Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2019 11:49 - Аз си тръгвам, а вие оставате!
Автор: kolchakova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1062 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.11.2019 11:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

И сега някои ще кажат: Аман от твоите мобилни оператори! `Начи, първо: не са мои. Ако бяха...

И второ: на мен отдавна ми е по-АМАН от на всички други!

 

Първа среща (с чакането на опашката – 20 минути)

В средата на септември отидох да попитам Теленор кога точно, на кой ден и в колко часа да отида да ги уведомя, че не искам да си подновявам с тях договора за интернет. Едно весело момче съвсем повърхностно се опита да ми предложи по-добър план от този който имам на телефона си „за да ви запазим като клиент“. По-добрият план беше с по-малко минути и почти два пъти по-висока такса. И като не можа да ме убеди, а и не настояваше особено, че няма къде да изговоря 500 минути, ми каза да отида точно на първи октомври да приключим с договора. Часът нямал значение. Освен това ми обясни, че тази гръмка музика, която всички наоколо надвиквахме с пълно гърло, била по закона за опазване на личните данни. Задължителна, демек. За да не чува никой егенето ми. Затова всичко се изкрещява по няколко пъти – та да го чуе служителят на компа.

 

Втора среща (с чакането на опашката и разправиите – 35 минути)

Отидох на първи октомври. Един льохман с изкривена от екзистенциално недоволство и неправилен живот плюс пергаментно дъвчене на дъвка лице пощрака на компютъра си и каза:

– 20,99 лева!

– Защо? не попитах, а отсякох аз.

Льохманът изкриви фейса си по диагонал, изразявайки не просто презрение, а отегчение, обърна се и махна на една младежка, която работеше на друг компютър. В смисъл: „Ела да я видиш тая тука какво иска, че не мога да се занимавам с нея“(

Младежката дойде и аз още веднъж отрязах:

– Защо искате да ви дам 21 лева?

– Защото нали искате да си прекратите договора?

– Не искам да го прекратявам, искам да не го подновявам, когато изтече. Което, както веднъж ми казаха, ставало днес.

– Еми значи 20,99.

– Защо значи? И защо това е повече от месечната ми такса?

Младежката започна видимо да се нервира и подскачайки и тръскайки китки да ми обяснява, че и да ми показва, как аз съм изразходвала едни гигабайтове и сега трябва да си ги платя.

– Ха! – констатирах аз. – Вие сте единственият оператор, който си събира таксите след използването на услугата.

– Не е след използването!

– А кога е?

– Госпожо, дължите 20,99.!

– Защо?

– Това ви е таксата!!!

– За кога!

Тука не мога да предам последвалата престрелка „за преди – за сега – за кога – за преди -за сега – не за сега – за преди – госпожо!“, въпреки че не ставам за първи път участник в подобна (тъй като не веднъж съм прекратявала договори с мобилни оператори). Във всеки случай стана кристално ясно, че, младеж или младежка, са поредните, които нямат грам представа за какво ми искат тези пари. За минало? За настояще? За бъдеще? Защо е такава сумата?

След десетина минути фигуриране и гнервиране, в които вече доста съм надобряла, им рекох, че макар и с неудоволствие, но все пак ще им дам тези пари срещу лукса повече да не ги виждам.

И тогава младежката рече:

– И когато дойдете след един месец...

– Ма как ще идвам! Нали току що ви обясних, че не искам да ви виждам повече!

– Е, както искате! Аз исках да ви кажа, че ще ви върнем тези пари, но щом не искате да ме слушате...

– О! Разбира се че ще чуя с удоволствие тази новина, която пристига на ... петнайсетата минута от разговора ни.

И се нагласих да слушам.

 

NB! Винаги съм твърдяла, че колкото по-дълго и хладнокръвно караш някое длъжностно лице да си говори с тебе, толкова по-важни неща научаваш за някои много важни работи, в случая – за парите си. Иначе някак си хората не се сещат да ти ги споделят веднага. Подценяват ги, не че са обучени да ги крият. Така, когато сключвах втория си договор с Теленор, след половин час разпитване се оказа, че всъщност мога да получа по-добър таблет, повече минути и да спестя 30% от първоначално поисканата ми сума. Така се случи и в една банка, където служителката, след като многократно ми обясняваше, че парите ми са в най-добрия от всички възможни влогове на този свят, а аз многократно й повтарях свръхмонотонно, че в никакъв случай не искам да дам нито една стотинка на банката, за да ми върти парите, накрая издаде, че има и безплатни за мен начини да го правят. Въртенето на парите ми.

 

Младежката го поигра малко обидена и все пак склони да ми сподели, че след един месец ще ми върнат парите: по изипей или на банковата ми сметка. Не може да ми каже кой ще плаща таксите за това удоволствие. Но да съм отидела на 1.11., или по-добре на 2.11.

