Постинг
15.05.2019 22:21 -
Твоето име е....ЩАСТИЕ
Автор: hloris
Категория: Тя и той
Прочетен: 1163 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2019 22:46
Прочетен: 1163 Коментари: 12 Гласове:
13
Последна промяна: 15.05.2019 22:46
*
*
*
Днес е Международният ден на семейството.
Не зная защо веднага го свързах с реалити-шоуто "Смени жената",което понякога гледам.
Е, тази вечер го гледах,и много ми допадна израза от писъмцето на единия от участниците до половинката му-
"ТВОЕТО ИМЕ...ЗА МЕН Е СИНОНИМ НА ЩАСТИЕ."
А вие имате ли такъв човек до себе си?
И ако да,и ако желаете, то просто го опишете с няколко думи...
Ако ли пък все още не сте го срещнали,то можете да опишете как искате да изглежда/като визия и като личностни качества/ човека,когото можете да наречете с по-горното изречение...
Аз да кажа първо от свое име,че на мен това ми го каза един човек,но по малко по различен начин..."С теб съм щастлив".Един-единствен път.
Не зная защо мен това много ме изплаши.
*
*
Днес е Международният ден на семейството.
Не зная защо веднага го свързах с реалити-шоуто "Смени жената",което понякога гледам.
Е, тази вечер го гледах,и много ми допадна израза от писъмцето на единия от участниците до половинката му-
"ТВОЕТО ИМЕ...ЗА МЕН Е СИНОНИМ НА ЩАСТИЕ."
А вие имате ли такъв човек до себе си?
И ако да,и ако желаете, то просто го опишете с няколко думи...
Ако ли пък все още не сте го срещнали,то можете да опишете как искате да изглежда/като визия и като личностни качества/ човека,когото можете да наречете с по-горното изречение...
Аз да кажа първо от свое име,че на мен това ми го каза един човек,но по малко по различен начин..."С теб съм щастлив".Един-единствен път.
Не зная защо мен това много ме изплаши.
Какво означава етнонима траки
Българите винаги са били Българи
Имената на Поморие от древността до годи...
Българите винаги са били Българи
Имената на Поморие от древността до годи...
чисто и просто механически да се гласува...
Аз искам да срещна човек с качества,който може да се нарече човек с главно Ч,
и най-вече да умее да чете в душата ми...да ме чете като книга...
смея се като луда,защото аз съм толкова непостоянна и променлива,надали изобщо ще съумее да ме "прочете".
Много голямо търпение ще му е необходимо явно..и времеV
Не зная защо,но ми е много,много смешно...аз и сериозни взаимоотношения????
Явно голяма несъвместимост има тук:D
Но не ми е сред приоритетите....поне на този етап.
Не го търся...
Странно...сънувах един сън,на който ми се присъни отец Серафим,след като отидох буквално ревяща с глас там,обидена от един човек,на когото страшно много държа...та отец Серафим ми каза в съня ми,че еди-кой си е човекът за мен,и че ми е предопределен от Бога...
Този сън също много ме изплаши...сънувах го преди две-три години,но ми е толкова ясен.
Вие вярвате ли в тези неща?
Че всичко някой някъде е начертал с кой да бъдем...в предопределеността?
цитирайАз искам да срещна човек с качества,който може да се нарече човек с главно Ч,
и най-вече да умее да чете в душата ми...да ме чете като книга...
смея се като луда,защото аз съм толкова непостоянна и променлива,надали изобщо ще съумее да ме "прочете".
Много голямо търпение ще му е необходимо явно..и времеV
Не зная защо,но ми е много,много смешно...аз и сериозни взаимоотношения????
Явно голяма несъвместимост има тук:D
Но не ми е сред приоритетите....поне на този етап.
Не го търся...
Странно...сънувах един сън,на който ми се присъни отец Серафим,след като отидох буквално ревяща с глас там,обидена от един човек,на когото страшно много държа...та отец Серафим ми каза в съня ми,че еди-кой си е човекът за мен,и че ми е предопределен от Бога...
