Постинг
23.12.2019 19:23 -
Ретроспекция в края на годината
Автор: hloris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 654 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2019 23:38
Прочетен: 654 Коментари: 5 Гласове:
10
Последна промяна: 23.12.2019 23:38
*
*
*
Лесна или трудна беше тя,след като обърнах всичко на игра.
Учих се каква бъда...много лесно е това,щом следваш своя път.
Учих се каква да НЕ бъда...горделива,мързелива,зла.
Учих се сама от себе си...надграждах аз себе си и пях
кога със радост,кога с гняв,но никога на никого не се присмях.
Приятелка разбрах как предава те в труден,тежък час.
И гордо аз пред себе си признах,че пак Човек останах аз.
Подливаха вода ми разни там потайни помияри,
и динени кори подлагаха ми вместо чиста схватка.
И радвам се,че в тоз момент не ги презрях,
защото осъзнах,че само на силните и смелите
нещастните глупаци им правят тези номера.
Подхлъзвах се, и аха да падна в някой труден ден,
но компасът чист на съвестта ми будна
държеше в ръцете вярната,единствена посока,
която очертава рамката на Пътя мой неповторим.
И стисках зъби и мълчах,докато други хищнически
след мен обърнали глави,съскайки,ме те следяха.
Понякога изгубвах своята посока,но обръгнала
на толкова безумна,жалка,нечовешка арогантност
в себе си аз втренчено,дълго се оглеждах,и...мълчах,
и отново въпреки ожесточения им вълчи глутнически вой
Пътят пипнешком аз в мрака на деня го аз вървях.
Имаше моменти и на отчаяние,и още много при това терзание,
но едни любими,гледащи ме всеки божи ден с обич очи
бързо те на релсите на коловоза връщаха ме в мойте дни.
И все по-уверена,и все по-горда аз крача из отиващата си година.
И и благодаря от цялото си,изстрадало сърце,че беше щедра с мен,
търпелива и добра,и ми даваше безумно много сили да...летя.
Дни остават,преброени при това от нея,и ще трябва да се разделим,
но нещо скъпо тя ще си забрави в мен....че вече в човек човешкото съзирам,
на пошлостта обръщам вече яко гръб,и най-вече че започвам да си прощавам,
с всеки божий ден все повече да се ценя,загърбила и eго,човешка още суета.
Колко ми е трудно сбогом да ти кажа,изминаваща учителко годино,
но ще следвам твоя скъп завет и през следващата все да гледам аз напред!
Пътят начертан мой аз да следвам,да преследвам моите сънувани мечти,
и колкото и трудности,препятствия пред мен да има няма аз да се предавам!
Бодро,стъпки две напред,почивка,и пак така,докато аз реала свой си сътворя!
*
*
Лесна или трудна беше тя,след като обърнах всичко на игра.
Учих се каква бъда...много лесно е това,щом следваш своя път.
Учих се каква да НЕ бъда...горделива,мързелива,зла.
Учих се сама от себе си...надграждах аз себе си и пях
кога със радост,кога с гняв,но никога на никого не се присмях.
Приятелка разбрах как предава те в труден,тежък час.
И гордо аз пред себе си признах,че пак Човек останах аз.
Подливаха вода ми разни там потайни помияри,
и динени кори подлагаха ми вместо чиста схватка.
И радвам се,че в тоз момент не ги презрях,
защото осъзнах,че само на силните и смелите
нещастните глупаци им правят тези номера.
Подхлъзвах се, и аха да падна в някой труден ден,
но компасът чист на съвестта ми будна
държеше в ръцете вярната,единствена посока,
която очертава рамката на Пътя мой неповторим.
И стисках зъби и мълчах,докато други хищнически
след мен обърнали глави,съскайки,ме те следяха.
Понякога изгубвах своята посока,но обръгнала
на толкова безумна,жалка,нечовешка арогантност
в себе си аз втренчено,дълго се оглеждах,и...мълчах,
и отново въпреки ожесточения им вълчи глутнически вой
Пътят пипнешком аз в мрака на деня го аз вървях.
