*

*

*

"Нежността е по-силна от грубостта,
 водата е по-силна от камъка,
любовта е по-силна от силата."

двамата бяха на около 14-15 години....много хубава двойка...стояха прави в автобуса,той я беше гушнал,а тя беше скрила лицето си в разтвореното му яке...явно спеше...А неговото изражение?!?
Такова зряло,загрижено,и влюбено изражение не съм виждала наскоро...просто от тях на два-три метра се носеше ухание на любов.Той сякаш я пазеше от всичко и от всички...съсредоточено,внимателно и сериозно гушнал я.Тя явно спеше.
Мен ме заинтригува как ли изглежда момичето,скрило лице в гърдите му,под разкопчаното яке...и продължих да ги наблюдавам...две влюбени все още деца...
Тя мъничка,до раменете му,а той я гушнал,а тя притихнала в неговите обятия и полегнала,скрила лице в гърдите му...заинтригувах се как ли изглежда лицето на момичето в прегръдките му...и продължих периодически да ги наблюдавам...той явно инстинктивно ме усети,защото се обърна към мен на два пъти.
И моментът настъпи...момичето явно се събуди от дрямка,отмести главата си от гърдите му,и впери едни прекрасни сини очи в неговите...не мога да ви опиша с думи какъв флуид от любов протече в този миг м/у две двойки очи...едните с цвета на синевата,а другите с цвята на лешник...два погледа,които буквално се впиха един в друг,сляха се в един...целунаха се...леко,едва,едва докосвайки устните си...тя се усмихна с чистотата на един ангел,облиза с език леко устните си,прокара го по зъбите си,а той през това време не отделяше поглед от нея.
Две души,две влюбени малки ангелчета,за които никой и нищо нямаше значение в този момент...все едно не чувстваха присъствието на останалите,и все едно се бяха капселовали в своята любов..нещо като свой уникален свят,аткъснат от света на останалите...от тях лъхаше една невидима преграда от останалия свят,създадена от него,момчето,за нея,неговата любима...неговата любов.
Деца,влюбени деца с чисти,неопорочени души и сърца...с онази първа,чиста и неподправена ПЪРВА ЛЮБОВ,която всеки един от нас носи до края на дните си в своето сърце.

И продължавам да се чудя защо изпуснахме автобуса,защо се прибрахме с този, а то е имало защо...точно обяснявах на Теди,че явно ще видим някой и нещо,което трябва да видим.

Пиша малко разхвърляно,но съм толкова изморена след толкова километри,пропътувани днес...моля за вашето извинение...и снизхождение.

hloris! (hi) Написала си го така, че почувствах това, което си видяла и почувствала ти.
Затова... Нека бъде Любов! :)

Първата любов е нещо,което се помни...първото сериозно гадже,първата целувка,първото изстинско любовно изживяване.
Сетих се за моята първа любов и как хората веднъж,пътувайки в трамвая с моето първо гадже,реагираха по същия начин...тогава бях на 16 години...моята първа,истинска любов продължи точно три години...млади,хубави,и загубени в превода,наречен ЛЮБОВ!

Честит празник на всички влюбени,а на останалите весело изкарване на останали я празник...Трифон Зарезан! :))