Този сън също много ме изплаши...сънувах го преди две-три години,но ми е толкова ясен.
Вие вярвате ли в тези неща?
Че всичко някой някъде е начертал с кой да бъдем...в предопределеността?
под там имам предвид "Руската църква" на бул."Цар Освободител"
Това е много странно място....с много странна енергетика...там не се чувстваш като в църква....там влизайки се чустваш като част от някаква си общност...може би човешката такава...странно място наистина
цитирайТова е много странно място....с много странна енергетика...там не се чувстваш като в църква....там влизайки се чустваш като част от някаква си общност...може би човешката такава...странно място наистина
Малиии, пропуснал съм го вчера.
”Ако те водят за ръка - това е майка ти.
За носа - това е любовницата ти.
Под ръка - това е жена ти или полицията.” :)
Сериозно може да се прочете в кн. ”Трите кръга” на покойния Ангел Г. Грънчаров - ЕЛТИМИР. Господ да го прости.
На кратко - семейството, родата, държавата.
Кое е цяло?
:)))
цитирай”Ако те водят за ръка - това е майка ти.
За носа - това е любовницата ти.
Под ръка - това е жена ти или полицията.” :)
Сериозно може да се прочете в кн. ”Трите кръга” на покойния Ангел Г. Грънчаров - ЕЛТИМИР. Господ да го прости.
На кратко - семейството, родата, държавата.
Кое е цяло?
:)))
Да разбереш другия е синоним да го обичаш! Това е най-важно за мен.:)
цитирайКато изчетох всичко написано, или по-скоро изповядано от тебе, тръгнах да се замислям и за Семейството (дълга тема), и за останалите ти така естествени въпроси. Но тъкмо да изпадна в логорейност, и ми стана така усмихнато и приятно че има хора като тебе... (само да не се обидиш) с чувственост на малко дете и търсеща и мислеща, като зрял и разумен човек.
Може да не повярваш, но моите наблюдения са че тези качества в хората все повече изчезват. (а аз страдам от наблюдателност :-) А ако си мислим че не е така, е защото всички са се научили да ги имитират. Някои зле, други направо перфектно. Ами зависи от чипа :-)))
Като прочетох коментара на tonsun, се съгласих веднага с него! И ще си позволя с най-добро отношение да предположа някакви размисли за споделеното и от предишните ти постинги.
Според мене ти имаш завидна женска чувственост да възприемаш директно послания „от горе“, които така сладурско те объркват, че чак си си отрязала косата.
Аз мисля че просто трябва да използваш дарбата си да „Гледаш“, но после и да „досънуваш“ във вътрешния си мир и сред дадената ти от Господ градинка, и всички отговори ще си дойдат сами. Аз мисля че си щастлив човек.
Та, за това така ще ти отговоря! Повярвай си че „Твоето Име е синоним на Щастие“. И всички до тебе така ще го изричат. И този, който „чакаш“! :-)
А аз тайничко ти завиждам :-)))
П.П. Замислих се дали този начин на споделяне не е откриване на лично пространство пред т.н. Хейтъри“, и се сетих, че хора като тебе са отворени и уязвими. Но вярвам че си имаш своя защитна система за това. Глей я Веси примерно... Постоянно се разказва и раздава, и не и пука :-))) - „Имам си давам“ - разправя :-)))
цитирайМоже да не повярваш, но моите наблюдения са че тези качества в хората все повече изчезват. (а аз страдам от наблюдателност :-) А ако си мислим че не е така, е защото всички са се научили да ги имитират. Някои зле, други направо перфектно. Ами зависи от чипа :-)))
Като прочетох коментара на tonsun, се съгласих веднага с него! И ще си позволя с най-добро отношение да предположа някакви размисли за споделеното и от предишните ти постинги.
Според мене ти имаш завидна женска чувственост да възприемаш директно послания „от горе“, които така сладурско те объркват, че чак си си отрязала косата.
Аз мисля че просто трябва да използваш дарбата си да „Гледаш“, но после и да „досънуваш“ във вътрешния си мир и сред дадената ти от Господ градинка, и всички отговори ще си дойдат сами. Аз мисля че си щастлив човек.