Имаше моменти и на отчаяние,и още много при това терзание,
но едни любими,гледащи ме всеки божи ден с обич очи
бързо те на релсите на коловоза връщаха ме в мойте дни.
И все по-уверена,и все по-горда аз крача из отиващата си година.
И и благодаря от цялото си,изстрадало сърце,че беше щедра с мен,
търпелива и добра,и ми даваше безумно много сили да...летя.
Дни остават,преброени при това от нея,и ще трябва да се разделим,
но нещо скъпо тя ще си забрави в мен....че вече в човек човешкото съзирам,
на пошлостта обръщам вече яко гръб,и най-вече че започвам да си прощавам,
с всеки божий ден все повече да се ценя,загърбила и eго,човешка още суета.
Колко ми е трудно сбогом да ти кажа,изминаваща учителко годино,
но ще следвам твоя скъп завет и през следващата все да гледам аз напред!
Пътят начертан мой аз да следвам,да преследвам моите сънувани мечти,
и колкото и трудности,препятствия пред мен да има няма аз да се предавам!
Бодро,стъпки две напред,почивка,и пак така,докато аз реала свой си сътворя!
Двуличниците жалки с двете си лица...
едното,тъй красиво, излъскано до блясък, за пред света,
а другото проядено от злобата на черната мухлясала душа,
да стоят от блога ми сега и винаги,во веки веков настрана.
Обкръжението им изкуствено ласкателно...тоже!
цитирайедното,тъй красиво, излъскано до блясък, за пред света,
а другото проядено от злобата на черната мухлясала душа,
да стоят от блога ми сега и винаги,во веки веков настрана.
Обкръжението им изкуствено ласкателно...тоже!
Гледай само напред, вярвай преди всичко на себе си и никога не забравяй най-важните оръжия в този свят...Усмивката и Смеха.
Дори и през сълзи, Усмивката винаги побеждава.
А Смехът? Той всяко Зло безкомпромисно поразява!
Усмихни се, hloris! И Светът ще ти се усмихва всеки ден!
Весели празници! (hi)
цитирайДори и през сълзи, Усмивката винаги побеждава.
А Смехът? Той всяко Зло безкомпромисно поразява!
Усмихни се, hloris! И Светът ще ти се усмихва всеки ден!
Весели празници! (hi)
Да,братле,точно на това се уча....да вярвам и разчитам само и единствено на себе си...капацитет имам в излишък даже,защото имам ясно поставена цел и я следвам...
о,аз съм вечно захилена реално,и много,много се смея,понякога даже обичам да иронизирам сама себе си...
О,братле,относно злото....то е много често с маска на лице,и има хиляди изкусителни на пръв поглед предложения....аз оприличавам го на паяк грозен,чер и зловещ,който паяжина тънка около жертвата си той плете,и интригата му е пръв помощник и съюзник в едно изнудване.
Светът е такъв,какъвто ние самите си го сътворим...ето това е жестоката истина!
Весели и на теб!
пп.Мислех да пускам поздравителен пост,но на кого....малцина са свестните хора тук,и мога и да ги поздравя моите приятели и на лс
цитирайо,аз съм вечно захилена реално,и много,много се смея,понякога даже обичам да иронизирам сама себе си...
О,братле,относно злото....то е много често с маска на лице,и има хиляди изкусителни на пръв поглед предложения....аз оприличавам го на паяк грозен,чер и зловещ,който паяжина тънка около жертвата си той плете,и интригата му е пръв помощник и съюзник в едно изнудване.
Светът е такъв,какъвто ние самите си го сътворим...ето това е жестоката истина!
Весели и на теб!
пп.Мислех да пускам поздравителен пост,но на кого....малцина са свестните хора тук,и мога и да ги поздравя моите приятели и на лс
Весели Празници, Хлорис! Да е светло винаги в дома ти!
цитирайvaleska написа:
Весели Празници, Хлорис! Да е светло винаги в дома ти!
Весели и светли и за теб и за любимите ти хора!
Светлина и коледен дух в домът ти!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.