Празнота.....
сама остана там,
където имаше плам.
Пустота е в моята душа....
облечена в чувство на
вина ....и свян.
Не търся вече и вини...
празнота вилнее в мойте дни.
Пусто е и сърцето,
уморено от лъжи...
Празнотата ми
е пръв другар....
неотлъчно тя край
мен,над мене бди.

Разочарованието ни идва от това, че нещо не се е случило, както сме си го представяли, както сме го мечтали, както сме го искали.. А всъщност може да се окаже, че Животът и Вселената се опитват да ни кажат, че трябва да си отворим очите; че трябва да спрем да си поставяме условия и да вземем това, което ни "дават"...
Илюзорността, която сами си създаваме, ни пречи да видим доброто, което съществува във всяка ситуация.
Или речено по простичко... не трябва да очакваме нещо да се случи, а да знаем, че ние ще го случим!;)

при мен разочарованието,най-голямото,което може да ме сполети,е да бъда предадена от човек,на когото съм се доверила,на когото съм гласувала доверие,който ме е предал....така и не се научих с годините да преживявам по-леко тези предателства.....ето и днес се видях с една моя уж реална приятелка,но....нещата,отношенията ни не са такива,каквито бяха....много женска завист и злоба....

от такова приятелство буквално душата ми кърви....всичко е.....не е такова,каквото трябва да бъде.

Няма чистота и яснота в отношенията между хората....завистта разяжда такива взаимоотношения....мен много реално ме обсъждат и одумват...какви ли не простотии не си чух по свой адрес.....и вече как да ти кажа претръпнах,но.....не мога да се доверявам и да споделям както преди....просто така ги преекспонират нещата,че....губя дар слово в определени случаи.