Та, за това така ще ти отговоря! Повярвай си че „Твоето Име е синоним на Щастие“. И всички до тебе така ще го изричат. И този, който „чакаш“! :-)
А аз тайничко ти завиждам :-)))
П.П. Замислих се дали този начин на споделяне не е откриване на лично пространство пред т.н. Хейтъри“, и се сетих, че хора като тебе са отворени и уязвими. Но вярвам че си имаш своя защитна система за това. Глей я Веси примерно... Постоянно се разказва и раздава, и не и пука :-))) - „Имам си давам“ - разправя :-)))
nedovolen написа:
Малиии, пропуснал съм го вчера.
”Ако те водят за ръка - това е майка ти.
За носа - това е любовницата ти.
Под ръка - това е жена ти или полицията.” :)
Сериозно може да се прочете в кн. ”Трите кръга” на покойния Ангел Г. Грънчаров - ЕЛТИМИР. Господ да го прости.
На кратко - семейството, родата, държавата.
Кое е цяло?
:)))
”Ако те водят за ръка - това е майка ти.
За носа - това е любовницата ти.
Под ръка - това е жена ти или полицията.” :)
Сериозно може да се прочете в кн. ”Трите кръга” на покойния Ангел Г. Грънчаров - ЕЛТИМИР. Господ да го прости.
На кратко - семейството, родата, държавата.
Кое е цяло?
:)))
Майтапя се естествено,макар че погледнато реално ти имаш точния режим на сън и бодърстване.
Как ме нахили с този виц ако знаеш...ще погледна,ако я намеря,макар че реално погледнато всяко едно семейство си е само по себе си уникално....хората са толкова различни.
И от там и семействата им....мисля,че родата не трябва да има пръст в едно семейство,в отношенията в него.Това са отношения,които касаят само двама души...територия инкогнита за останалите трябва да бъде.
valeska написа:
Да разбереш другия е синоним да го обичаш! Това е най-важно за мен.:)
Обичаш ли го,то определено и ще го разбираш,защото това предполага,че имаш достъп до най-тайното му и съкровено място,наречено с името "душа"
tonsun написа:
Може би, когато спрем да търсим хората, които нашите желания и въображение са изградили в съзнанието ни, и започнем да ги приемаме такива, каквито са; да ги погледнем с широко отворени очи и приемем всяко тяхно качество и всеки техен недостатък...Да се научим от време на време да се поглеждаме през очите на другите... Може би, когато спрем непрекъснато да се лутаме, да търсим, да искаме... Може би тогава ще открием, че Щастието е било винаги до нас.
Да,имаш право....човик трябва да държи сетивата си широко отворени,както и сърцето си....
Може би по този начин ще има възможност да "види" и това,което евентуално търси.
И може би тогава ще се задейства вселенския закон,че подобното привлича подобното...
Макар че погледнато реално ние харесваме у хората това,което ние притежаваме в по-малка степен....може би това се явяване някакво допълване...божа работа,както се изразяваше моята баба.
Но аз лично вярвам,че голямата любов се явява един-единствен път в живота на човека.
lexparsy написа:
Като изчетох всичко написано, или по-скоро изповядано от тебе, тръгнах да се замислям и за Семейството (дълга тема), и за останалите ти така естествени въпроси. Но тъкмо да изпадна в логорейност, и ми стана така усмихнато и приятно че има хора като тебе... (само да не се обидиш) с чувственост на малко дете и търсеща и мислеща, като зрял и разумен човек.
Може да не повярваш, но моите наблюдения са че тези качества в хората все повече изчезват. (а аз страдам от наблюдателност :-) А ако си мислим че не е така, е защото всички са се научили да ги имитират. Някои зле, други направо перфектно. Ами зависи от чипа :-)))
Като прочетох коментара на tonsun, се съгласих веднага с него! И ще си позволя с най-добро отношение да предположа някакви размисли за споделеното и от предишните ти постинги.