Събрах си листята, удостоверяващи, че съм приключила договорните си отношения с Теленор и съм им дала да си въртят един месец моите 21.90 лева и си пожелахме до нови срещи.

 

Трета среща (с чакането на опашкИтЕ – 50 минути)

Появих се аз на 1.11. с копие на документ от банката. И зачаках на една огромна обща опашка. Чаках, чаках, чаках... По едно време дойде една младежка и разхвърля хората по различните компютри, в зависимост от това кой какво и отговори на въпроса „За какво чакате?“. И дойде моят ред при нея. Започна едно попълване на бланки коя съм и къде искам да ми преведат парите.

– Това копие от банката ми е все за вас, – казах.

А младежката рече:

– Добре. След един месец ще ви ги преведем.

– Какво? – рипнах аз. – Значи два месеца ми въртите парите...

– Аз си ви спомням, – усмихна се младежката.

 

Щото била оная същата от второто ми идване, ама едно, че аз съм лош физиономист, две – че не съм много злопаметна, и три – може тя предния път да не е била с хваната на опашка права коса. Виж, онзи крив и некадърен младеж го разпознах още с влизането и специално дебнех да не се падна при него.

 

– Без значение! – рекох.  –Защо трябваше да идвам втори път? Не можехме ли още миналия път да попълним тази бланка? Защо ще ми държите парите два месеца?

– Вие благодарете, че все пак ще ви ги върнем. Другите оператори и това не правят! – засмя се мило и приятелски младежката. – Трябва сега да снимаме документа от банката.

– Не трябва. Той е за вас.

– А, добре.

Понеже, както казах, не съм злопаметна, нямам спомен как са завършвали предните ми стълкновения. Но и банкови сметки не съм разнасяла.

Докато си преписвах дълго и съсредоточено безкрайния номер на сметката, младежката каза:

– Аз ще отида само да взема един формуляр и се връщам, става ли?

– Става, – отвърнах.

Интересно, какво щеше да стане, ако бях отвърнала „НЕ става“?

НЕ се върна.

На компютъра застана някакъв младеж. С друг клиент. И с мен като една досадница, заела част от малкото му пространство с бумагите си. След едно известно чакане се огледах, и видях, че „моята“ младежка вече работи на друг компютър с друг клиент. Отидох да я попитам какво правим.

– Изчакайте да свърша с господина и ще продължим, – ми каза съвсем невинно.

А с господина нямаше как да свърши скоро, защото таман беше отворила да обяснява плановете на Теленор. Един по един.

Предложих й да свърши първо с мен.

– Ми то само трябва да се снима тази декларация и банковата сметка и сте готова, – отвърна младежката.

– Чудесно, – викам. – Снимайте я само и съм готова. А банковата сметка не е нужно да снимате. Тя е за вас.

– А, добре, – зарадва се младежката.

Огледа се, видя на съседен компютър онова момче,което в средата на септември ме беше светнало за причината за гръмката музика и ме прати при него:

– Само снимай на госпожата декларацията и банковата сметка.

Изчаках момчето да свърши със своя клиент, дадох му листята и започнах да гледам как гледа съсредоточено в екрана си. А на четири метра встрани има копирна машина. Обаче той не отива там. Гледа си монитора. Гледа го. Гледа го.

– Тази система е свръхскоростна, – отбеляза момчето.

– Да не би това, дето го чакате, да е прелетяло без да го видите?

– Не, не, – процеди през зъби момчето. – И банковата сметка трябва да снимам, нали?

– Не, тя си е все за вас.

– Добре.

Идеше ми да му предложа да отида аз до копирната машина. Добре, че съм си затраяла. То не се копирало, а се сканирало. После се разпечатвало и ми се давало.

– И банковата сметка остава за нас, нали така?

– Точно така! – поощрих го аз. – Сега вече свършихме ли всичко?

– Да, – подсмихна се момчето.

– Ами тогава аз си тръгвам?

– Да.

– Аз си тръгвам, а вие оставате!

– Още малко.

Отвърна момчето и ми се ще да се надявам, че няма предвид близкия край на работния си ден.

 

 

П.П. Понеже все търся доброто в хората и мобилните оператори, предполагам, че са ми задържали парите като гаранция, че няма да намеря начин да им ползвам вече спрения интернет. В случай, че не са успели да го спрат. Щото са некадърни. И така- два месеца.

П.П. Качих поста на 14.11. Без да погледна, че още на 08.11. Теленор ми е превел 21,48 лв. по сметката, с основание "Отказ от услугата". Сега се чудя дали да не отида да ги питам защо са ми превели повече пари, отколкото ми взеха на 1.10. Шегувам се. Не мисля такива неща.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1816254
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031