Очите ти са изворна вода,
на която нямам аз насита!
Очите ти са живата вода,
и толкоз много лековита!
Пия,пия,и не се напивам,
а те изпиват ме бемилостно.
Очите ти с цвят на шоколад,
побират, без да осъзнават,
ранимият ми,крехък свят!
Очите ти говорят вместо теб,
посяват в мен пожари...
Очите ти...два нежни
лотосови цвята,
ме галят до забрава!
И безвремие те творят
ад и рай ведно живеят...
Очите ти....живата вода
от тях тече,струи...
и попива в уморените ми дни!
Очите ти..пълни с изворна нега,
карат ме просто да летя!
Очите ти...

да изповядваш на един дъх мислите и вдъхновенията си, за което се иска и прямота и смелост!
Очите!
След предишния стих за Тишината, която е прозореца към собствената ни душевност, очите са тези прозорци, през които се прозира чуждата! А ти чудесно показваш как може да се гледа през тях!
Поздравления Тони!

П. А аз носталгично си спомних една моя аналогична изповед от май, миналата година, която кръстих „Очите!“. А не знам даже дали получателя я е прочел :-)

И аз го публикувах това с малко тъга,и повече болка,защото това е нещо отпреди две години и половина може би....има и лъжовни очи....които умеят много добре да прикриват това,което чувства душата им...и подвеждат и другите...

е,аз също не зная дали получателят я е прочел....искам да не е...брътвежите на една влъхва.
Носталгично магнетични нечии очи
оставиха пулсираща болка в мойте дни.
Очи,в чиито огън аз изгорях...
сега купчинка съм от тъга...и шепа прах...

Е, няма да си първата, нито последната, която ще осъзнае, и докаже, че митовете и легендите са реални алегории.
Само Огънят духовен в Очите на птицата Феникс, не изгарят. Те Я възраждат от пепелта за полет, и за учудване на не Вярващите :-)))
Ама ти това си го знаеш :-)))