Според мене ти имаш завидна женска чувственост да възприемаш директно послания „от горе“, които така сладурско те объркват, че чак си си отрязала косата.
Аз мисля че просто трябва да използваш дарбата си да „Гледаш“, но после и да „досънуваш“ във вътрешния си мир и сред дадената ти от Господ градинка, и всички отговори ще си дойдат сами. Аз мисля че си щастлив човек.
Та, за това така ще ти отговоря! Повярвай си че „Твоето Име е синоним на Щастие“. И всички до тебе така ще го изричат. И този, който „чакаш“! :-)
А аз тайничко ти завиждам :-)))
П.П. Замислих се дали този начин на споделяне не е откриване на лично пространство пред т.н. Хейтъри“, и се сетих, че хора като тебе са отворени и уязвими. Но вярвам че си имаш своя защитна система за това. Глей я Веси примерно... Постоянно се разказва и раздава, и не и пука :-))) - „Имам си давам“ - разправя :-)))
Може да не повярваш, но моите наблюдения са че тези качества в хората все повече изчезват. (а аз страдам от наблюдателност :-) А ако си мислим че не е така, е защото всички са се научили да ги имитират. Някои зле, други направо перфектно. Ами зависи от чипа :-)))
Като прочетох коментара на tonsun, се съгласих веднага с него! И ще си позволя с най-добро отношение да предположа някакви размисли за споделеното и от предишните ти постинги.
Според мене ти имаш завидна женска чувственост да възприемаш директно послания „от горе“, които така сладурско те объркват, че чак си си отрязала косата.
Аз мисля че просто трябва да използваш дарбата си да „Гледаш“, но после и да „досънуваш“ във вътрешния си мир и сред дадената ти от Господ градинка, и всички отговори ще си дойдат сами. Аз мисля че си щастлив човек.
Та, за това така ще ти отговоря! Повярвай си че „Твоето Име е синоним на Щастие“. И всички до тебе така ще го изричат. И този, който „чакаш“! :-)
А аз тайничко ти завиждам :-)))
П.П. Замислих се дали този начин на споделяне не е откриване на лично пространство пред т.н. Хейтъри“, и се сетих, че хора като тебе са отворени и уязвими. Но вярвам че си имаш своя защитна система за това. Глей я Веси примерно... Постоянно се разказва и раздава, и не и пука :-))) - „Имам си давам“ - разправя :-)))
Ще започна отзад-напред...хейтърите са си хейтъри....да,мислила съм си го това,че човек става уязвим по този начин,но поне е себе си и е истински.
Веси е уникална в това отношение...направо и се възхищавам.
Аз не мога така като нея....а и трябва ли да бъда като нея?
Да,аз имам нещо,което притежават децата....умея да се радвам като тях...
Ето днес е малко по-светло,слънцето пробива,и ми става толкова хубаво.
Напослесдък правя и пижамени обиколки на градината си,отварям очи и тичам да видя какво се е случило в градината ми през нощта,макар че вечерта съм била там...притежавам любопитството,което е присъщо на малките деца.И тяхната любознателност...
А,и да споделя под сурдинка,че когато се наложи мога и да се тръшкам в буквалния смисъл като тях...
Относно посланията... аз не ги приемам директно,аз просто се опитвам да ги тълкувам,използвайки своята интуиция...да ги натъкмя в рамките на своя зрял разум,да им придам някаква си цялостност и завършеност...дълга и скучна тема...но съм търсещ дух определено..а това е много важно..за мен самата.
Аз съм щастлива сама по себе си.
Не е задължително условие да има някой до мен,за да бъда щастлива....може би това се корени някъде дълбоко в мен,в моите гени...
А косата си я отрязах по чисто технически причини...прекалено е гъста,а и като малка винаги съм била с дълга коса,до кръста,и винаги/единствено момиче в един род и най-голямото в друг/ са ми се радвали и ровили в косата...и прословутите панделки,шноли и прически...такива мили спомени имам от тогава..любимец 13 бях на всички.
Благодаря ти за твоите прозрения,наистина имаш дарбата да гледаш,без да виждаш човекът отсреща.
