Днес е Сирни Заговезни...денят,в който искаме и даваме прошка.
И цял ден ми е едно ...едно такова никакво,ако трябва да бъда честна.
Криво ми е ....с една дума.
И много,ама много си мислих през целия ден....кое е по-важно да простим и да ни простят и на нас,или просто да живеем така,че да няма на кого да прощаваме и какво да ни прощават на нас.

Не зная,но аз мога да простя,но защо ли не мога да забравя...най-вече думи,с които са ме наранявали тези,на които най-много съм гласувала моето доверие....а те,те просто ме предадоха...точната дума е...използваха.

Не мога да простя даже.
В мен има само гняв,и не към тях толкова,колкото към самата мен...защото съм се оказала в ролята на доверчива глупачка,която ме използваха за своите собствени цели и интереси.
Най-пресният пример ми е от няколко дни....става въпрос за една сделка,която е проведена без моето знание и съгласие.Всъщност то не е и необходимо,защото човекът е в своето законно и изконно право да продава своите дялове от един имот на когото си иска...в случая на всички други съсобственици без мен и моя син.
Не ме разбирайте погрешно.Не се чувствам по никакъв начин ощетена от този факт,макар че са взели от мен,за да дадат на другите...здравите и правите,можещите да работят,и работещите...Няма значение това.
Има значение единствено факта,че същият този човек аз през годините безкрайно много съм го уважавала и зачитала,посрещала съм го като мой вуйчо,а не като вуйчо на съпруга ми...и този същият е наясно в какво положение съм в момента.
И всичкото това нещо,цялото това прехвърляне е станало без аз изобщо да подозирам.
Просто имах едно ходене до Агенцията по вписванията,и защо ли се сетих да направя просто една справка по едно егн...и после ...после цялата истина изскочи.
А същият този беше обещал,че няма да има никакви претенции към тези два имота,искаше единствено да се откажем от своите дялове от наследствената му,бащина къща,и ние,ние всичките останали наследници го направихме.Оставихме му я.

Същият този човек в момента е на 87 години,и доколкото разбрах,има рак,болен е от рак.
Цялата тази история се случва скришно от мен през август,на 1 август 2014 година,без аз изобщо да подозирам какво се случва.
И се опитвам да вникна вече няколко дни в неговите мотиви на поведение,но....не успявам засега.Същият този дядо има една-единствена дъщеря,която работи повече от 25 години в чужбина,в Канада,омъжена е за чужденец,и надали ще се върне някога да живее тук,освен да продаде имотите на баща си.
И да се върна към въпросния дядо,когото наистина съжалявам в случая,защото явно го е застигвало божието възмездие и правосъдие,разболявайки се.
Няма нищо случайно на този свят.
Днес даже мислех да го набера,и да му кажа,че му прощавам,но дали Господ ще му прости,виждайки как взема от мен,жената с болно дете,за да даде на останалите,които никак не са бедни,но по неизвестни за мен самата причини са вперили очи в мен...жена,която се справя сама с всичко,което и поднесе животът.
А,и беше обещал да ни раздели тези два имота той...явно това е било просто прах в очите на останалите.На всички ни.
Заради същият този преди много,много години в къщи ни дойдоха "на гости" хора на бившата ДС...беше оставил два куфара у нас уж с документи,а на практика се оказа,че това са подаръци от служебни командировки...същият работеше като зам-министър в Министерството на земеделието и горите.И не разбрах какво е направил,но зная,че го осъдиха и лежа близо 2 години в затвора.

Вуйчо Цветане,аз ти прощавам за твоята постъпка,дано и онзи отгоре да ти прости,за да можеш по-леко и по-спокойно да напуснеш този свят.
Зная кой стои в основата на цялата тази ситуация....онези двете цветарки-сестрички.
На тях обаче не мога да простя,както и на останалите съучаствици в тази  прикрита сделка.
Чака ги дело,и аз ще ги изкарам имотите на публична продан,и ще си взема САМА толкова,колкото аз си преценя...и не защото съм алчна за земя,а просто за назидание и най-вече заради справедливостта.
И не се чувствам ощетена,а се чувствам омърсена от вашите методи,методите на роднините,които искат да вземат от мен това,което по закон ми принадлежи.

И така,-г-н Цветан Стоименов Иванов,аз ти прощавам,но...те забравям..цялостно и тотално.
За мен ти вече си мъртъв.За мен.
А с онези двете гробищни цветарки ще се занимая подобаващо,таак,както аз си знам и мога...не заради алчност,а защото търся и изисквам справедливост.

и най-интересното от цялата тази история е,че неговата майка,на този вуйчо,баба Мара,е от моя род,тя Е моя прабаба...да,твърди жени сме ние от това племе,от моя род,а аз аз съм достойна дъщеря на баща си.


Татко,ако можеш,прости ми,ти знаеш защо стана така.

кой на кого трябва да даде прошка...аз на него ,или той ...на мен.

Всъщност няма значение,защото при едно лицемерие от едната страна,то никой не дължи никому нищо...и така е правилно и най-достойно.

Разбирам те напълно!
И аз така, на погребението на една възрастна жена, в момента на сбогуване, мислено и казах-" Аз ти прощавам, дано и Господ ти прости Но това не зависи от мен!"
Простих й, но нанесените удари на децата ни останаха! Но на другата и дъщеря- да си понесе последиците от стореното!

Хубави мартенски дни!

Моят син няма да бъде ощетен в случая.Той си има достатъчно.
Просто вече пети ден им се чудя на наглостта и безочието в случая.На постъпката му,но какво може да очакваш от човек,който още носи омразата към племенника си,който е мъртъв,и я прехвърля върху нас в случая.
Но аз вярвам в Божието възмездие и справедливост.