ти
със стрела
на име укор,
безмълвно ме прониза.
Уши си нова риза
с отговорите,
при това безгласни.
Тъгата в очите ти
подобно меко
падащ водопад
заля,удави
и моя крехък,
тъй раним,
и нежен свят...
Тъгата в очите ти-
лотос в реката лета-
отрони се от таз забрава,
безшумно пропадна,
и задъхано изплува
във вихър щур и див-
копие,пронизало ми дните.
Тъгата ти...цвете чудно
със сладък аромат на
амбра и на мускус
като в мъгла обвито
с невидима наметка
ревизия направи
без никаква отметка.
Тъгата в очите ти...
воал от болка тиха...
обгърна сърцето плахо
притихна,сгуши  се в него
и запя приспивна песен...
на ни на....ти си...,само ти...
в мойте пълни с горест дни.
Смисъл им придаваш чуден,
още сладък и безумен.
Тъгата от твоите очи
подобно на лавина
изтъркули се в душата ми....
излъскана пъртина.
Тъгата  твоя присмехулно
се засмя в съня ми...
и приседна тихо в очите
да дочака светло,наше утро.

той си знае
тъгата в очите ти извира
и тя подобно на талази
приизжда в моя дълъг ден,
присяда тихо и ме пази мълчаливо,
а пък аз пак ризата и днес изпрах.
И тъгата в любимите очи
уморена и притихнала заспа.
А аз ще я пазя кротко в съня.