цитирайЕто днес е малко по-светло,слънцето пробива,и ми става толкова хубаво.
Напослесдък правя и пижамени обиколки на градината си,отварям очи и тичам да видя какво се е случило в градината ми през нощта,макар че вечерта съм била там...притежавам любопитството,което е присъщо на малките деца.И тяхната любознателност...
А,и да споделя под сурдинка,че когато се наложи мога и да се тръшкам в буквалния смисъл като тях...
Относно посланията... аз не ги приемам директно,аз просто се опитвам да ги тълкувам,използвайки своята интуиция...да ги натъкмя в рамките на своя зрял разум,да им придам някаква си цялостност и завършеност...дълга и скучна тема...но съм търсещ дух определено..а това е много важно..за мен самата.
Аз съм щастлива сама по себе си.
Не е задължително условие да има някой до мен,за да бъда щастлива....може би това се корени някъде дълбоко в мен,в моите гени...
А косата си я отрязах по чисто технически причини...прекалено е гъста,а и като малка винаги съм била с дълга коса,до кръста,и винаги/единствено момиче в един род и най-голямото в друг/ са ми се радвали и ровили в косата...и прословутите панделки,шноли и прически...такива мили спомени имам от тогава..любимец 13 бях на всички.
Благодаря ти за твоите прозрения,наистина имаш дарбата да гледаш,без да виждаш човекът отсреща.
Обичаме количествено и степенно, но има една различна любов. Изживял ли си я веднъж остава и е жива дори когато другият си е отишъл от теб, от земята. Виждаш отпечатъка му в докоснатото и сътворено от него, чуваш мислите му през времена и пространства, усещаш невидим дъх, дори да си продължил пътя си с друг човек, когото несъмнено обичаш. Има любови, които избледняват, за други си спомняме с усмивка, с трети свикваме...Но една е разтърсващата, всепоглъщатата, пределно споделената, отдаваща се без остатък. И сякаш по неписано правило е кратка, съдбовно разлъчна. Може и да е предохранително - за да не изгорим.
цитирай
12.
hloris -
Елена,напълно споделям с теб това,за което говориш...голямата,единствена любов...
16.05.2019 22:33
16.05.2019 22:33
emelika написа:
Обичаме количествено и степенно, но има една различна любов. Изживял ли си я веднъж остава и е жива дори когато другият си е отишъл от теб, от земята. Виждаш отпечатъка му в докоснатото и сътворено от него, чуваш мислите му през времена и пространства, усещаш невидим дъх, дори да си продължил пътя си с друг човек, когото несъмнено обичаш. Има любови, които избледняват, за други си спомняме с усмивка, с трети свикваме...Но една е разтърсващата, всепоглъщатата, пределно споделената, отдаваща се без остатък. И сякаш по неписано правило е кратка, съдбовно разлъчна. Може и да е предохранително - за да не изгорим.
независимо дали даден човек е бил,или не нашата голяма любов,то той оставя някакъв си невидим печат върху нас...не зная,но в този твой толкова проникновен коментар долавям някаква си дълбока,скрита тъга...поне аз така го почувствах.
Да,влюбчивостта е едно,а любовта е нещо съвсем различно...тя е всераздаваща се,и не толкова разсъждаваща,тя е като едно малко умопомрачение,в чиито водовъртеж попадаме,понякога без да искаме...тя е не егоистична...тя дава много,но и взема много...тя ни прекроява понякога до степен,че да не можем да се познаем самите ние...говоря за истинската,голямата любов...същата,за която говориш и ти в твоя коментар
да ,такава е...съдбовно кратка и разлъчна.
пп. имаш много интересен изказ,т.е. използваш някои думички,които все едно са измислени от теб самата...
И аз ще го кажа тук,в моя блог като Лекси....искам си приказките,не зная по каква причина ги скри,но толкова удивителна дарба,да,точната дума е ДАРБА ИМАШ ДА РАЗКАЗВАШ...
така че си чакаме приказките...моля те!!!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.